Решение № 69 от 08.05.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Търговище, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ

Членове:

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора Т. М. В. като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20263500600095 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 436, ал. 2, във връзка с чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура – Търговище срещу Определение № 16/10.03.2026 г., постановено по ЧНД № 31/2026 г. по описа на Районен съд – Попово, с което е допусната съдебна реабилитация по отношение на А. М. К., ЕГН **********, от гр. О., за осъждането му по НОХД № 16/2022 г. по описа на РС – Попово.

В подадения протест се твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като не са налице предпоставките за допускане на съдебна реабилитация. Посочва се, че разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК изисква осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“. Излага се, че от справката за съдимост е видно, че през 2025 г. К. е извършил деяние в Германия, свързано с незаконен внос на допингови вещества и пиротехнически изделия, за което с наказателна заповед по дело № 23 Cs 384 Js 162191/25 от 07.07.2025 г. му е наложена глоба. Според прокурора това деяние разколебава извода за добро поведение. Освен това се поддържа, че не е изяснено дали извършеното деяние не представлява престъпление, наказуемо с лишаване от свобода.

Предлага се въззивната инстанция да отмени определението на РС – Попово, с което е допусната съдебна реабилитация по отношение на А. К..

След подаването на протеста по делото са приложени: банково извлечение от „Банка ДСК“ АД, заверен превод от немски език на документи от Районен съд – Пасау, отделение по наказателни дела, както и заверен препис от наказателната заповед по дело № 23 Cs 384 Js 162191/25 от 07.07.2025 г.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста.

Сочи, че криминалните прояви в чужбина не могат да се отразят на съдимостта на лицето в България, освен ако не бъдат признати по надлежния ред. Според прокуратурата обаче тези прояви изключват наличието на „добро поведение“ по смисъла на чл. 87 НК.

Въззиваемият А. К. се явява лично. Моли представените писмени доказателства да 1 бъдат приети. Посочва, че е заплатил наложената му в Германия глоба и изразява съжаление за извършеното деяние. Твърди, че не е знаел, че пренасяните вещества са забранени, тъй като били закупени свободно от магазин в България. Относно пиротехническите изделия заявява, че също са били закупени от магазин и забравени в автомобила му. Моли определението на РС – Попово да бъде потвърдено.

С определение въззивната инстанция прие представените по делото писмени доказателства.

След преценка на оплакванията в протеста и след цялостна служебна проверка на правилността на обжалваното определение по реда на чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи следното:

А. К. е осъждан два пъти.

Първото осъждане е със споразумение по НОХД № 229/2020 г. по описа на РС – Варна за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от три години, глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

Второто осъждане е със споразумение по НОХД № 16/2022 г. по описа на РС – Попово за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 68 НК е приведено в изпълнение наказанието от 10 месеца лишаване от свобода по предходното осъждане, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Определението е влязло в сила на 01.02.2022 г.

От приложените по делото доказателства – бюлетини за съдимост, разписки за платени суми, справка от НАП и материалите по НОХД № 16/2022 г. – се установява, че К. е заплатил наложените му глоби. Наказанието от 10 месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 06.10.2022 г., след което е започнало изтърпяването на наказанието от три месеца лишаване от свобода по НОХД № 16/2022 г. От уведомление на РП – Търговище се установява, че наказанието е изтърпяно на 14.12.2022 г., включително чрез приспадане на дни труд. На 01.01.2024 г. е изтърпяно и наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Пред първата инстанция е представена характеристика, от която се установява, че след освобождаването си от затвора осъденият е проявил положителна и трайна промяна в начина си на живот, навиците и поведението си. Същият проявявал отговорност, трудолюбие и желание да води законосъобразен начин на живот.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 87, ал. 1 НК за допускане на съдебна реабилитация, а именно:

Изтекъл е тригодишният срок от изтърпяване на наказанието по последната присъда;

Осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или потежко наказание; Осъденият е имал добро поведение; Възстановени са причинените вреди, доколкото такива са били дължими.

По отношение на деянието, извършено в Германия, първоинстанционният съд е приел, че на К. е наложена санкция с административен характер.

Съгласно чл. 8, ал. 2 НК влязла в сила присъда, постановена в друга държава – членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление и по българския наказателен закон, се взема предвид във всяко наказателно производство, водено срещу същото лице в Република България.

От представените писмени доказателства се установява, че на 05.06.2025 г., при проверка на автомобила на К. след влизането му на територията на Германия, са открити допингови вещества – 40 таблетки „Анадрол“ и 109 таблетки „Дианабол“, както и две пиротехнически изделия. За това деяние му е наложена глоба в размер на 2100 евро.

2

Настоящият съдебен състав приема, че описаното поведение не съставлява престъпление по българския НК. Пренасянето на недекларирани допингови вещества през държавна граница не осъществява състава на чл. 242 НК, а представлява административно нарушение. По отношение на двете пиротехнически изделия формално би могъл да се обсъжда съставът на чл. 337, ал. 1 НК, но предвид минималния брой и характера на изделията, е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК – малозначителност на деянието.

