Определение № 745 от 04.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 745 гр. Варна, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20263100900127 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по обективно съединени претенции на ползващо се от застраховка „гражданска отговорност“ пострадало лице за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от телесно увреждане, причинени от застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава, считано от 28.08.2023 г.

Между страните са разменени книжата по делото:

По делото не е депозирана допълнителната искова молба, с оглед на което размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен с ответника застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени на пострадало трето лице – участник в ПТП от застраховано лице при управление на МПС в срока на застрахователно покритие.

Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянен адрес на ищеца (и местонастъпване на застрахователното събитие) е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.

По иск за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице (чл. 498, ал. 3 КЗ). Предвид съвпадащите твърдения на страните за предявена извънсъдебна претенция, съдът преценява предявените искове за допустими.

По предварителните въпроси:

Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка бенефициер, търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по 1 особения ред за търговски спорове.

По доказателствените искания:

Надлежно заверените по реда на чл. 183 ГПК писмените доказателства, представени от страните, следва да бъдат допуснати до приемане в първото по делото заседание.

Следва да се изиска и приобщи по делото преписката по воденото, но прекратено досъдебно производство.

Tъй като относно отговорността на застрахования водач на МПС не е постановен акт на наказателен съд, в настоящото производство следва да бъде изяснен въпросът за механизма на ПТП. За целта следва да се назначи комплексна СМАТЕ.

На ответника следва да се допуснат гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при режим на призоваване по въпросите във връзка с механизма на произшествието в аспекта на наведеното възражение за съпричиняване.

Съдът намира за основателно искането на ищ eца за допускане до разпит на двама свидетели, при режим на водене, за установяване на понесените болки и страдания, емоционално-психически изживявания, вследствие на претърпяното пътно произшествие.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) пряк осъдителен иск на пострадало лице за дължимо застрахователно обезщетение, по чл. 498 ал.3 КЗ.

ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото, както следва:

Приет е за разглеждане допустим иск на М. С. С., ЕГН ********* от *********, предявен срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕИК 121265177, със седалище и адреса на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, настъпило на 16.05.2023г. в гр. Варна по вина на водач – застрахован за управление на л.а. „Шкода Октавия“ с ДК ********* за сумата от 20 000 евро като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане (счупване на 2 голяма изпъкналост на дясна раменна кост) от преживяното ПТП, ведно със законната лихва върху главница, считано от 28.08.2023г. (дата на уведомяване на застрахователя) до окончателно изплащане на претендираната сума.

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите относно застрахователното правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на л.а. „Шкода Октавия“ с ДК *********; относно осъществилото се на 16.05.2023г. произшествие и приключило предварително определяне на обезщетение, за което пред застрахователя е депозирано заявления от 290.08.2023г.

По твърденията за спорните факти:

В исковата молба се твърди, че на 16.05.2023 г., около 08.50 часа, в гр.

Варна, на кръстовището на бул. „Република” и ул.“Младежка“, до МОЛ „Делта Планет“ , е настъпило пътно произшествие, с участието на л.а. „Шкода Октавия“ с ДК *********, управляван от застрахован при ответника водач и мотоциклет „Кавазаки“ 3P 750Ж, с рег.№ *********, управляван от ищеца М.

С.. Водачът на лекия автомобил се е движел по ул.“Младежка“ в посока МОЛ „Делта Планет“, като на кръстовището с бул. „Република”, извършвайки ляв завой, е отнел предимството на мотоциклета, движещ се по бул. „Република” в посока бул. „Вл. Варненчик” Сочи се, че произшествието е последица от поведението на застрахования водач. В резултат на сблъска ищецът е получил счупване на голяма изпъкналост на дясна раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за период от 3 месеца.

Пострадалият е изпитвал и продължава да изпитва силни болки в областта на уведения крайник. Допълнително е претърпял силен емоционален стрес, непрекъснато се е връщал в мислите си към събитието и преживявал удара.

Изпитвал страх от автомобили.

Наказателното производство е прекратено със съгласие на пострадалия.

Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер, който намира за справедлива компенсация.

Ответникът оспорва предпоставките от състава на непозволеното увреждане. Счита, че механизмът на произшествието е недопустимо да се установи с представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица, тъй като съставилото го длъжностно лице не е възприело пряко удостоверените в документа факти. Оспорва причина за инцидента да е поведението на застрахования водач Г. С.. Счита, че същият не е нарушил никое от относимите правила за движение по пътищата. Травматичното събитието е причинено от мотициклетиста, който без да намали скоростта си, се е опитал да заобиколи отляво л.а. „Шкода Октавия“. Едва когато разбрал, че няма да успее, намалил скоростта си до 64 км/ч, но, като не можал да осигури плавно спиране, се е 3 блъснал в левия ъгъл на задната броня на автомобила, и паднал на асфалта.

