Решение № 202 от 10.11.2022, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към решение по НОХД № 102/2022 г. по описа на РС- Н.

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилото в съда постановление на РП- Бургас от 10.02.2022 г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание н а Д.А.С., ЕГН **********, за това, че на 31.05.2019г., в град Н., област Бургас, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ- разходен касов ордер от 01.08.2018г., неистински в частта на подписа за „получил сумата“ да е положен от Д.И.И. като го е представил, чрез процесуалния си представител адвокат В.М. от АКград П., пред Районен съд- град Н. по гражданско дело № .../2019г. по описа на PC- Н., за да докаже, че е изпълнил част от задължението си за плащане на наем, произтичащо от сключен на 09.09.2014г. договор за наем, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК.

Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение, като аргументира извършването на деянието от С. от обективна и субективна страна. Пледира за реализация на отговорността по чл.78а от НК чрез налагане на административно наказание в размер на 2000 лв.

Защитникът на обвиняемия сочи за липса на вина у подзащитния му.

Алтернативно моли да му бъде наложено административно наказание в минималния размер.

Обвиняемият, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият Д.А.С. е със средно образование, неосъждан.

На 09.09.2014 г. св. Р.Т. сключила писмен договор, по силата на който отдала собствен недвижим имот под наем на „Д.Я.Д.“ ЕООД, представлявано и управлявано от Д.А.С. Предвид неизпълнение на задължението за плащане от страна на последното, св. Т. изпратила нотариална покана, с която предупредила дружеството, че ако в даден срок не изпълни задължението си за плащане на наемната цена, счита договора за прекратен и следва да се освободи имота. На тази покана обвиняемият отговорил, че дружеството няма непогасени задължения, което мотивирало свидетелката и същата подала искова молба, въз основа на която било образувано гр.д. № .../2019 г. по описа на РС- Н.. Предмет на делото била претенция за осъждане на наемателя да опразни и й предаде собствения й поземлен имот. В така развилото се производство дружеството се представлявало от свидетелката адвокат В.М. от АК- П., а св. Т.- от св. Адвокат А.И.

На 19.04.2019г., св. М. депозирала в PC- Н. отговор на исковата молба, към който приложила предадени й от обвиняемия и заверени копия на документи, измежду които и разходни касови ордери, с които се домогвали да докажат заплащане на наемните суми по договора. Поради оспорване автентичността на подписите под предоставените от С. ордери, била назначена съдебно- почеркова експертиза с предмет на изследване подписа на св. Д.И. под тях. В тази връзка съдът разпоредил на ответника да представи оригиналите на разходните касови ордери, което с молба вх. № 4094/31.05.2019г., С. сторил, чрез процесуалният си представител- св. М., на която ги предал. Сред представените пред съда разходни касови ордери бил и Разходен касов 1 ордер /РКО/ от 01.08.2018г., в който било обективирано изявление, че на 01.08.2018г.

С. заплатил на св. Т., чрез сина й- св. Д.И., сумата от 1000 лева наем за поземления й имот за 2018г. Вещото лице в заключението си посочило, че подписът, положен в графата „получил сумата“, не е положен от св. Д.И.. В тази връзка, по изрично искане на св. Т., съдът изпратил материалите, което послужило за образуване на ДП № ЗМ122/2020 г. по описа на РУ- Н..

В хода на проведеното разследване бил разпитан св. Д.И., който посочил, че бил получавал от С. няколко пъти суми, но в по- малки размери. При предявяване на сочения РКО, свидетелят категорично заявил, че подписа в графата „получил сумата“ не е негов. Това потвърдила и св. Т. в разпита си. Свидетелките М. заявила за случилото се по гражданското дело, а именно, че РКО й бил предаден от обивняемия.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно- графологична експертиза, вещото лице по която дало заключение, че ръкописният текст в РКО от 01.08.2018г. е написан от св. К.Т. С.а. Подписът в графа „получил сумата“ в същия разходен касов ордер е изпълнен от Д.И. И.. Предвид противоречието му със заключението на вещото лице, изготвено по гр.д. № .../2019г. по описа на PC- Н., била допусната тройна експертиза. Експертите направили извод, че подписът, положен в полето „получил сумата“ в разходен касов ордер, издадено от „Д.Я.Д." ООД в полза на Р.Т., с дата 01.08.2018г., за сумата от 1000 лева, не е изпълнен от Д.И.И. ЕГН **********, а от друго лице с имитация на подписа на титуляра, поради което не може да се установи кой е положил подпис в документа.

