Решение № 60 от 13.07.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Момчилград, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕТ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20265150200097 по описа за 2026 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на В. С. Д. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 26- 0303- 000 065/ 16.04.2026г., издадено от ВПД Началник на РУ- Момчилград към ОДМВРКърджали, с което за на осн. чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 127,62 евро /249,99 лева/, за допуснато нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховане.

Със подадената жалба се изразява недоволство от процесното наказателно постановление, с което е наложено горното наказание, като се твърди, че при издаването са били допуснати съществени процесуални нарушение, както и материалният закон е бил приложен неправилно. Заявява, че към момента на констатиране на нарушението управланият от него автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, поради и което за него не е било възникнало задължението да има сключена застраховка „ГО“. Изтъкнатите и развитите съображения за незаконосъобразност аргументират искането му за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание –жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично, и се представлява от адв.Кр.Б. от АК- Кърджали, който поддържа 1 жалбата и развива доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП и на наложеното наказание. Иска отмяна на същото. Претендира разноски, сторени при разглеждане на делото.

Ответната страна. Административно-наказващият орган не се явява и от същият е представено писмено становище, със която се оспорва жалбата.

Намира, че жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на атакуваното постановление. Постъпила е неконкретизирана досежно номера и предмета на делото молба от ю.к. на ОД на МВР- Кърджали, с която се иска потвърждаване на нак.постановление, и се претендира ю.к. възнаграждение, а алтернативно- прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 11.03.2026г., полицейският служител от РУ- Момчилград към ОДМВРКърджали- св.К. Т., в присъствието на св.М. С., е съставил АУАН GA № 5044391, против жалбоподателят Д., за това, че на същата дата в 15,55 часа на път 1-5, разклон с.Балабаново, общ.Момчилград, в посока на движение от гр.Кърджали към Р.Гърция, е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 518 ЦДИ“ с рег. № К 61 69 ВР, допускайки нарушение; без да има сключена задължителна и валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите. В акта е отразено, че посоченото съставлява нарушение на чл.481 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Актът е бил връчен на жалбоподателят срещу подпис на същата дата, и последният не е дал обяснения по него и не е направил възражения.

По делото се установи, че същият пол.служител в присъствието на същият свидетел- и двамата служители на РУ- Момчилград, е съставил и АУАН серия GA № 5044392 срещу жалбоподателя, че на същата дата, час и място е управлявал посоченият тов.автомобил, който е бил със служебно спряна регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП- и което е нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

На 13.03.2026г. ВПД Началник на РУ- Момчилград е издал Мотивирана Резолюция № 26- 0303- М 000 004, с която на осн.чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН, е прекратено АНП по АУАН серия GA № 5044392- за адм.деяние по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като е приел, че същото носи белезите на престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

2

Въз основа на посоченият по-горе акт- АУАН серия G A № 5044391/ 11.03.2026г., ВПД Началник на РУ- Момчилград /Упълномощен с Заповед № 292-з-2553/ 23.03.2025г.- която е приложена по делото/, е издал процесното Наказателно постановление № 26- 0303- 000 065/ 16.04.2026г., с което на жалбоподателят е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 127,82 евро /249,99 лева/, на основание чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от КЗ за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. В наказателното постановление е описана горната фактическа обстановка, и е изписан нарушеният законов текст /физ.лице, което е притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария, и не е спряно от движение, и не е сключило договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Установено датата на връчване на НП на жалбоподателя- 22.04.2026г., като жалбата срещу НП е подадена на 23.04.2026г., чрез АНО.

Налице е справка от Централната база на КАТ, с която се установява, че автомобилът, предмет на настоящото производство е собственост на жалбоподателя. По делото е налице и извлечение от документ, изд.от МВР, с която се установява, че автомобил с рег. № К 61 69 ВР е със прекратена регистрация от 15.07.2024г. /поради несключена застраховка „ГО“/.

По делото са събрани следните писмени доказателства- посочените два броя АУАН с описаните серия и №, мотивираната резолюция за прекратяване на АНП; процесното нак.постановление, заповед за упълномощаване на длъжностни лица от системата на МВР; справка за собственост и за прекратяване на регистрация на МПС; Извадка от извършена проверка в Гаранционен фонд за сключена застраховка „ГО“ на МПС с рег. № К 61 69 ВР, от която е видно, че към момента на проверката на 11.03.2026г. в 15,55 часа няма сключена застраховка, като такава е била сключена на същата дата в 16,38 часа- т.е. след приключване на проверката/;- от които е видно, че жалбоподателят действително е сключил на същата дата /на датата на проверката застраховка „ГО“, но това е сторено след извършване на проверката.

