Решение № 8590 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8590 гр. С., 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВ.А М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВ.А М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110147933 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. фонд срещу С. М. М., с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 25 000 лв., частично от 35 000 лв. - регресно вземане за изплатено обезщетение за неимуществени вреди на Б. Б. С. съгласно решение № 263249/04.11.2022 г. по гр. д. № 13920/2019 г. по описа СГС, I ГО, седми състав, потвърдено с решение № 1446/12.12.2023 г. по в. гр. д. № 1047/2023 г. по описа на САС, втори граждански състав, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27868/2025 г. по описа на СРС, 48 състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.05.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 26.06.2018 г. около 23:00 часа в гр. С ., на бул. „С. шосе“, в близост до кръстовището с ул. „Я.“, при управление на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № С В .... ММ, собственост на К. А. Р., водачът С. М. М. след ляв завой на пътното платно, движейки се с превишена скорост и несъобразявайки конкретните пътни условия (мокра настилка), загубила управление над автомобила, вследствие на което самокатастрофирала в крайпътно дърво. В управлявания от ответницата автомобил се намирала Б. Б. С., която получила следните травматични увреждания: изкълчване на дясната тазобедрена става, фрактура – откъс от главата на дясната бедрена кост, фрактура на гребена на дясната хълбочна кост на таза. При ищеца била образувана преписка № 19210187/2019 г. от пострадалата, по която ищецът изплатил обезщетение в размер на 25 000 лв. на 31.05.2019 г.

С решение № 263249/04.11.2022 г. по гр. д. № 13920/2019 г. по описа СГС, I ГО, седми 1 състав, потвърдено с решение № 1446/12.12.2023 г. по гр. д. № 1047/2023 г. по описа на САС, втори граждански състав, ищецът бил осъден да заплати на Б. Б. С. допълнително следните суми: сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП; законна лихва, начислена от 27.02.2019 г. до 05.01.2024 г. в размер на 18 074,33 лв.; разноски в размер на 107,69 лв.; държавна такса в размер на 1 400 лв.; адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции в общ размер на 2 670,80 лв. Ищецът твърди, че сумите са заплатени с платежно нареждане от 05.01.2024 г. по сметка на Б. С.. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № СВ . . . . ММ, управляван от ответницата, не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Счита, че по силата на чл. 223 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а установеното в мотивите е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Оттук следва, че С. М. М. също е обвързана от предпоставките за ангажиране отговорността на ищеца и размера на вредите, предвид участието й като трето лице – помагач на страната на ответника – Г. фонд, като с решението са установени противоправното й поведение и вина, както и настъпилите вредни последици. Ищецът счита, че на основание чл. 558, ал. 7 КЗ в негова полза е възникнало вземане срещу ответницата за действителните вреди до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва иска. Счита, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като не са съобразени релевантните факти за неговото определяне. На следващо място твърди, че не е знаела, че автомобилът няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и искът следва да бъде предявен към собственика на автомобила. Моли за отхвърляне на иска.

С определение № 704/08.01.2026 г. по гр. д. № 47933/2025 г. по описа на СРС, 48 състав, постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е констатирал, че отговорът е подаден от адв. В.. Ч., за когото не е представено пълномощно, поради което е указал на ответницата, на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи адвокатско пълномощно в полза на адв. В. Ч., валидно към датата на подаване на отговора на исковата молба, или действията по подаването му да бъдат изрично потвърдени от страната; указано е, че при неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме действието по подаване на отговор за неизвършено – чл. 101, ал. 3 ГПК. В дадения едноседмичен срок, а и към датата на приключване на устните състезания по делото, указанията не са били изпълнени от ответницата, поради което съдът намира, че отговор на исковата молба не е бил подаден в срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 558, ал.

7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

Гаранционният фонд изплаща обезщетения по силата на законова суброгация, в конкретния случай - вместо д..квента, причинил вреди при управление на МПС, незастраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С изплащането на обезщетение на пострадалите Гаранционният фонд се суброгира в правата на задълженото спрямо тях лице, доколкото има право на регрес към същото. Този регрес е уреден в чл. 558, ал. 7 КЗ. Относно предпоставките и фактическия състав на възникване на суброгационното право на Гаранционния фонд е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС – напр. решение № 2/02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 15/04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г. по описа на ВКС, II т. о. и др., в които се приема, че правото на Гаранционния фонд след изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл. 288, ал. 1 и ал.

