Определение № 48780 от 25.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48780 гр. София, 25.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРУМ ИЛ. ДИНЕВ като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело № 20251110103536 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Апелативен съд - град София, съдържаща претенция за обезвреда поради причинен деликт, изразен в незаконно задържане на ищеца по в.ч.н.д. № 243 по описа за 2016 г. на АСНС по обвинение за престъпление, с наведен факт, че по това обвинение последният бил окончателно оправдан от ВКС с решение от 16.04.2020 г. С оглед на така изложените факти, първоинстанционният съд счита, че исковата претенция е недопустима. В Определение № 5464 от 19.03.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1684 по описа за 2025 година по описа на СГС е прието, че при липсата на надлежни твърдения, че мярката за неотклонение на ищеца е била отменена, какъвто е процесният случай, се налага извод, че предявеният иск е недопустим, доколкото не са наведени и твърдения, които да могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 2в ЗОДОВ. Отделно от това, в принципен план съдебният състав съобразява и ТР № 5/2013 г. от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 5/2013 г., в което е посочено, че съдът не е процесуално легитимиран да отговаря по искове с правно основание чл. 2 ЗОДОВ. В мотивите на тълкувателното решение е възприето изрично, че съдът не е надлежен процесуален субституент на държавата при предявени искове с твърдения както за незаконност на определена мярка за неотклонение "задържане под стража", така и при постановена осъдителна присъда, отменена по реда на инстанционния контрол. Посочено е, че: "когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането под стража като мярката за неотклонение е била потвърдена от съдебна инстанция, това 1 не е основание държавата да отговаря чрез съда, защото мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато обвинението е неоснователно. Съответният съд не е процесуално легитимиран да представлява държавата и когато постанови осъдителна присъда и впоследствие обвиняемият е оправдан, тъй като правно действие поражда само влязлата в сила присъда." В този случай процесуално легитимирана да представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е поддържала неоснователно обвинение. За съдебния състав е служебно известно, че по идентична искова молба от страна на ищеца е образувано гр. д.

№ 141 от 2025 г. по описа на СРС, но именно срещу прокуратурата на Република България, ето защо указания за отстраняване тази нередовност на исковата молба биха били безпредметни, като именно в исковото производство срещу надлежната страна следва да бъде посочено от ищеца дали и кога конкретната мярка за процесуална принуда е била отменена.

Така мотивиран, съдът на основание чл. 130 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА като недопустима искова молба с вх. № 19716 от 21.01.2025 г. на Е.

Д. М. срещу Апелативен съд - град София, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред СГС.

Този съдебен акт е подписан с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2