Решение № 1353 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300502467 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез пълномощника му юрк. Ю. К., против Решение №3257 от 27.06.2025г., постановено по гр.д. №*г. по описа на Районен съд- Пловдив, втори гр.с., с което се осъжда „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Околовръстен път“ № 260 в качеството на правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ДА ЗАПЛАТИ НА В. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *** СУМАТА от 2 935,46 лева /две хиляди деветстотин тридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ – главница, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски паричен кредит *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от общо 417,42 лева /четиристотин и седемнадесет лева и четиридесет и две стотинки/ - разноски по гр. д. № * г. за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице по допуснатата ССЕ. С постановения съдебен акт в полза на адвокат Г. Г. М., адвокат към АК – Пловдив, Личен № *, със служебен адрес: гр. *** е присъдена СУМАТА от 593,55 лева /петстотин деветдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищцата В. И. А., ЕГН ********** в производството по гр. д. № * г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. В жалбата се 1 излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, иска се неговата отмяна, като вместо това въззивният съд отхвърли предявените искове. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв пред настоящата инстанция. Прави се възражение за прекомеронст на претендираните разноски на другата страна.

Въззиваемата страна В. И. А., ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв. Г. М. оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се остави без уважение, а първоинстанционния акт да се потвърди като правилен и законосъобразен. Претендира се възнаграждение за процесуалния представител на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА в размер на 650лв.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД, предявен от В. И. А., ЕГН **********, против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, в качеството на правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. Ищецът твърди, че на 10.01.2023 г. е подписан Договор за потребителски кредит № ***, между нея, в качеството й на заемател и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в качеството му на заемодател, като съгласно условията на кредита на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 10 000 лв. със срок на кредита от 96 месеца. По договора била уговорена възнаградителна лихва в размер на 12,88% и ГПР в размер на 14,53%, включена и застрахователна премия в размер на 5692,80 лв., както и „Такса ангажимент“ в размер на 250 лв. Общата сума, която е следвало да бъде възстановена на заемодателя, била в размер на 21794,88лв. Застрахователната премия се заплащала директно в полза на застрахователя и същата била разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по останалите разходи по кредита, а „Такса ангажимент“ се заплащала при усвояване на кредита и съдържала ангажимента кредитодателя да сключва договор при фиксиран лихвен процент 1 съгласно параграф 1, т. 5 ЗПК. Между ищеца и кредитодателя бил сключен и договор за застрахователно посредничество, съгласно който се възлагало срещу възнаграждение да се посредничи за сключване на застрахователни договори със застрахователите: „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“.Общата сума, платена по договора се твърди да е в размер на 12 452,34лв., като на 09.07.2024г. било издадена удостоверение от „Юробанк“ АД в полза на ищцата, че задължението по процесния договор е изплатено изцяло.

С включването на застрахователна премия в общ размер на 5692,80лв., както и на „Такса ангажимент“ в размер на 250 лв. се стигало до допълнителен доход за кредитодателя, 2 тъй като тези допълнителни услуги не били включени в ГПР, което е в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Твърди, че потребителят бил въведен в заблуждение по отношение на съществени параметри на договора, касаещи годишния лихвен процент и в частност разходите по кредита, а посоченият порок водел до недействителност на процесния договор и следвало да се дължи само чистата стойност на заема. Иска ответникът да бъде осъден да плати на ищцата сумата от 2935,46 лв., представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумите.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

Първоинстанционният съд е уважил исковете като е приел, че клаузите за възнаградителна лихва, застраховка, такса ангажимент и обезщетение за предсрочно погасяване се явяват нищожни, поради което и доколкото всички суми съобразно погасителния план са изплатени от ищцата, то претендираните такива, се явяват недължимо платени и подлежат на връщане.

Останал недоволен от постановеният съдбен акт, жалбоподателят по същество се навежда оплаквания за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, доколкото не се установява в условията на пълно и главно доказване, какви суми в действителност са заплатени от ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките на своите правомощия, настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Въззивният състав като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказатества, поради което съдът постановява съдебния си акт на базата на събраните такива пред първата инстанция. След преценката им въззивният съд намира, че събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо фактическата обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Спорът се свежда до това дали атакуваните клаузи се явяват нищожни. Съдът е длъжен и служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребител. Доколкото процесният договор е за потребителски кредит, с оглед неговия предмет и страни, то същият се подчинява на специалната уредба в ЗПК. Приложимата правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и 3 чл. 11, като за съответствието на договора с тях, съдът дължи проверка, независимо дали има конкретни оплаквания от страните. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за предоставяне на кредит формално съдържа посочване на ГПР, но не съдържа взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, формално е посочена и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, регламентирани и прикрити под формата на застрахователни премии и такса за усвояване на кредита. В чл. 2 от договора за потребителски кредит е посочено, че сумата за застрахователна премия е предоставена под формата на кредит, като заплащането е разсрочено и е включено в размера на всяка погасителна вноска. Със сключването на договора за застраховка, макар не и с кредитора като застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице - застрахователна компания, се увеличава финансовата тежест за потребителя. В договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, поради което не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От друга страна, доколкото посочените суми не са включени в ГПР, то следва да бъде прието, че посочения в договора годишния процент на разходите от 14.53% не отговаря на действителния такъв. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато в случай се явява клаузата на размера на застрахователната премия от 5 692.80лв, представляваща 56.92% от главницата.

Гореизложеното обосновава извода, че процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо и доколкото безспорно се установява от събраните по делото докателства и приетото заключение на ССЕ, че задълженията по договора за кредит са изцяло погасени, като ищцата е заплатила главница в размер на 10 000 лв., възнаградителна лихва от 1766,49 лв., застраховка – 1008,10 лв., такса ангажимент – 71,85 лв. и обезщетение за предсрочно погасяване – 89,02 лв. или 4 общо заплатената сума е в размер на 12935,46 лв., то надплатената сума е в размер на сумата от 2935,46 лв. се явяват недължимо платена и подлежи на връщане в посочените размери.

Първоинстанционият съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което обжалвания акт следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на спора в полза на процесуалния представител на ищцата - адв. М., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.в размер на 650лв, който размер е съобразен както с фактическа и правна сложност на делото, както и с проявената процесуална активност на адв. М., поради което адвокатския хонорар не подлежи на редуциране въпреки направеното в тази насока възражение за прекомерност.