2 КЗ (отм.), да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, регламентирано с разпоредбата на чл. 288, ал.

12 КЗ (отм.), е аналогично на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл.

213 КЗ (отм.). Съгласно практиката основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на Гаранционния фонд за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица. Уредбата на това право в новия Кодекс за застраховането не е различна от тази по отменения КЗ по отношение на включените предпоставки, като разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ е ясна и непротиворечива и тя постановява, че след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви (така и определение № 1152/28.11.2023 г. по т. д. № 362/2023 г. по описа на ВКС, II т. о.).

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, е да установи: 1) възникване на застрахователното събитие; 2) предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на ответницата, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди (вината на д..квента се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД); 3) вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди; 4) изплащането на застрахователно обезщетение в размер на поне 25 000 лв. за неимуществени вреди в полза на пострадалото лице; 5) наличието на предпоставката за изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 557, ал. 1 КЗ, а именно, че при настъпване на застрахователното събитие ответницата е управлявала лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № СВ .... ММ без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6) всички факти, на които основава своите искания или възражения.

3

В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираното вземане, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително да обори презумпцията за вина.

По настоящото дело са изискани и приложени гр. д. № 13920/2019 г. по описа на СГС, I ГО, седми състав, ведно с в. гр. д. № 1047/2023 г. по описа на САС, втори граждански състав, и т. д. № 1176/2024 г. по описа на ВКС, I т. о. за послужване.

От решение № 263249/04.11.2022 г. по гр. д. № 13920/2019 г. по описа на СГС, I ГО, седми състав, се установява, че Г. фонд, ЕИК 8331830482 е осъден да заплати на Б. Б. С., ЕГН **********, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 35 000 лв., допълнително над доброволно платената сума от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 26.06.2018 г. по вина на водача на лек автомобил „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № СВ .... ММ, управляван без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 27.02.2019 г. до окончателното плащане на дълга, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 107,69 лв. – разноски по делото, като е отхвърлен искът за разликата над 35 000 лв. до предявения размер от 65 000 лв., както и претенцията за лихва от 26.06.2018 г. до 26.02.2019 г. като неоснователна; осъден е Г. фонд да заплати на адв. Т. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1 335,40 лв. – адвокатско възнаграждение, както и в полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 400 лв. – държавна такса; осъдена е Б. Б. С. да заплати на Г. фонд на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 161,54 лв. – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на С. М. М., ЕГН **********, в качеството й на трето лице – помагач на страната на ответника Г. фонд.

Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 1446/12.12.2023 г. по в. гр. д. № 1047/2023 г. по описа на Апелативен съд – С., втори граждански състав в обжалваната част – с която са уважени исковете, като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 739/10.03.2025 г. по к. т. д. № 1176/2024 г. по описа на ВКС, I т. о., с което първоинстанционното решение е влязло в сила на 10.03.2025 г.

В мотивите на решенията е прието, че на 26.06.2018 г. около 23:00 часа, в гр. С., на бул. „С. шосе“, в близост до кръстовището с ул. „Я.“ ищцата Б. Б. С. като пътник е претърпяла пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № СВ .... ММ, управляван без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ - С. М. М., която след ляв завой на пътното платно загубила управление над автомобила, вследствие на което се ударила в крайпътно дърво.

Прието е, че в причинна връзка с разглежданото произшествие ищцата Б. Б. С. е получила следните травматични увреди: изкълчване на дясната тазобедрена става, фрактура-откъс от главата на дясната бедрена кост, фрактура на гребена на дясната хълбочна кост на таза, както и че са установени елементите от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република Б., и виновният водач няма сключена задължителна 4 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, противоправното поведение и вината на водача С. М., както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата С . неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на получените травматични увреждания. Наведеното от третото лице - помагач възражение, че ответникът не носи отговорност съгласно чл. 557, ал. 3, т. 2 КЗ, тъй като пострадалата ищца е знаела, че за автомобила няма валидно сключена гражданска отговорност съдът е приел, че не е въведено в преклузивния срок за отговор по чл. 131 ГПК, а освен това е и недоказано. Отчитайки възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането, характера и тежестта на уврежданията, продължителността на възстановителния процес, изживяната от ищцата емоционалната травма, обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП, както и други релевантни обстоятелства за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, съдът е приел, че дължимото такова е в размер на 60 000 лв., от което следва да се приспадне заплатеното доброволно от Г. фонд обезщетение в размер на 25 000 лв.