Решение № 3 от 03.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Русе, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20244520100939 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът твърди, че между „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/, в качеството на мобилен оператор и ответника П. Д. Д. в качеството на абонат бил сключен общ рамков договор, идентифициран с негов уникален номер №501684245.

На 06.11.2020 г. във връзка с Рамков договор № 501684245 между страните по делото бил сключен Договор за продажба на изплащане.На основание р. І, чл. 1 и чл. 2 от Договора, ответникът закупил и станал собственик на устройство Samsung A20s Blac. Закупуването на вещта при условията на този договор било обвързано с ползването на електронно съобщителни услуги, предоставени на ответника. В р. ІІ на договора изрично било уговорена промоционална цена и начин на изплащане на това устройство. Първата вноска била в размер на 8,98 лева, а остатъка от 206,54 лева били разделени на 23 месечни вноски, които се начислявали с месечни фактури за потребление на услуги. Уговорена била лихва в размер на 5 % годишно.Устройството било предадено на купувача с приемо-предавателен протокол, в който изрично било посочено, че то се предава във връзка с услуга, 1 предоставена на номер **********.

Ответникът дължал сумата от 36,70 лева. Тази сума била за предоставяне на електронно-съобщителни услуги и представлявала такса за събиране на просрочени задължения за периода от 09.10.2021 г. до 08.11.2021 г. и била начислена към месечното текущо потребление, като го задължавала въз основа на сключения рамков договор; сума в размер на 16,74 лева, която представлявала цената за устройството на изплащане, дължима за периода от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. Върху посочените две суми била начислена и лихва за забава в размер на 6,19 лева за периода от 28.11.2021 г. до 28.07.2023 г. по първата сума и 22,73 лева за периода от 26.08.2021 г. до 28.07.2023 г. по втората сума.

Ответникът дължал и сума от 127,47 лева, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, както и мораторна лихва върху нея в размер на 24,82 лева за периода от 26.08.2021 г. до 28.07.2023 г.

По договор М6310008 за услуга за номер 359877791500 била начислена и неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 50,77 лева. Дължимата мораторна лихва била в размер на 9,89 лева за периода от 26.08.2021 г. до 28.07.2023 г.

За услуга на посочения номер 359877791500 била начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Samsung A20s Blac, за която неплатената сума била в размер на 87,23 лева. Дължала се и мораторна лихва в размер на 16,99 лева за периода от 26.08.2021 г. до 28.07.2023 г.

Договорът бил прекратен на основание чл. 54.12 от ОУ, т. е. еднократно бил прекратен от страна на ищеца, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната продължили повече от 124 дни.

Било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК и образувано ч. гр. дело № 4606/2023 г. по описа на РРС. По това дело била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с № 2222 от 01.09.2023 г., с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумите от 36,70 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги в периода 25.08.2021 г. – 27.11.2021 г., дължими по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставени със системен партиден номер М6310008, като част от рамков 2 договор, идентифициран с уникален номер 501684245; 265,47 лева – неустойка по чл. 54.12 от ОУ, във връзка с Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М6310008; 80,62 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 31.08.2023 г. до окончателното им изплащане; както и направените по делото разноски в размер на: 25 лева –държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение, но ответника бил призован по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, поради което бил предявен настоящия иск.

Искат да бъде признато за установено, че ответника им дължи: сумата от 418,91 лева – задължения възникнали въз основа на Рамков договор, идентифициран с негов уникален номер № 501684245, сключените към него приложения и договори за продажба на изплащане, както и ОУ на мобилния оператор, от които 36,70 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 116,74 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 265,47 лева – неустойка по чл. 54.12 от Общите условия; 80,62 лева – мораторна лихва от първия ден от забавата за плащане по всяко едно задължение до 30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В отговора на исковата молба, ответникът П. Д. Д. чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № № 2222 от 01.09.2023 г. по гр. д. № 4606/2023 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника П. Д. Д. да заплати сумата от 36,70 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги в периода 25.08.2021 г. – 27.11.2021 г., дължими по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставени със системен партиден номер М6310008, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 501684245; 265,47 лева – неустойка по чл. 54.12 от ОУ, във връзка с Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен 3 партиден номер М6310008; 80,62 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 31.08.2023 г. до окончателното им изплащане; както и направените по делото разноски в размер на: 25 лева –държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът бил призован по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

На 06.11.2020 г. във връзка с Рамков договор № 501684245 между страните по делото бил сключен Договор за продажба на изплащане.На основание р. І, чл. 1 и чл. 2 от Договора, ответникът закупил и станал собственик на устройство Samsung A20s Blac. Закупуването на вещта при условията на този договор било обвързано с ползването на електронно съобщителни услуги, предоставени на ответника. В р. ІІ на договора изрично било уговорена промоционална цена и начин на изплащане на това устройство. Първата вноска била в размер на 8,98 лева, а остатъка от 206,54 лева били разделени на 23 месечни вноски, които се начислявали с месечни фактури за потребление на услуги. Уговорена била лихва в размер на 5 % годишно.Устройството било предадено на купувача с приемо-предавателен протокол, в който изрично било посочено, че то се предава във връзка с услуга, предоставена на номер **********.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Същият е частично основателен.

Видно от представените и неоспорени по делото писмени доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията на страните по тях. Не се спори относно съществуването на облигационно правоотношение между страните, основано на договор за продажба на изплащане; реално предоставяне на договорените услуги и вещ на изплащане през исковия период. Ответникът не твърди, нито сочи доказателства установяващи 4 погасяване задължението за плащане на вноските за закупената вещ на изплащане.

Ответникът е получил вещта във вид годен за употреба, функционираща, съответстваща на договорените технически характеристики и окомплектована с цялата документация, факт, който се установява с представения приемо-предавателен протокол.

По отношение на предвидената неустойка в случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в брой или обща лизингова цена.

Тази неустойка отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП , за което съдът извършва служебна проверка, независимо от направите по делото възражения в тази насока.

Крайният срок за заплащане вноските е настъпил преди депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение. Липсват доказателства, обуславящи извод, че ответникът е върнал вещта на изплащане, поради което претенцията се явява основателна и в полза на ищеца следва да се признае вземането в общ размер 291.44 лева.

Претендира се и сумата 127.47 лева – начислена неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, както и мораторна лихва върху нея в размер на 24,82 лева за периода от 26.08.2021 г. до 28.07.2023 г. поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната. Рамковият договор е прекратен на основание чл.54.12 от ОУ. Според клаузата, при забава плащането на дължимите суми от абоната, продължила повече от 124 дни, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на А1. Размерът на неустойките е визиран в разпоредбите за отговорност в приложенията за услугите, които гласят, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната, преди изтичане срока на ползване, определен за този абонамент, потребителят дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента по техния стандартен размер, без 5 отстъпка, до изтичане на съответния срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси.

Съгласно чл.92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без дае нужно те да се доказват. Неустойката притежава обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и когато е уговорена извън тях, е налице накърняване на добрите нрави, т.е уговорените клаузи за неустойка имат неравноправен характер. В настоящия случай, в договорите е предвидено, че при прекратяване по вина на потребителя, последният следва да заплати неустойка, съдържаща няколко компонента – оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три;отстъпките от абонаментния план за оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва, т.е. ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Договорите, и представените приложения –ценова листа, са бланкови. Съдържанието им не е предварително договорено между страните и потребителят обективно не е имал възможност да влияе върху техните разпоредби /напр.да откаже клаузата за неустойка или същата да бъде в по-нисък размер/, т.е. клаузите им не са индивидуално уговорени.