Решение № 2112 от 02.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2112 гр. Пловдив, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330110431 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. С. К., ЕГН ********** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която са предявени субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за паричен заем от 24.06.2021 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който бил нищожен. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП, при което договорът бил недействителен. Този за предоставяне на гаранция, сключен на 24.06.2021 г. с „Файненшъл България“ ЕООД, също бил нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави, обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Поради недействителност на договорите, съответно клаузите за договорна лихва и възнаграждение за гаранция, получените суми за тях били без правно основание. Моли за присъждане на 355,51 лева – получена без основание за възнаградителна лихва спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 1791,63 лева – получена без основание за възнаграждение за гаранция спрямо „Файненшъл България“ ЕООД /вж. изм. по чл. 214 ГПК, чрез увеличение, в осз/. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е подал отговор на исковата молба.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

Дружеството следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за заем, породило сключването на този за поръчителство, а дружеството встъпило в правоотношението поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Поради това било неоснователно твърдението, че договорът между страните бил лишен от правно основание. Длъжникът срещу възнаграждение в неголям размер получил сигурност, че, ако не изпълни в срок задълженията си за предоставяне на обезпечение спрямо заемателя, последният щял да ангажира отговорността на поръчителя.

Престациите не били нееквивалентни, нито били нарушени добрите нрави.

Поръчителят сключил договор поради възлагането от страна на ищеца и само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дори договорът за заем да бил недействителен, поради непредоставяне на другите две обезпечения, договорът за поръчителство породил действие и уговореното възнаграждение било дължимо.

Оспорват се твърденията за нищожност на договора за заем, като отделно – получената сума не възлизала на търсената от ищеца.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подписан договор за паричен заем от 24.06.2021 г., по който предоставената парична сума е усвоена; между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е подписан договор за предоставяне на гаранция от 24.06.2021 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 2081/12.02.2025 г.- л.68-69/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства. Според договора за паричен заем /л.4-6/ – подписан, неоспорен, обвързващ страните, се предоставя сума от 3000 лева – при ГЛП 35 % и ГПР 41,30 %, с общ размер на плащанията 3376,37 лева.

Относно възнаградителната лихва:

В договора е уговорен ГЛП – 35 %, при което е налице нищожност на клаузата за начисляването й, поради противоречие с добрите нрави. При формиране размера на лихвата по кредита, обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да 2 може да се приеме като максимален. В съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава /за обезпечени – два пъти, в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о. Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д.

315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;

Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./. В настоящия случай договорената между страните лихва - в размер на 35 % годишно, както и годишен процент на разходите от 41,30 %, надхвърлят законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва, като същевременно предвиждат и повече от едно възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. Клаузата на договора, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ищеца.

Видно от представената от ответника справка за извършени плащания по договора, която се признава от ищеца, е платена сумата от 355,51 лева за дог. лихва. Тя подлежи на връщане, т.к. е недължимо погасена по нищожна клауза, при което искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Относно възнаграждението за поръчител:

Между страните няма спор и се установява сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция, според който отв. дружество се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по договор за заем от същата дата, срещу уговорено възнаграждение от 1791,63 лева /чл.3, ал. 1/.

Заемодателят „Изи асет мениджмънт“ АД и гарантът „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството на свързани лица - едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи асет мениджмънт“ АД, видно от справка в публично достъпния ТР.

При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за заем.

Съгласно чл. 1 от договора за предоставяне на гаранция, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали от договора за заем, както и за всички последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на 3 гаранция. Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство /гаранция/ по заема.

Чрез сключването на процесния договор, се е стигнало до скрито оскъпяване на заемната сделка, като с оглед предвиденото възнаграждение за гаранта и неговия размер – самостоятелно представляващ над 50 % от заема – 59,72 %, съдът приема, че е налице нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора /Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС/.

Следва да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на възнаграждението е над 50 % от предоставения заем. Основната му цел е да дoведе до неоснователно обогатяване и до увеличаване на подлежаща на връщане сума по заема със значителен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесният договор е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – сключен и изцяло в ущърб на потребителя.

Между страните не е спорно и се установява от представената справка,че за възнаграждение е платена исковата сума на ответника, който от своя страна не установява валидно основание за получаване/задържането й, съгл. правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Предвид нищожността на договора тази сума е получена без основание и подлежи на връщане.

Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, с представен списък и док. за платени 50 лева и 71,67 лева – ДТ по всеки иск.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено 4 защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ възлиза на минимума от 400 лева. Съдът приема, че с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, цената на предявените искове, положените пр. усилия, развитието на делото в едно о.с.з., без явяване на пр. представител и самостоятелно ангажиране на доказателства, следва да бъде определено едно общо възнаграждение в посочения размер, което да бъде заплатено от ответниците поравно лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да плати на М. С. К., ЕГН **********, с адрес:..........., следните суми: 355,51 лева /триста петдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ - получена без основание за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ... от 24.06.2021 г., както и 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да плати на М. С. К., ЕГН **********, с адрес: ............, следните суми: 1791,63 лева /хиляда седемстотин деветдесет и един лева и шестдесет и три стотинки/ - получена без основание за възнаграждение за гаранция по договор за предоставяне на гаранция № ... от 24.06.2021 г., както и 71,67 лева /седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ - разноски за настоящото производство.