Решение № 1981 от 20.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5069/2022
- Вид
- Решение № 1981
- Подписан
- 20.04.2023
- В сила
- 20.04.2023
- Състав
- Стела Кацарова, Георги Стоянов Чехларов, Галина Ташева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- § 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 1981 гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20221100505069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20018633 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 24211/2019 г. на СРС, ГО, 54 състав, е отхвърлен предявеният от Д. С. М., ЕГН **********, срещу „У.Е.У. Кфт.“ (Унгария), вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление:
Лаурус офиси, ******* Будапеща, Унгария, действащо чрез „У.Е.У. Кфт.“клон България, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (ЕО) № 261/2004г.) за признаване за установено, че „У.Е.У. Кфт.“ (Унгария), вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Лаурус офиси, ******* Будапеща, Унгария, действащо чрез „У.Е.У. Кфт.“- клон България, дължи на Д. С. М., ЕГН **********, сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет № W64328 от 10.09.2018г. от гр. Брюксел до гр.
София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 73731/2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д. С. М., в която са изложени доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че първоинстнционният съд не е тълкувал правилно решение на съда на ЕС по дело С-315/15 относно предпоставките за освобождаване от отговорност на превозвач. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че превозвачът имал на разположение само един свободен самолет, който е доставил нужните части за ремонт на повредения самолет, като отделно се твърди, че с този самолет е можело да бъде осъществен процесния полет. Моли се за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемият „У.Е.У. Кфт.“ (Унгария) оспорва подадената въззивна жалба, като излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Сочи, че по делото безспорно се доказало, че разполагал само с един свободен самолет на 10.09.2018 г., с който били превозени резервните части за ремонт на увредения самолет. Въззиваемият поддържа, че съгласно практиката на СЕС настъпилото извънредно обстоятелство по време на предходния полет с въздухоплавателното средство, с което е трябвало да се изпълнят и следващите отменени полети, освобождава превозвача от отговорност. Моли се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Между страните не се спори, че страните по делото са били страни по договор за въздушен превоз на пътници, в изпълнение на който ответникът е следвало да изпълни полет № W64328 от гр. Брюксел до гр. София на 10.09.2018г. с въздухоплавателно средство с рег. № HA- LXL и с планиран по разписание час на пристигане на летище „София“ 9:05 часа, както и че полетът е бил изпълнен със закъснение от повече от 13 часа, като самолетът е 2 пристигнал в гр. София в 23:05 часа (координирано универсално време). Не е спорно и обстоятелство, че се касае за полет в рамките на Общността и с разстояние между началната и крайната точка повече от 1500 км.
Безспорно е също така, че съгласно първоначалния полетен план на ответника процесният полет № W64328 от гр. Брюксел до гр. София е бил планиран за изпълнение със същото въздухоплавателно средство / самолет рег. № HA- LXL/, с което е експлоатиран непосредствено предхождащият го във времево отношение полет № W64327 с направление летище „София летище „Шарлероа“, Брюксел. Страните не спорят, че при полета, непосредствено предхождащ процесния, самолетът е ударен от птица, в резултат на което е възникнала повреда по двигател № 2, поради което е извършена техническа инспекция, при която са установени повреди вследствие на удара, във връзка с което на същия ден- 10.09.2018г., са поръчани резервни лопатки, специализирани инструменти, накладки и пълнители, чиято доставка от гр. Будапеща е организирана от ответника чрез чартърен полет, като повредата е отстранена в 19:45 часа на 10.09.2018г., преминати са изискуемите тестове за техническа и експлоатационна годност (инспекция за сигурност), самолетът е изтеглен на стоянка в 20:06 часа и е излетял за летище „София“ в 20:35 часа (координирано универсално време).
От приетата пред първоинстанционния съд съдебно - техническата експертиза е видно, че при установени повреди по конструкцията или двигателите на транспортен самолет, каквито са процесните, е забранено провеждането на полети до изясняване на ситуацията, както и че в случая ремонтната дейност е организирана и изпълнена своевременно и с достатъчно усилия в рамките на разумното, отчитайки обстоятелството, че е организиран чартърен полет от гр. Будапеща с цел осигуряване необходимите за ремонта самолетни детайли и инструменти. От депозирана справка за самолетите на ответника се установява, че към релевантния за спора момент ответното дружество е имало на разположение само един свободен самолет, намиращ се на летището в гр. Будапеща, като съгласно предположението на експерта именно с този самолет е опериран чартърният полет от гр. Будапеща до летище „Шарлероа“ за доставяне на нужните части за самолета.
Основният спорен момент между страните, във връзка с който са и всички наведени доводи във въззивната жалба, касае наличие на извънредно обстоятелство от обективен характер, засегнало възможността за извършване на полета по разписание, както и дали ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване на закъснението.
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да 3 бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/. В случая са налице два последователни свързани полета, изпълнявани от ответния превозвач с едно и също въздухоплавателно средство – самолет рег. № HA- LXL, с който е следвало да бъдат осъществени полет № W64327 с направление летище „София“ - летище „Шарлероа“, Брюксел- и полет № W64328 от гр. Брюксел до гр. София, като при първия от двата полета е настъпил сблъсък с птица, в резултат на което се е наложило ремонт на самолета и се стигнало да забавяне изпълнението на полет № W64328. Както е изяснено с т. 2 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 11.06.2020г. по дело C-74/19 /LE срещу Transportes Aéreos Portugueses SA/, член 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство полет, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач. Идентични съображения СЕС е изложил и в т.
4 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.04.2021г. по дело С-826/19 /WZ срещу Austrian Airlines AG/, с което е прието, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, 4 като има предвид по-специално начина на използване на разглежданото въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач. В мотивите на решението съдът е приел, че постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт, и интересите на въздушните превозвачи, което, както бе припомнено в точка 39 от настоящото решение, e ръководещо при приемането на Регламент № 261/2004, предполага да се вземе предвид начинът на използване на въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи, и по-специално обстоятелството, че едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява на полета или полетите след него. Следователно, за да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет в рамките на предпредпоследната ротация на това въздухоплавателно средство.
Въз основа на така дадените тълкувания на Регламента се налага изводът, че при два последователни полета, изпълнявани с едно и също въздухоплавателно средство /каквато е настоящата хипотеза/, позоваването от превозвача на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало първия полет, е поначало годно да освободи превозвача от отговорността му за закъснение на втория полет, ако е налице пряка причинно-следствена връзка между извънредното обстоятелство и произтеклите вреди и ако превозвачът е положил всички необходими мерки за предотвратяване на вредите.