Решение № 230 от 20.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Кюстендил, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. К.а като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500266 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Х. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Бобов дол, ***, действащ чрез пълномощника си адв.Й. Б., със служебен адрес: гр.Дупница, ул.***, срещу решение №161/21.03.2025г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№2003/2024г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Дупница е отхвърлил като неоснователен предявения от Х. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Бобов дол, ул.„***, ап.10 срещу ТП на НОИ – гр.Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил, бул.„България“ №46 иск за признаване за установено, на основание чл.3 във вр. с чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, че в периода от 01.02.1993г. до 29.02.1996г. Х. К. Г., ЕГН: ********** е работил по трудово правоотношение в „Мини Бобов дол“ ЕАД, рудник „Миньор“, на пълен работен ден, на длъжност „подземен крепач участък“, което време се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране. С определение от 08.05.2025г., постановено по същото дело.

РС-Дупница е допълнил решение №161 от 21.03.2025г. в частта за разноските, като е осъдил Х. К. Г. да заплати на ТП на НОИ – Кюстендил сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва изцяло решението, приемайки го за неправилно, поради неговата незаконосъобразност, постановяването му при съществено нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми, както и поради неговата необоснованост.

1

Акцентира на наличието на „писмено доказателство“ по смисъла на чл.6 ал.2 т.10 от ЗУТОССР, като твърди, че по делото е представено УП - №212/2000г., както и други документи, издавани въз основа на ведомостите за заплати по утвърден образец, доказващи придобития стаж. Изтъква противоречие между установените по делото фактически обстоятелства и формираните от съда правни изводи, което според въззивника, води до необоснованост на обжалваното решение. На тази плоскост конкретизира, че представеното по делото УП - №212/2000г., представлява автентичен документ, издаден и удостоверен чрез подписа на надлежен представител на работодателя, съответно удостоверява положен от ищеца осигурителен стаж за периода от 01.02.1990г. до 29.02.1996г. за длъжността „подземен крепач участък“, общо от 6 години и 2 месеца.

Пояснява, че видно от УП-3 №212/04.02.2000г., записаният в него общ придобит категоризиран осигурителен стаж е за 10 години и 02 месеца, от които 01 година и 01 месец като „подземен измервач“, 02 години и 11 месеца като „пробовземач“ или общо 04 години, към които признати от ТП на НОИ за длъжността „подземен крепач участък“ са 03 години и 01 месец от 01.01.1990г. до 01.02.1993г. Учудващо, според въззивника, било обстоятелството за изчезването на част от придобития стаж за периода 01.02.1993г.- 29.02.1996г., при условие, че в архив „Невестино“ документите на осигурителя са представени и за процесния период. Изтъква, че представеното УП3 №212/04.02.2000г. е от вида документи, установяващи времето, което се признава за трудов стаж и доказващи осигурителното правоотношение, съгласно смисъла на чл.40 ал.1 ал.3 и ал.5 във вр. с чл.5 ал.4 т.1 от КСО.

Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявения иск да бъде уважен.

В законоустановения срок по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. В хода на устните състезания, процесуалният представител на ТП на НОИ – Кюстендил – гл.ю.к.А.Дончева изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на РС-Дупница да бъде потвърдено.

Прави искане за присъждане на разноски.

ОС – Кюстендил, след като съобрази допустимостта на подадената въззивна жалба, след като се запозна с доводите и възраженията на страните, както и със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Производството пред РС-Дупница, приключило с постановяване на обжалваното решение, е било образувано по подадена от Х. К. Г. от гр.Дупница срещу ТП на НОИ – гр.Кюстендил, искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) и предмет – искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че в периода от 01.02.1993г. до 29.02.1996г. ищецът е работил по трудово правоотношение с „Мини Бобов дол“ ЕАД, рудник „Миньор“, на пълен работен ден, на длъжност „подземен крепач участък“, което време се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране.

В съответствие с изискването на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР и доколкото дружеството, с което Г. е твърдял, че се е намирал в трудово правоотношение за процесния период, зачитащ се за трудов стаж – „Мини Бобов дол“ ЕАД, е търговец, обявен в несъстоятелност, към исковата си молба ищецът е приложил удостоверение №5510-09-7 от 24.07.2024г., издадено от ТП на НОИ– Кюстендил, според което в 2 осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен труд от лицето Х. К.

Г. за периода от м.02.1993г. до м.06.1996г. при работодател „Мини Бобов дол“ ЕАД.

