Решение № 8229 от 06.12.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ при секретаря Десислава

Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 20 022 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове с правно основание чл.

226 ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 105 220 лв.

В исковата молба на А.М.М. се твърди, че на 21.10.2014 г., около 13.25 часа, на третокласен общински път, свързващ гр. Велинград и с. Драгиново, на разклона за ТМС е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 320” с рег. № *********, управляван от С.М.К. и мотоциклет „Симсон” с рег. № *****, управляван от ищеца. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на лекия автомобил, а при пътното произшествие пострадал ищецът, който получил множество фрактури на подбедрицата. Твърди се, че същият бил хоспитализиран за периода 21.10.2014 г. – 05.12.2014 г. в МБАЛ – Велинград, където му била извършена хирургическа интервенция, изразяваща се в открита репозиция с външна и вътрешна фиксация на фрактурата и му била поставена заключваща плака с медиална тибия, два титаниеви заключващи винта и един тибиален титаниев неканюлиран пирон. Твърди се, че впоследствие претърпял още две хирургически интервенции, а след изписването му от болничното заведение, лечението продължило в домашни условия. Бил напълно обездвижен, не можел да се движи дори с патерици, не можел да се обслужва самостоятелно, а за в бъдеще му предстоели още няколко оперативни интервенции. Ищецът твърди, че ПТП-то се отразило много зле на психическото му здраве, станал потиснат, лесно раздразнителен и нервен, оплаквал се от нарушения на паметта и вниманието, изпитвал панически страх. Във връзка с лечението си направил и имуществени разходи в размер на 5 220 лв.

Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „БМВ 320”, да му заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания, както и сумата от 5 220 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски.

Ответникът З. „Б.И.“АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения като е наведено и възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор е депозиран от ответника.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. С.С..

Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Я.Д..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 64/21.10.2014 г. на РУП – Велинград, от който се установява, че на 21.10.2014 г., около 13,

25 ч., на третокласен общински път, свързващ гр. Велинград и посока за с. Драганово, на разклона за ТМС е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 320” с рег. № *********, управляван от С.М.К. и мотоциклет „Симсон” с рег. № *****, управляван от А.М.М., без СУМПС, при което пострадал водачът на мотоциклета, настанен в МБАЛ – Велинград със счупен ляв крак.

По делото е изслушана СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Б.Т.Б.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в следствие на ПТП-то А.М.М. е получил „открито счупване на костите на лявата подбедрица”. Вещото лице е обосновало извод за проведено болнично лечение, извършена хирургическа интервенция, изразяваща се в открито наместване на счупените кости на лявата подбедрица и стабилизиране на костните фрагменти с външен фиксатор. Обоснован е и извод за извършени още две хирургически интервенции съответно на 11.11.2014 г. и 21.11.2014 г. и изразяващи се в „некректомия” и в наместване на счупените кости и стабилизиране с интрамедуларен заключващ пирон. Вещото лице е посочило в заключението си, че счупените кости на лявата подбедрица са зараснали за срок от 4 месеца като на ищеца предстои нова хирургическа интервенция по отстраняване на интрамедуларния пирон. Обоснован е извод в заключението, че получените травматични увреждания са причинили на ищеца болки и страдания за общ срок от 6 месеца като през първите два болките са били с по-интензивен характер. Вещото лице е посочило, че извън тези болки ищецът ще търпи за в бъдеще болки със „спорадичен” характер – при промяна на времето. Обоснован е и извод, че наред с болките в продължение на 4 месеца ищецът не е трябвало да натоварва и да стъпва на левия си крак и се е предвижвал с патерици. Обоснован е и извод от страна на вещото лице, че към момента състоянието на ищеца е стабилизирано и същият се предвижва самостоятелно като в областта на горната трета на лява подбедрица има остатъчен груб траен белег. Посочено е, че представената по делото фактура за 5 220 лв. за закупени оперативни консумативи са необходим разход за извършване на двете оперативни интервенции.

По делото е изслушана САТЕ, изготвена от вещото лице инж. П.И.Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че ПТП-то е осъществено в района на кръстовище като мотопедът е предприел завиване наляво в момент, когато автомобилът го е изпреварвал. Посочено в експертизата е, че автомобилът се е движил със скорост от 90 км/ч в момент, непосредствено преди да започне да оставя спирачна следа като опасната зона за спиране при тази скорост е 81,5 метра. Посочено в заключението е, че в момента на започване движение на мотопеда наляво за маневра ляв завой в пътното платно предната част на автомобила е отстояла на около 45 метра от мястото на удара, поради което същият е бил технически непредотвратим от страна на водача на лекия автомобил.