Следователно деянието, за което К. е санкциониран в Германия, не представлява престъпление по българския наказателен закон.

Неоснователно е и възражението на прокуратурата относно липсата на добро поведение.

Изискването за добро поведение по смисъла на чл. 87, ал. 1 НК следва да се преценява комплексно, с оглед цялостното поведение на осъдения след изтърпяване на наказанието. Административните нарушения по принцип не представляват абсолютна пречка за допускане на съдебна реабилитация, тъй като законът визира извършването на ново престъпление.

По отношение на наведеното в протеста и най-вече от представителя на ОП за това, че е не е налице „добро поведение“, което е изискуемо по чл.87, ал.1 от НК, за да бъде допусната реабилитация, предвид това, че е извършил това административно нарушение в Германия, настоящият състав счита следното:

Въпросът за административните нарушения не е еднозначен. Принципна е позицията, че нарушенията не са престъпления: Административните нарушения (глоби, фишове) по принцип не прекъсват срока за реабилитация, тъй като чл. 87 НК визира извършването на ново престъпление. Относно изискването на "Добро поведение" и дали следва да се вземат предвид при съдебна реабилитация. Критериите за добро поведение не са формулирани нито в доктрината, нито в съдебната практика. Доброто поведение по смисъла на наказателния закон следва да се възприема като обективно съответствие на поведението на осъдения с установения правов ред и добрите нрави. Като критерии за доброто поведение могат да се имат предвид данните за взаимоотношенията му с членовете на семейството и другите граждани – съседи, социална среда и приятелски кръг, трудовата му заетост, усилията за повишаване на образованието и професионалната му квалификация, неизвършване на административни нарушения или дисциплинарни простъпки, благотворителни изяви и други. Нито един от тези критерии не е абсолютен. Оценката за изпълнението на това изискване следва да е комплексна и съобразена с личността на осъдения. При множество или тежки административни нарушения, извършени след присъдата, могат да бъдат счетени от съда като доказателство за липса на "добро поведение" и трайно поправяне, което може да доведе до отказ за реабилитация, въпреки че формално 3-годишният срок е изтекъл. Няма спор относно това, че извършването на престъпление несъмнено е в противоречие с разбирането за добро поведение, а във времеви порядък, в съответствие и със задължителните указания на ТР № 20/ 1983 г. по н.д. № 21/83 г. на ОСНК, преценката за спазване на добро поведение се извършва към момента, в който сезираният с искането по чл.

87 от НК съд постанови съдебния си акт.

В този контекст следва да се посочи, че се касае за самостоятелно законово изискване към осъденото лице, чието изпълнение не е функция от останалите условия – изискване, което следва да се преценява след изтърпяване на последното наложено му наказание.

Доброто поведение на осъдения не следва да се идентифицира с поправянето му и превъзпитаването му, а най-общо с изменение на неговия мироглед или казано по друг начин, доброто поведение е обективно съответствие на поведението на лицето с установения правов ред и добрите нрави. Оценката на това за изпълнението на това изискване следва да е комплексна и съобразена с личността на осъдения – с неговите личностови особености, семейна среда, култура, бит, професионална реализация и др. (относно изпълнението на този критерий, виж подробно Р.И. Реабилитацията по българското наказателно право, изд.Сиби, стр.234 и сл.). Липсата им законодателно - за първото и съобразно утвърдената 3 съдебна практика - за второто обстоятелство, са възведени в абсолютни отрицателни предпоставки за допускане на съдебна реабилитация.

В случая обаче К. е представил доказателства, посредством които категорично установява дължимото добро поведение в обществото – характеристика от негова съседка, от която е видно, че у последния са наблюдава изключително положителна и трайна промяна в начина му на живот, навиците и поведението му. Помагал активно на семейството си в домакинството, за градината, отоплението, поддръжката на дома. Проявявал отговорност, трудолюбие и желание да живее честно. Работи в Кралство Нидерландия, на постоянна работа, преминал курсове за управление на багер, в момента кара курсове за управление на камион. Според тази характеристика К. се е поправил и се интегрирал успешно в обществото. В потвърждение на това е, че след налагането на глобата същият веднага я заплатил, както и искреното съжаление за извършеното в Германия, което изрази пред настоящата инстанция.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че молбата за съдебна реабилитация правилно и законосъобразно е била уважена от Районен съд – Попово.

Предвид изложеното протестът се явява неоснователен, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 436, ал. 2, във връзка с чл. 338 и чл. 334, т. 6 НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16/10.03.2026 г., постановено по ЧНД № 31/2026 г. по описа на Районен съд – Попово, с което е допусната съдебна реабилитация по отношение на А. М. К., ЕГН **********, от гр. О., за осъждането му по НОХД № 16/2022 г. по описа на РС – Попово.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4