Решение № 1122 от 22.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. Бургас, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Д. МУРТЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от А. Д. МУРТЕВ Гражданско дело №

20222120107333 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод предявената от М. Ц. Ц., ЕГН: **********, с адрес гр. Б. чрез адв. М. В. М., съдебен адрес гр. П., против “”Изи Финанс” EООД, ЕИК:

201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Балша” № 17, партер, представлявано от Б.Н., искова молба, с която моли съда да приеме за установено спрямо ответника, че М. Ц. Ц. не дължи на “Изи Финанс” ЕООД, сума в размер на 561, 18 лв., представляваща неустойка по Договор за кредит № ***, тъй като е нищожна, поради противоречие на добрите нрави, поради неравноправност, както и поради противоречието й с закона - чл.10а и чл.19, ал.4 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит № ***, между нея и ответното дружество, който договор е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. Сочи се, че съгласно договора ищцата е следвало да върне сума в общ размер на 2256, 18 лв., при сума на получаване 1200 лв., при лихва от 495 лева и неустоечна клауза в размер на 561, 18 лв. Сочи се още, че сключването на договора е било извършено въз основа на подробна информация, описана в ОУ към договора, а именно след регистрация на клиента в сайта на ответното дружество и попълване на въпросник, както и маркиране на полето – “съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите.

Посочено е, че след това кандидатът получавал имейл в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, същият получавал на личния си имейл договор и ОУ за писмено потвърждаване. Последното ставало като клиентът получавал съобщение по телефона на предоставен от него телефонен номер, 4 цифрен код. След това той получавал втори имейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. След това получавал 1 обаждане или имейл за потвърждение, че кредита е одобрен. Твърди се, че ищцата се е регистрирала на сайта на дружеството – ответник, получила е имейл за потвърждение, получила е и сумата от 1200 лв. под формата на кредит, предоставен й е подробен погасителен план по Договор за кредит № ***, но договор за кредит не й е бил предоставян.

Излага се, че непредставянето на договора за кредит е грубо нарушаване на всякакви законови и морални норми от по-силната икономически страна спрямо икономически по1 слабата страна единствено и само с цел последната да бъде държана в неведение. Излагат се подробни съображения, че уговорката за заплащане на неустойка противоречи на добрите нрави. Сочи се, че същата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея е в размер на ½ от сумата на отпуснатия кредит, с което се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Застъпва се становище, че същата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на сума, която е необосновано висока. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО. Твърди се, че неустойката е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санционна функция и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Ангажира писмени доказателства. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество чрез неговия пълномощник – юрк. А. Г.. Излагат се съображения, че исковата молба е недопустима, тъй като със заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 42101/15.11.2022г. ответното дружество е образувало дело срещу ищцата. Сочи се, че предмет на делото са вземания по повод процесния договор за кредит № *** от ***г. В тази връзка се счита, че при наличието на две висящи дела с един и същи предмет, следвало да се прекрати по-късно заведеното на основание чл.126 от ГПК. Счита още, че липсвал правен интерес от завеждането на настоящия иск, поради което исковата молба също се явявала недопустима. В тази връзка сочи, че щом като е било налице висящо дело между страните, ищцата е трябвало да подаде възражение и да си защити правата в последващо дело по чл.415 от ГПК. Сочи се, че съгласно ТР № 1/2020г. по ТД № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че съдът следи служебно за недействителността на процесния договор, поради което съдът, който е разгледал делото по повод иска по чл.415 от ГПК е трябвало да извърши преценка на действителността на договора. Ответното дружество счита, че исковата молба е основателна, като на основание чл.237 от ГПК признават изложеното в нея. Сочи, че именно, поради недействителността на клаузата, дължимата по нея сума не е била претендирана със заявлението, с което са били претендирани останалите вземания по договора и поради това обстоятелство третира клаузата като несъществуваща. Отправя се искане за прекратяване на производството поради липса на правен интерес. Застъпва се становище, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, тъй като от предприетите спрямо ищцата действия било видно, че липсва позоваване на оспорената клауза, поради което се прави искане на основание чл.78, ал.2 ГПК разноските по делото да останат в тежест на ищеца. На основание чл.78, ал.8 ГПК се прави искане за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Ангажира писмени доказателства.Прави се искане да бъде изискано делото образувано по 2 повод заявление вх. № 42101/15.11.2022г.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. От процесуалния представител на ищеца е постъпило становище от 28.02.2023г., с което изцяло се поддържа исковата молба, като в подкрепа на допустимостта и основателността на исковата претенция се излагат подробни доводи.

В съдебно заседание ответното дружество не се представлява. От процесуалния представител на ответника е постъпило становище, в което се оспорва наличието на правен интерес, като се излагат доводи, че искът е недопустим. При условията на евентуалност, в случай че не бъде постановено решение при признание на иска, моли за отхвърляне на иска като недоказан.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представено е изпратено по имейл известие от ***г. в 10:17ч. от ответното дружество до ищцата, с което същата се уведомява, че искането й за заем в размер на 1200 лв. е прието успешно, както и че в най-кратък срок ще бъде осъществена връзка с нея на посочения от нея имейл адрес и/или телефон.

