Решение № 232 от 20.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Мария П. Петрова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000117 по описа за 2023 година

С решение № 260032 от 27.10.2020 г., постановено по т. д.

№ 202/2019г. на Окръжен съд Хасково , „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на А. А. А. ЕГН ********** сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 29.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата до 300 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва, считано от 29.06.2019 г. до 17.08.2019 г. е ОТХВЪРЛЕН.

Със същото решение „ЗАД Д. Б.: Ж. З. АД е осъдено да заплати на адвокат Р. И. М. адвокатско възнаграждение в размер на 2930 лв., а по сметка на ОС Хасково - ДТ в размер на 3200 лв. А. А. А. е осъдена да заплати на „ЗАД Д. Б.: Ж. З. АД разноски в размер на 608. 67 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника – Л. Т. М..

1

Въззивни жалби против горното решение са подадени от А.

А. А. и ЗАД Д. Б.: Ж. З. АД, като първоначално по тях е образувано т.д № 159/21 г. на Пловдивски апелативен съд, приключило с решение № 260230 от 15.07.2021 г.

Това решение е частично отменено с решение №

50001/21.02.23 г., постановено по т.д. № 2399/21 г. на ВКС, ІІ т.о, с което делото е върнато за за ново разглеждане от друг състав на ПАС.

Предмет на разглеждане в настоящето производство са: въззивна жалба на А. А. А. против решение № 260032 от 27.10.2020 г. по т. д. № 202/2019 г. на Окръжен съд Хасково , в частта му с която е отхвърлен искът й за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й травматични увреждания при ПТП, настъпило на 29.06.2019 г. в гр. Хасково, за разликата над уважения размер от 80 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата; въззивна жалба на „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД против същото решение в осъдителната му част за разликата над 40 000 лв. до присъдените 80 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателката А. А. А. моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която предявеният от нея иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 80 000 лв. до 150 000 лв., като счита че така присъденият размер е силно занижен и не съответства в пълна степен на действителните болки и страдания, претърпени от нея вследствие на сериозните травматични увреждания, получени в резултат на процесното ПТП. Моли вместо това да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи до размер на 150 000 лв. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на процесуалния й представител адв. М..

„ЗАД Д. Б.: Ж. З. АД моли обжалването решение да се отмени в частта, с която е присъдено обезщетение за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата , както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за периода 18.08.19 – 23.08.29 г. Излагат се съображения за неправилно прилагане принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, както и за неправилна преценка, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата, както и че неправилно е определен началният момент на дължимата лихва. Моли да се постанови друго решение, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение се отхвърли за разликата над 40 000 лв. до присъдения размер от 80 000 лв., 2 както и да се отхвърли акцесорния иск за законна лихва върху присъденото обезщетение за периода 18.08.19 – 23.08.19 г.

Третото лице – помагач Л. Т. М. е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба на А. А..

Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от А.

А. А. против „ЗАД Д. Б.: Ж. З. АД за присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на причинените й травматични увреждания в резултат на ПТП, виновно причинено от малолетният М. Л. М., седящ на мястото на водача в паркирания лек автомобил „А. **", с рег. № * **** **, за който е била налице сключена с по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.

Безспорно е установено по делото, че за автомобил с рег. № ******* е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със Застрахователна полица **/**/************/ ******** г. на „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД, валидна към момента на процесното ПТП.

Прието е, че са налице всички законовоизискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, претендирана на основание чл. 493, ал. 2, т. 2 КЗ поради това, че е налице противоправно поведение на недееспособния водач на лекия автомобил малолетният М. Л. М., който е привел в движение лекия автомобил и загубил контрол върху него, което деяние представлява нарушение на чл. 20, ал. ЗДП водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

На база събрани свидетелски показания на очевидец на инцидента и заключение на САТЕ е възприет следният механизъм на ПТП: на 29.06.2019 г. А. А. седяла на диван, оставен пред входа на блока, в който живее, /свидетелката Ю също се намирала там, но на прага на входа/; в един момент техният съсед С. излязъл заедно със сина си М. от входа, двамата се качили на паркирания до блока лек автомобил, след което го преместил и спрял на 2 метра пред входа; С. изгасил двигателя, слязъл от колата, като оставил сина си на шофьорската седалка, и отворил багажника; изведнъж автомобилът потеглил със запален двигател, преодолял бордюра пред входа и ударил ищцата в краката. Според свидетелката, всичко станало толкова бързо, че ищцата не могла да реагира и да избегне удара. Автомобилът е бил приведен в движение от малолетния М. със завъртане на контактния ключ при включена предавка и без задействана паркинг спирачка. Автомобилът не е бил обезопасен, бил е без задействана паркинг спирачка. В заключението на 3

САТЕ е мотивиран извод, че след тръгване автомобилът безконтролно се е придвижил в посока към входа, преминал е с предните си колела през бордюра на тротоара пред входа и се е ударил в дивана, където е седяла ищцата А..

Горните изводи на съда относно наличието на противоправно действие от страна на малолетния водач на МПС, респ. наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователното дружество не се оспорват.