Обоснован е извод, че от техническа и професионална гледна точка причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на мотопеда за завиване наляво без да се е убедил за наличието и разстоянието на други превозни средства зад него.

По делото е допусната и изслушана и тройна САТЕ, изготвена от вещите лица В.Д., В.Д. и Х.И.. В заключението си същите са посочили, че минималната скорост на лекия автомобил преди настъпване на ПТП е била около 81 км/ч, а на мотопеда около 21 км/ч. Посочено в заключението е, че при достигане на района на Т-образно кръстовище с разклон към „ТМС” лекият автомобил е предприел изпреварване на мотоциклета като е навлязъл в лентата за насрещно движение. В същото време мотоциклета е предприел маневра „завой наляво” и също е навлязъл в лентата за насрещно движение и е настъпил удар между тях. Обоснован е извод, че от техническа гледна точка причина за възникване на ПТП е предприемане на завой наляво и навлизане в лентата за насрещно движение на водача на мотоциклета без да се убеди, че няма да създаде опасност за други участници в движението.

По делото е допусната и изслушана и втора тройна САТЕ, изготвена от вещите лица – В.С., А.М., подписал същата с особено мнение, и Ж.Е.. В заключението е посочено, че скоростта на лекия автомобил в момента на удара е 81,93 км/ч, а на мотопеда – 30 км/ч. като скоростта на лекия автомобил преди задействане на спирачната му система е била 92 км/ч., при която скорост опасната зона за спиране на лекия автомобил е 83,28 м. Посочено в заключението е, че лекият автомобил е отстоял на около 46,45 м преди мястото на удара. Посочен в заключението е, че за да бъде технически предотвратим удара водачът на лекия автомобил е следвало да управлява същия със скорост от 62,70 км/ч. Вещите лица са посочили в заключението си схема на превключвателя на пътепоказателите на мотопеда след ПТП /стр. 279 в делото/, който е в средно положение т.е. в положение без подаден пътепоказател /мигач/. Посочено в заключението е, че причина за настъпване на ПТП са действията на водача на мотопеда, който не е възприел и реагирал правилно на пътната обстановка и е управлявал по начин, който не е безопасен, както и действията на водача на лекия автомобил, който е управлявал МПС със скорост над допустимата като по този начин е ограничил техническата възможност да предотврати произшествието.

В особеното си мнение вещото лице А.М. е посочил, че причина за ПТП са движението на мотопеда в нерегулирано Т-образно кръстовище с извършвана маневра „ляв завой” пред движещият се зад него лек автомобил, както и от действията на водача на лекия автомобил, който извършва маневра изпреварване в кръстовището отляво, при което се отклонява наляво и излиза от пътното платно вместо да се отклони надясно и заобиколи мотопеда, което е технически възможно.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.А.А., братовчед на ищеца в съдебно заседание на 07.12.2015 г. и С.М.К., в съдебно заседание на 18.05.2017 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ /отм./ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.

В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните не са формирали спор, че към датата на застрахователното събитие ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.

Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.

Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието е предмет на оборима презупция в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД. При ангажираните от страните доказателства съдът намира, че е разрушена доказателствената сила на тази презумпция и виновен за настъпване на ПТП е водачът на мотопеда – настоящ ищец, което обуславя извод за неоснователност на заявените му претенции. За да обоснове този извод настоящият съдебен състав съобрази изслушаните по делото единична и две тройни САТЕ, втората от които с депозирано особено мнение.

Първоначалната и първата тройна автотехнически експертизи обосновават категоричен извод, че единствена причина за ПТП е поведението на водача на мотопеда /настоящ ищец/, изразяващо се в предприетата от него маневра «завой наляво» без да се увери, че със същата не представлява опасност за останалите участници в движението, в случая за лекия автомобил «БМВ», с което е нарушил разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП. Видно от заключенията на САТЕ маневрата от страна на ищеца е предприета в момент, в който водачът на лекия автомобил е започнал маневра «изпреварване» по отношение на мотопеда и е навлязъл в лентата за насрещно движение с оглед нейното извършване т.е. налице е нарушение на нормата на чл. 42 ал.3 от ЗДвП от страна на ищеца и то на разстояние от двищежия се зад него автомобил, което изключва техническата предотвратимост на удара. Нещо повече, видно от заключението на повторната тройна САТЕ – мнозинство, вещите лица са обосновали извод, че при предприемане на маневрата «завой наляво» ищецът като водач на мотопеда не е подал светлинен сигнал, съобразно нормата на чл. 26 ал.1 т.1 от ЗДвП т.е. същият по никакъв начин не е индикирал на другите участници в движението за намерението си да предприеме тази маневра.