В хода на съдебното производство, по искане на защитата, бе назначена петорна експертиза, вещите лица по която с категоричност заявиха, че подписа не е изпълнен от Д.И. И.. Същият е изпълнен с имитация и не е възможно да се идентифицира лицето, което го е изпълнило.

Изложеното се подкрепя от материалите по ДП № 304-ЗМ-122/2020 г. по описа на РУ- Н., а именно показанията на св. Т., св. Д.И., св. А.И. св. В.М., св. Х.Х., протокол за извършена експертиза № 2020/ДОК-251/23.10.2020 г., заключение по петорна съдебно- почеркова експертиза от 05.09.2022 г., РКО от 01.08.2018г.

Показанията на св. К. С.а и св. П.Б. не се кредитират с доверие от съда предвид на това, че не кореспондират с останалия по делото доказателствен материал. Не без значение е и обстоятелството, че св. К. С.а е съпруга на обвиняемия, поради което е и пряко заинтересована от изхода на делото.

Изготвените по ДП тройна експертиза и в съдебната фаза петорна такава съдът кредитира изцяло с доверие като обективни, компетентни и безпристрастни. От тях се установяват релевантни за спора факти- обстоятелството, че въпросния РКО удостоверява неистинското обстоятелство, че Д.И. И. е получил от С. сумата от 1000 лв., представляваща наемна цена за сочения обект. Заключението по единичната експертиза противоречи на цитираните експертни мнения, поради което съдът не го кредитира.

Процесният разходен касов ордер е частен документ, тъй като за съставянето му няма установен ред и форма, не е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му дейност.

С оглед на така изложеното се налага краен извод, че събраните писмени доказателства и експертни заключения, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се 2 събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316, вр.чл. 309, ал.1 от НК.

От обективната страна деянието е извършено с факта на ползването на частния неистински документ във воденото гражданско дело от страна на С. с цел да удостовери, че е изпълнил задължението си за заплащане на наемната цена. Безспорно се установява от обективна страна, че именно обвиняемият е предоставил на св. М. въпросния РКО.

Предвид липсата на яснота кой е изпълнил подписа, от обвиняемия не може да се търси отговорност за самото съставяне.

Субективна страна на деянието също е осъществена, предвид на това, че С. ясно е съзнавал, че разходния касов ордер не носи подписа на св. Д.И. в графата „получил сумата“, и въпреки това го е предоставил на св. М. и по този начин е използвал документа, с ясната представа, че не е изпълнил удостовереното в него заплащане на сумата от 1000 лв.

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че С. е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.

Налице са и предпоставките за приложение на чл.78А от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

Предвиденото в чл.309, ал.1 от НК, към който се препраща в случая, наказание е лишаване от свобода до две години, като видно от справката за съдимост С. не е осъждан. От престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Ето защо съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.

Настоящата инстанция счита, че наказанието следва да бъде наложено при превес на смекчаващи вината обстоятелства. При определяне на размера съдът съобрази чистото съдебно минало на обвиняемия, възрастта му, съдействието, оказано в ДП. В този смисъл съдът намери, че глоба в размер на 1000 лв. ще постигне в максимална степен целите на генералната и индивидуалната превенция.

Накрая съдът се занима с направените в хода на досъдебното производство разноски, които, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, с оглед признаването на обвиняемия за виновен, ги възложи в негова тежест.

Мотивиран от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

3