Решение № 1403 от 25.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1403 гр. Русе, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520101641 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Ищцата Т. Г. Б., родена в Украйна на 21.08.1972 г., гражданин на Руската федерация, ЛНЧ **********, е предявила против ответницата С. И. Г., ЕГН **********, от гр. Русе, конститутивен иск, с правно основание - чл. 87 ал. 3 от ЗЗД:

Да бъде развален, поради невъзможност за изпълнението му от ответницата несобственик, договор за учредяване на безсрочно ограничено вещно право на строеж под формата на нотариален акт, вписан в Служба по вписванията-гр. Русе, вх. Рег. № 4638/29.05.2020 г., акт № 178, том 12, дело 2532/2020 г., дв. вх. рег. № 4533/2020 г.

Претендира и на осн. чл. 55 предл. 3 от ЗЗД ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата 2000 лв. заплатена на отпаднало основание и на осн. чл. 45 от ЗЗД сумата 3273,09 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди. Претендира и за разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че след изготвянето на всички проекти и непосредствено преди започване на строителство в имота, през лятото на 2022 г. ответницата я уведомила, че срещу нея е образувано дело от трето лице Т. Д.С. която счита, че е собственик на имота. Сочи, че с решение № 1615 от 16.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1967/2022 г. по описа на РРС искът на Т. С. срещу С. Г. е уважен и решението е влязло в сила. Счита, че С. Г. не може да учреди право на строеж върху имот, който не притежава и сключения между тях договор няма вещно прехвърлителен ефект, като на осн. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД следва да бъде развален.

1

В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответницата, която признава иска с правно основание - чл. 87 ал. 3 от ЗЗД и моли да се постанови разваляне на договора за учредяване на безсрочно ограничено вещно право на строеж на ищцата.

С допълнителна молба на осн. чл. 233 от ГПК ищцата прави отказ от исковете по чл. 55 предл. 3 от ЗЗД за сумата 2000 лв. и по чл. 45 от ЗЗД за сумата 3273,09 лв., като заявява, че след образуване на делото ответницата й ги заплатила. С определение № 2623 от 01.07.2024 г. съдът е прекратил производството по исковете по чл. 55 предл.

3 от ЗЗД за сумата 2000 лв. и по чл. 45 от ЗЗД за сумата 3273,09 лв., влязло в сила.

В съдебно заседание, ищцата не се явява, депозирана е молба лично и от пълномощника й адв. Е. К., с която се моли съда да уважи иска съобразно признанието.

В съдебно заседание ответницата не се явява, не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск от Т. Г. Б., родена в Украйна на 21.08.1972 г., гражданин на Руската федерация, ЛНЧ **********, против ответницата С. И. Г., ЕГН **********, от гр. Русе, конститутивен иск, с правно основание - чл. 87 ал. 3 от ЗЗД: Да бъде развален, поради невъзможност за изпълнението му от ответницата - несобственик, договор за учредяване на безсрочно ограничено вещно право на строеж под формата на нотариален акт, вписан в Служба по вписванията-гр. Русе, вх. Рег. № 4638/29.05.2020 г., акт № 178, том 12, дело 2532/2020 г., дв. вх. рег. № 4533/2020 г.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Ищецът, чрез пълномощника си адв. Е. К., направи искане съдът да постанови решение, с което да се уважи иска с правно основание - чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, който ответницата признава изцяло и моли да се постанови разваляне на договора за учредяване на безсрочно ограничено вещно право на строеж на ищцата.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответницата, направи изрично изявление за признание на иска, че поради невъзможност за изпълнението му от ответницата - несобственик, договор за учредяване на безсрочно ограничено вещно право на строеж под формата на нотариален акт, вписан в Служба по вписванията-гр. Русе, вх. Рег. № 4638/29.05.2020 г., акт № 178, том 12, дело 2532/2020 г., дв. вх. рег. № 4533/2020 г., следва да бъде 2 развален.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска и представените писмени доказателства по настоящото дело: Нотариален акт за учредяване на безсрочно ограничено вещно право на строеж, вписан в Служба по вписванията - гр. Русе, вх. рег. №4638 от 29.05.2020г., акт №178, том 12, дело 2532/2020г., дв. вх. рег. №4533/2020 г.; Преводно нареждане от 29.05.2020г. за платена такса вписване; Преводно нареждане от 29.05.2020г. за платен местен данък;

Сметка/фактура от 29.05.2020г. за платени нотариални такси; Договор № Л-43 от 21.01.2020 г. за извършване на проектно-проучвателни работи; Фактура №569 от 13.08.2020г.; Вносна бележка от 13.08.2020г.; История на транзакциите за 13.08.2020 г.;

Фактура № 4000004466 от 28.02.2020г., ведно с фискален бон за нейното плащане;

Банкова референция изх. №306-45/18.12.2023 г., съдът намира предявеният иск, с правно основание - чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото разноски, като ответницата следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 211 лв. държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

РАЗВАЛЯ на осн. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД сключеният между ищцата Т. Г. Б., родена в Украйна на 21.08.1972 г., гражданин на Руската федерация, ЛНЧ **********, с адрес: гр. Русе, у************ и ответницата С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ************, Договор за учредяване на безсрочно ограничено вещно право на строеж под формата на Нотариален акт за учредяване на безсрочно ограничено вещно право на строеж № 37, том I, рег. № 646, дело № 32 от 29.05.2020 г.на нотариус Танчо Танчев с рег. № 762 на НК, с РД РРС, вписан в Служба по вписванията-гр. Русе, вх.

Рег. № 4638/29.05.2020 г., акт № 178, том 12, дело 2532/2020 г., дв. вх. рег. № 4533/2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

Русе, ************, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Б., родена в Украйна на 21.08.1972 г., гражданин на Руската федерация, ЛНЧ **********, с адрес: гр. Русе, у************, сумата 211 лв. /двеста и единадесет лева/ направени по делото разноски за държавна 3 такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4