Представена е Справка от базата данни на КАТ, с която се установи, че управляваното от жалбподателят МПС /описаното по-горе/ е негова собственост.

В съдебно заседание е разпитан само св.М. С. /не и актосъставителят К.

3

Т., която не се явява/, като свидетеля потвърждава в своите показания описаната в двата АУАН фактическа обстановка- автомобилът е бил без сключена застраховка ГО, както е бил и със прекратена регистрация към момента на проверката.

Съдът, като съобрази горното, намира, че жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, до въззивният първоинстанционен съд, чрез административнонаказващият орган, от надлежна легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва издадените против нея актове на административнонакзаващи органи, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане, и следва да бъде р азгледана по същество.

При извършената проверка на обжалваното наказателно постановление съдът установи, че са допуснати нарушения на императивните изисквания на ЗАНН, които са от категорията на съществените, и които водят до отмяна на атакуваното НП- налице е неправилно приложение на материалният закон.

Действително, както атакуваното НП, така и актът за установяване на административно нарушение въз основа на който е издадено то, са издадени от компетентни органи, на които им е делегирано правомощие за това- в този смисъл е цитираната в процесното наказателно постановление административна заповед на Министъра на вътрешните работи /приложено като доказателство по делото/.

Но в същото време се установява, че процесното Н П не отговаря на изискуемото по закон съдържание, а именно, при определена установена фактическа обстановка /с посочени дата, място на извършване на нарушението, и точно описано нарушение със неговите обективни и субективни признаци, АНО за допуснатото нарушение е приложил неприложимата материално правна норма.

По делото се установи, че жалбоподателят, като физическо лице, не е собственик на МПС, представляващо автомобил, същото е регистрирано на територията на Р.България, НО Е СПРЯНО ОТ ДВИЖЕНИЕ по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП /служебно е прекратена регистрацията поради липса на застраховка „ГО/, и в този смисъл на думата за същият /за физическото лице/ не съществува задължение по чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, изразяващо се в това управляваният автомобил да има сключена задължителна застраховка 4

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В конкретният случай действително е налице управление на МПС без сключена застраховка „ГО“, но извършеното нарушение е по чл.140 ал.1 от ЗДвП- за управление на автомобил със прекратена регистрация, което действително е било установено със съставените два броя АУАН.

От описанието на нарушението става ясно, че е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.638 ал.1 т.1 от КЗ- за това, че като лице, което е собственик, е управлявал МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В същото време не е спорно по делото, че не е осъществено от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение по чл.638 ал.1 ал.1 от КЗ, и това е така, защото управляваният от жалбоподателя автомобил, въпреки, че е с регистрационни табели, поставени на изискуемите места, е бил спрян от движение /същият автомобил е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП/. Именно поради и това не следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на деяние по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, и по начина, по който тя е реализирана със налагането на наказание „глоба“ в посоченият размер.

Налице е допуснато нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП /респ. може да се помисли за деяние по чл.345 ал.2 от НК, което обаче е от правомощията на прокуратурата/, и именно за това следва да се носи административнонаказателна отговорност по чл.175 ал.3 от ЗДвП /където са предвидени две, по- тежки, наказания/.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че АНО е допуснал съществено нарушение на материалния закон /в горният смисъл/, което налага отмяна на атакуваното НП на ВПД Началник на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с което на жалбоподатетелят е било наложено административно наказание- „глоба“ в посоченият размер, на осн.чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от КЗ, т.к. се установи, че няма допуснато нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ- въпреки констатираното управление на МПС без сключена застраховка „ГО“, няма нарушение на посочената разпоредба, защото се установи, че автомобилът е със прекратена регистрация.

По делото е направено искане от пълномощника на жалбподател я за 5 присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В този случай е приложима разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на адв.Кр.Б. за процесуално представителство по делото са заплатени в брой сума от 240 евро с ДДС.

Съдът приема, че са налице основанията за присъждане на посоченият размер на адвокатското възнаграждение, т.к. същият е съобразен с размерите по Наредбата, приета на основание чл.36 от Закона за адвокатурата.

С оглед на това и резултата, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъдена ОД на МВРКърджали да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за един адвокат в размер на 240 евро с ДДС.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление НП № 26- 0303- 000 065/ 16.04.2026г., издадено от ВПД. Началник РУ- Момчилград към ОДМВРКърджали, с което на В. С. Д. с ЕГН- **********, на основание чл.638ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от КЗ, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 127,82 ЕВРО /249,99 лева/.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Д. с ЕГН**********, сумата от 240 евро с ДДС- направени разноски по делото.