От страна на застрахователя се оспорват като необосновани изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалата. Оплакванията в тази насока не се споделят от настоящия въззивен състав. В обжалваното решение е мотивиран правилен и обоснован извод за неоснователност на възражението за съпричиняване, изрязаващо се в това, че ищцата не е реагирала навреме на приближаващия автомобил, не е предприела никакви действия, за да избегне инцидента.

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, е необходимо пострадалият с конкретно действие или бездействие обективно да е създал предпоставки за настъпване на увреждането. С оглед конкретния механизъм на настъпване на ПТП не може да се приеме, че в случая е налице бездействие на ищцата, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Един спрян, паркиран пред блока лек автомобил не представлява източник на опасност, който да изисква от ищцата някакво повишено внимание в тази насока, дори и при положение, че едно малко дете е оставено само вътре в паркирания автомобил. В случая ситуацията се е развила изключително бързо, автомобилът е изминал разстоянието от мястото на тръгване до мястото на удара за 4. 48 секунди, което се установява от заключението на САТЕ. Периодът от момента на възприемане на опасността, който момент е малко по-късен от самото тръгване на автомобила, до настъпване на удара, е достатъчно малък, за да може ищцата обективно да има възможност да избегне на инцидента. В тази връзка правилно е отчетена и напредналата възраст на пострадалата /82 години/, която безспорно обективно намалява възможността й за реакция, още повече, че самият застраховател твърди, че и преди произшествието пострадалата е била трудноподвижна. В тази връзка обстоятелството, че на дивана е имало седнала още една жена, която е успяла да скочи /за което се съдържат данни в показанията на свид. Ю/, не може да се възприеме само по себе си като доказателство, че такава възможност е съществувала обективно и за ищцата.

Т.е. възможността тук да се избегне увредата чрез реакция /вдигане на крака, ставане, скачане или нещо подобно/ в случая е само имагинерна, като остава изцяло недоказана. Следва да се посочи, че доказването на възражението за съпричиняване тежи изцяло върху ответната страна и това доказване следва да бъде пълно и категорично. Такова доказване по делото не е проведено, поради което изцяло се споделя извода за неоснователност на направеното възражение.

4

От представената по делото медицинска документация и приетото заключение на СМЕ се установява, че вследствие на така осъщественото ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: открито счупване на лява подбедрица; травматично размачкване на лява подбедрица; счупване на костите на дясна подбедрица, разкъсно-контузна рана по задно страничната повърхност на лява подбедрица с размери 25/15 см, обилно кървяща, с подаващи се краища на кости. Приведена е на лечение в „МБАЛ Х.“ АД, където на 29.06.2019 г. е извършена дезартикулация (ампутация) на ляв крак на ниво коляно. Извършено е и открито наместване с вътрешна фиксация на счупените кости на дясна подбедрица – втора оперативна интервенция, на 06.07.2019 г. Изписана е на 09.07.19 г.

Според данни в амбулаторен лист от 5.8.19 г., издаден от личния лекар на пострадалата, при проведения преглед е констатирана гонартроза, болка и секретиране от мястото на ампутацията, болка в двете коленни стави, болка в областта на чукана. Насочена е за хоспитализация.

На 08.08.2019 г. А. е постъпила отново в Ортопедичното отделение на МБАЛ Х. АД по повод настъпили усложнения - инфекция на ампутационен чукан на лявата подбедрица, инфектирана рана и инфектиран чукан, изтичащи гнойни материи от дъното на раната, променена плътност на тибиалния чукан, също с изтичащи от него гнойни материали. Оперирана е на 09.08.2019 г., като отново е извършена ампутация на част от левия крак - над коляното.

На 26.11.2019 г. е приета отново в Ортопедичното отделение на МБАЛ Х. АД с оплаквания от силни болки и зачервяване на ампутационния чукан, като е установено, че чуканът е оточен, зачервен, с наличие на фистулен ход със секреция на гноевидна материя. На 27.11.19 г. е извършена трета ампутация на левия крак над коляното.

В заключението на СМЕ се сочи, че в резултат на ПТП ищцата е получила травматично разкъсване на тъканите на лявата подбедрица с последвали три поредни ампутации на крака, последната на нивото над коляното. Причинена е загуба на левия крак, което се дължи на травматичната ампутация, вследствие на ПТП. Счупването на костите на дясната подбедрица е причинило трайно затруднение на движението на десния крак /за повече от 30 дни/. Посочено е, че неспазването на предписан режим и лечение може да бъде предпоставка за компрометиране на чукана и необходимост от последваща ампутация; възпалението, което е било причина, както за втората, така и за третата ампутация, може да се дължи на тлееща инфекция, лошо хранене на чукана, допълнително замърсяване, неспазване на предписан двигателен режим, неспазване на изискването за професионално проследяване и медикаментозно лечение; в случай на първично замърсяване оперативната рана няма да се затвори и възпалителният процес ще е видим още непосредствено след операцията; покъсното възникване на инфекция обикновено се дължи на нарушен двигателен режим /преждевременно и безконтролно раздвижване на чукана/, 5 непрофесионална грижа за чукана, непровеждане на текущо лечение; късната поява на възпаление говори в полза на допълнително внесена инфекция.