Представено е изпратено по имейл известие от ***г. в 10:34 ч. от ответното дружество до ищцата, с която същата се уведомява, че същата е одобрена за заем в размер на 1200 лв. Съобщението съдържа указания във връзка с потвърждаване на сключването му, като е посочено, че размерът на главницата е 1200 лв., общата сума за връщане – 1695 лева, а общата сума за връщане при непредставяне на обезпечение 2256, 18 лв. Посочено е още, че падежът на последната вноска е 25.01.2024г.

Представено е изпратено по имейл известие на 08.03.2022г. в 08:47ч. от ответното дружество до ищцата, с което същата се уведомява, че е забавила изплащането на вноската си по договор с № *** с два дни. Посочено е, че просрочената сума е в размер на 183.13 лв.

Представено е изпратено по имейл известие на 10.03.2022г. в 12:42ч. , от ответното дружество до ищцата, с което последната се уведомява, че във връзка с договора за заем от разстояние с номер ***, не може да й бъде предоставена отсрочка, като максималния срок, който може да й бъде предоставен е 15.04.2022г., а след този срок кредитът ще бъде прехвърлен на колекторска фирма.

Представено е изпратено по имейл известие от 16.03.2022г. в 08:50ч. от ответното дружество до ищцата, с което същата се уведомява, че е просрочила изплащането на вноската си по договор *** с 10 дни. Напомнено й е, че ако не извърши плащане в тридневен срок, съгласно договора за кредит, разходите за събиране на задължението, мораторната лихва и съдебните разходи ще се за нейна сметка. Предупредена е, че ако не предприеме действия по изплащане, задължението й ще бъде отразено в ЦКР на БНБ, което ще доведе до влошаване на кредитната й история.

Представена е и имейл кореспонденция между ищцата и “Хит Инкасо” ЕООД проведена на дата ***г., в хода на която последната многократно е канена да изпълни договорните си задължения.

Представен по делото е договор за предоставяне на кредит № *** по смисъла на 3 чл.9 от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД, сключен на *** г., между ищцата М. Ц. Ц., в качеството си на кредитополучател и ответното дружество в качеството му на кредитодател.

По силата на този договор ответното дружество се е задължило да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1200 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В договора били уговорени следните параметри и условия: сума на кредита – 1200. 00 лева; срок на кредита – 720 дни; фиксиран годишен лихвен процент – 40. 15%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0. 11%; обща дължима сума – 1695 лева; обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3.1. - 2256. 18 лева;

ГПР – 48. 44%;

В чл. 3, ал. 1 от договора било предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечение на задълженията му по договора, а именно – две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания, като поръчителите следвало да подпишат договор за поръчителство или банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.

В чл. 3, ал. 2 било предвидено, че евентуалното неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1 ще причини на кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезпечение, както и, че размерът на същата е съобразен с особеностите на договора и потребителя, като е определен на 561. 18 лева. Предвидено било, че същата ще се начисли в деня, следващ неизпълнението по чл. 3, ал. 1 от договора, като определената обща сума ще се заплаща на определен с погасителния план брой вноски.

В договора е инкорпориран погасителен план разделен на две части – единият за дължимите месечни вноски за главница и лихва с посочена дата на падеж, в случай, че кредитополучателят представи обезпечението, предвидено в чл. 3/1 от договора, а другият – за дължимите месечни вноски за главница, лихва и неустойка, в случай, че кредитополучателят не представи обезпечението по чл. 3/1 от договора. Видно от вторият погасителен план е, че за първите шест вноски с падежни дати както следва – 06.03.2022 г.;

05.04.2022 г.; 05.05.2022 г.; 04.06.2022 г.; 04.07.2022 г. и *** г., длъжникът дължи неустойка в размер на по 93. 53 лева всеки месец.

В изпратения от ответното дружество до ищцата на дата 09.11.2022г. имейл, в се сочат дължимите от нея суми, включително и тази за неустойка, като е посочено, че общата сума за връщане при непредставяне на обезпечение е в размер на 2256. 18 лева. От изпратения имейл от дата 08.03.2022г. се установява, че ищцата е следвало на 06.03.2022г. да внесе сумата от 183. 13 лева, в която сума видно от погасителния план е включена и дължимата сума за неустойка.

4

На 15.11.2022г. ответното дружество депозирало в РС – Бургас заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ищцата. В РС - Бургас по така депозираното заявление било образувано ЧГД № *** г. Със заявлението се е претендирало издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която да бъде разпоредено ищцата да заплати на дружеството заявител 50 лева –вноска по главница с падежна дата ***г. по договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от *** г. , сключен между " Изи Финанс " ЕООД и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25. 00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50. 00 лева / петдесет лева и нула стотинки /.