Причината за инцидента не е навлизането на автомобила в лентата за движение на мотоциклета, тъй като към момента, в който водачът на л.а.

„Шкода Октавия“ е извършвал маневра за ляв завой, мотоциклетът се е намирал на безопасно разстояния от автомобила.

Оспорва се телесните увреждания на ищеца да са резултат от процесното събитие, а евентуално -продължителността на възстановителния процес от телесните увреждания и усложненията при лечението. Акцентира, че проведеното лечение е консервартивно и без данни за последваща рехабилитация. Оспорва твърденията за отражението на телесните увреждания в емоционалната сфера на ищеца и продължителността на страданието.

Евентуално, при доказаност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, намира, че претърпените негативни изживявания следва да се компенсиран с обезщетение в размер на 8000 евро, което намира за съответно на понесеното страдание.

Насрещно ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие като е нарушил изискването на чл. 20 от ЗДвП да контролира непрекъснато превозното средство и да избира съобразена скорост, позволяваща му да преодолее опасност на пътя или да извърши аварийно спиране. Възражението се основава и на твърдения за нарушение на правилото на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл. 73,а л. 1 от ППЗДвП, ограничаващи максималната скорост за движение в населено място до 50 км/ч.

Ответникът оспорва акцесорната претенция за лихва, като се позовава на забава на пострадалия да представи доказателства за установяване основанието и размер на вредите. Отказ за изплащане на обезщетение застрахователят е постановил на 29.11.2023г. Едва на 13.02.2026г. пострадалият е представил доказателства в подкрепа на искането си. В резултат на новите данни рекламационната процедура е възобновена и на ищеца е предложено обезщетение в размер на 8000 евро.

По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):

Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищеца обуславят квалификацията на исковете за обезщетяване на два вида вреди като пряка претенция на пострадало лице срещу застраховател, покриващ риска по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от застрахован водач на автомобил- чл. 432 от КЗ.

Съдът ще изследва общите предпоставки за възникване на деликтната отговорност. Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице носи отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.

Възражението на ответника за евентуално съпричиняване, водещо до намаляване претенциите за обезщетение за неимуществени вреди съгласно е регламентирано в чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съдът ще съобразява поведението на пострадалия с правилата на ЗДвП 4 при движение в населени място-чл. 20, 21 от ЗДвП и чл. 173 от ПП ЗДвП Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви намира основание в нормата, уреждаща отговорност за забава при непозволено увреждане (чл. 84 ал.3 ЗЗД), но с отчитане на ограничението на покритието от застрахователя на тази част от обезщетението (чл. 429 ал.3 КЗ) само за период на забава след уведомяването му. В тази връзка значение има и специфичното рекламационно производство като предварителна извънсъдебна фаза по предявяване на претенцията, уредено в чл. 498, ал. 1 и 2 КЗ, вкл. общи правила на чл. 380 КЗ и специалните изисквания към застраховател по задължителна застраховка по чл. 496 КЗ.

Доказателствена тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК):

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 377 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:

В тежест на ищеца е да докаже:1)осъществено от застрахования водач противоправно деяние, чрез установяване на нарушение на правилата на движение на превозно средство, включително механизъмът на произшествието; 2) видът и обемът на претърпените вреди в резултат на телесни увреждания;

3) причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредите; 4)забавата на ответника.

В тежест на ответник е да докаже:1) възражението си за прекомерност на размера на претендираното обезщетение;2) поведение на пострадалия, което да е допринесло, наред с действията на водача, за настъпилия вредоносен резултат( движение с неразрешена и несъобразена скорост; 3) уведомяване на пострадаля за необходимостта да представи доказателства във връзка определяне размера на вредите.

По доказателствата (чл. 374 ал. 1 ГПК):

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи приложени към искова молба и отговора.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване преписката по ДП№ 179/2023г. по описа на с-р „ПП-Варна.

ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК КОМПЛЕКСНА експертиза с вещи лица съдебен лекар травматолог д-р Е. Д. и автоексперт Й. М., които след запознаване с приложените писмени доказателства по делото, както и след преглед на ищеца, да дадат заключение по въпросите, формулирани в исковата молба и отговора.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер 600 евро, вносими поравно от страните в тридневен срок от съобщението.