Определение № 1619 от 02.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1619 гр. София, 02.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20258002100213 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. Р. и А. Р. Р., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. П. Р., чрез процесуалния им представител, срещу решение № 428 от 24.07.2024г., постановено по в. гр. д. № 793/2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с което 1) след частична отмяна на решение № 260006 от 08.07.2022 г. по гр. д. № 946/2020 г. по описа на Свищовския районен съд са отхвърлени предявените от В. П. Р. и А. Р. Р., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. П. Р., искове с правно основание чл. 200 от КТ - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт на техния съпруг и баща Р. А. Р. в резултат на трудова злополука за сумата от по 4 380 лв., /представляваща разликата над сумата от 50 000 лв. до сумата от 54 380 лв./, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.03.2020г. до окончателното плащане и 2) е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на В. П. Р. против „ПМУ Свищов“ ООД с правно основание чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до пълния предявен размер 100 000 лева; 3) е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на А. Р. Р., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. П. Р., против „ПМУ Свищов“ ООД с правно основание чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до пълния предявен размер 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2020г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.

Касаторите-ищци поддържат, че въззивното решение е постановено при 1 нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Излагат становище, че изводът на решаващия състав на въззивния съд за съпричиняване от страна на пострадалия работник Р. Р. под формата на груба небрежност, не може да бъде изведен от събраните по делото писмени доказателства и като такъв се явява неправилен и необоснован. Релевират възражение, че обжалваното решение е неправилно, тъй като противоречи на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД.

В изложението по чл. 280 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от тях част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като сочат следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. При определяне степента на съпричиняване, длъжен ли е съдът да вземе предвид в цялост пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят?

Касаторите считат, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 186/21.10.2019 г. по гр.д. № 246/2019 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 159/15.01.2018 г. по гр. д. № 251/2017 г. на ВКС, III г. о.;

2. Следва ли да се намали дължимото обезщетение, поради допусната от пострадалия груба небрежност при настъпила трудова злополука, в случай че са нарушени правилата за безопасна работа от страна на работодателя?

Касаторите поддържат, че даденият с въззивното решение отговор на въпроса е в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 157/24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 159/15.01.2018 г. по гр. д. № 251/2017 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 204/20.03.2019 г. по гр. д. № 4487/2018 г. на ВКС, III г.о.;

3. Как се определя размерът на съпричиняването при груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ ?

Касаторите намират, че въззивният състав е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, а именно Решение № 157/24.06.2014 г. по гр.д. № 6210/2013 г. на ВКС, III г.о., Решение № 290/18.11.2015 г. по дело № 15/2015 г. на ВКС, IV г.о. и др.

4.

Към кой момент следва да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и кои обстоятелства следва да бъдат съобразени?

Касаторите намират, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, а именно на Решение № 510/30.11.2020 г. по дело № 1923/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

5.

Длъжен ли е съдът да изследва точното съотношение на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия в хипотезата на чл. 201, ал.

2 КТ?

Касаторите твърдят, че отговорът на въззивния съд по този 2 материалноправен въпрос е в противоречие с постоянната практика на ВКС, а именно в противоречие на Решение № 290/18.11.2015 г. по дело № 15/2015 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 140/24.07.2013 г. по дело № 1328/2012 г. на ВКС, III г.о; Решение № 157/24.06.2014 г. по гр.д. № 6210/2013 г. на ВКС, III г.о.;

Постъпил е отговор на касационната жалба на касаторите - ищци от „ПМУ-Свищов“ ООД, с който се оспорва касационната жалба. Ответникът прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, тъй като въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по поставените въпроси. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Въззивният съд е приел, че Р. А. Р. и В. П. Р. са съпрузи, сключили граждански брак на 15.10.2007 г., като от брака си имат едно дете А. Р. Р., родена на 11.11.2007 г.

Посочил е, че между страните не се спори, че към 22.03.2020 г. Р. Р. и ответникът са били в трудово правоотношение, на основание сключен трудов договор, като Р. е изпълнявал длъжността „монтажник метални конструкции“.

Приел е, че ответникът е провел начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж (22.03.2020 г.), както и че Р. Р. е бил запознат с инструкциите и правилата за безопасна работа, съгласно приложена в трудовото му досие декларация, подписана на 06.01.2020 г. Посочил е, че между ответника и „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД е бил сключен договор за изпълнение на строителни и монтажни работи от 07.02.2022г., с предмет строителни и монтажни работи по демонтаж на съществуваща покривна ламарина и по доставка и монтаж на покривна ламарина за обект „Ремонт на Магазия № и Магазия № в Пристанищен терминал „Бургас Запад“.

Установил е, че в началото на работния ден преди започване и при подготовка на работния процес е настъпила злополука, при която е настъпила смъртта на Р., която с Разпореждане № Ц5104-04-09/04.06.2020 г. на ТП на НОИ Велико Търново е призната като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО - настъпила смърт през време и във връзка, и по повод на извършваната работа. Заключил е, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото е безспорно и категорично установено, че в резултат на смъртта на Р. Р. при гореописаната трудова злополука за ищците /съпруга и дъщеря/ са настъпили неимуществени вреди - болка и най-вече психическо страдание. При ищцата В. Р. то е довело до промяна в психичното й здраве - настъпили са нарушения в емоционално-волевата сфера, чиято медицинска характеристика е посочена от съдебно-психолого-психиатричната експертиза като смесено тревожно 3 депресивно разстройство, с описаните по-горе клинични прояви. Посочил е, че негативни емоционални изживявания са настъпили и за малолетната А. Р..

Направил е заключение, че са налице обективни факти от действителността, които осъществяват фактическия състав на чл. 200, ал.1 от КТ и в полза на ищците е възникнало претендираното от тях право на обезщетение.

Констатирал е, че по делото не се спори относно правото на ищците да получат обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, но е спорен размерът на дължимото обезщетение - паричната му равностойност, както и дали е основателно наведеното от ответника възражение за проявена груба небрежност от страна на починалото лице, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ.

По отношение размера на обезщетението, въззивният съд се е позовал на ППВС № 4/1968 г. Изхождайки от цитираната практика и съобразявайки всички доказателства, отчитайки степента на психическото страдание на всяка една от ищците, близката емоционална връзка между съпрузите преди настъпване на злополуката, както и връзката, която са имали дете и баща, и с оглед констатираните съществени изменения в емоционално волевата сфера за ищцата В. Р. и значителните негативни емоции и изживявания за ненавършилата пълнолетие А. Р. въззивният съд е определил справедливия размер на обезщетението по чл. 200, ал.1 от КТ за всяка една от ищците по 100 000 лв. По отношение релевираното възражение по чл. 201, ал. 2 КТ е посочил, че отговорността на работодателя е безвиновна и той отговаря за настъпилите вследствие на злополуката имуществени и неимуществени вреди, независимо дали уврежданията се дължат на виновното поведение на негови длъжностни лица. Изтъкнал е, че отговорността може да бъде намалена само в хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ, а именно, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Допълнил е, че същата е налице, когато работникът е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици - увреждането на здравето му, но е мислил или самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Посочил е, че работодателят е провел начален инструктаж и ежедневен инструктаж /вкл. в деня на трудовата злополука/, като пострадалият работник, е бил запознат с инструкциите и правилата за безопасна работа. Съдът е приел, че на всички работници, в това число и на пострадалия Р., са били осигурени лични предпазни средства – жилетка, каска, очила, маска, защитни обувки, вкл. обезопасителни колани. Решаващият съд е анализирал заключението на съдебно-техническата експертиза, въз основа на което е приел, че работодателят е допуснал пропуски при осигуряване безопасността на работниците, като не е имал изготвен план за безопасност и осигуряване на здравето им. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е приел за категорично установено, че никой от работниците, включително и пострадалият Р., не е ползвал индивидуалните обезопасителни колани, тъй като според свидетелските показания на работниците им е било по-удобно да работят без тях. Посочил е, че поведението на Р. при предвижването по покрива се характеризира с нарушаване правилата за работа, доколкото според 4 свидетеля Т. е „притичал“, а според показанията на други свидетели е преминал през старата част от покрива, на която ламарината очевидно е била износена, и по която съгласно провеждания им ежедневен инструктаж не е следвало да се движат. Направил е заключение, че знание за опасността, която съществува, ако се предвижват по стария участък, е имало у всеки от работниците, включително и у пострадалия Р., тъй като всяка сутрин им е било напомняно, че не следва да бягат по покрива, да внимават и да си гледат в краката. Приел е, че в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Р.

Р. е както неспазването на правилата и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд от страна на ответника, така и самото поведение на наследодателя на ищците - пострадалият Р., което съдът е приел като проявена груба небрежност с посочените по-горе характеристики. Поради тези съображения е направил извод, че е налице основание за приложение на чл.

201, ал. 2 от КТ и отговорността на ответника следва да бъде намалена. След като е отчел, създадената организация на работа, осъществените от ответника задължения във връзка с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и липсата на предварително изготвен план за безопасност и като е съобразил поведението на пострадалия, въззивният съд е приел, че е налице паритет при приноса в увреждането, поради което е намалил с 50 % определеното обезщетение за неимуществени вреди, поради което е посочил, че ответникът дължи обезщетение в размер на по 50 000 лв. за всяка от ищците.