Към исковата си молба Г. е приложил и удостоверение, обр. УП-3 с №212, издадено на 04.02.2010г. (за което в хода на производството, вероятно поради грешка, поддържа да е с дата на издаване 04.02.2000г.), носещо подписите на главен счетоводител и на ръководител в „Мини „Бобов дол““ ЕАД, според което Х. К. Г. е работил в дружеството на длъжност „подземен крепач участък“ за времето от 01.01.1990г. до 01.03.1996г.- общо 6 години и 2 месеца. В удостоверението е посочено време на полагане на труд от Г. на още две длъжности в предприятието, като е отразено, че същото е издадено на основание изплащателните документи, намиращи се в архива.

В исковата си молба Хр.Г. е направил доказателствено искане, а именно – за допускане до разпит на трима свидетели, които са били колеги на Г., подземни работници, придобили трудовия си стаж по време на този на Г.. Приложени са заверени преписи от страници от трудови книжки на три лица, по отношение на които в последствие – в молба с вх.№12262/15.11.2024г., е уточнено, че се иска да се разпитат като свидетели.

Ответникът е оспорил допустимостта и основателността на иска, като е представил доказателство (сигнално писмо), че по отношение истинността на представения към исковата молба документ - удостоверение обр. УП-3 с №212/04.02.2010г., е подал сигнал до РП-Кюстендил за извършване на проверка за наличие на престъпление. Ответникът е изразил становище, че след като в иззетите разплащателни ведомости на осигурителя „Мини Бобов дол“ ЕАД липсват писмени данни за положен труд от Г. през исковия период, представеното удостоверение не съдържа вярна информация в тази му част.

Районният съд е допуснал събирането като доказателства по делото на представените от страните документи, но е отказал да уважи искането на ищеца за разпит на свидетели, позовавайки се на разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗУТОССР, според който свидетелски показания не са допустими, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на стажа, издадени от работодателя/осигурителя по време на полагане на стажа. ДнРС е приел, че в конкретния случай е представено единствено удостоверение №212 от 04.02.2000г. (УП3), което няма характера на „начало на писмено доказателство“, тъй като не е издадено по време на полагане на стажа, а след прекратяване на трудовото правоотношение.

С обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил иска, приемайки го за недоказан. Съдът е посочил, че за да е основателен предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за положен стаж по трудово правоотношение на длъжност „подземен крепач участък“ на пълно работно време и заплащано месечно трудово възнаграждение в „Мини Бобов дол“ ЕАД, рудник „Миньор“ за периода от 01.02.1993г. до 29.02.1996г., както и че това предприятие е престанало да съществува и че ведомостите за периода не се съхраняват от ответника. Съдът е констатирал, че Г. не е ангажирал допустими доказателства, от които да се установява полагането на претендирания стаж. Позовал се е на разпоредбите на ЗУТОССР, изтъквайки, че съгласно чл.6 ал.1 от ЗУТОССР „по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж „не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/ осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа“, а съгласно чл.6 ал.4 от ЗУТОССР „за свидетели се 3 допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж“. Направен е извод, че установяването на стажа по чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР със свидетелски показания е допустимо единствено при наличие на предвидените в цитираните разпоредби предпоставки.

Съдът е посочил още, че за да се приеме, че е налице „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗУТОССР следва да са изпълнени две кумулативни предпоставки - документите да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът и същите да са издадени по време на полагане на стажа, като е цитирана и практика на ВКС по този въпрос.

Според ДнРС, в конкретния случай ищецът не е представил „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗУТОССР, тъй като единственият документ, представен от ищеца в тази връзка – удостоверение УП-3 №212, не отговаря на едно от кумулативните изисквания на закона, а именно - да е издадено по време на полагане на стажа.

Въззивният съд, като съобрази изложеното, приема от правна страна следното:

Обжалваното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.

Относно допустимостта на атакувания акт, за която въззивният съд следи служебно, според разпореждането на чл.269 от ГПК, съдът намира за потребно да отбележи следното:

Исковата претенция е предявена при наличие на хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗУТОССР, доколкото по смисъла на същата следва да се приеме, че работодателят не е надлежен ответник, тъй като е прекратил дейността си - при справка в ТР се установява, че „Мини Бобов дол“ ЕАД е дружество, което е обявено в несъстоятелност с влязло в сила решение, а съгласно чл.5 ал.1 изр.2 т.6 от Инструкция №5 от 30.06.2005г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, приложим при изясняване смисъла на понятието, употребено в същия смисъл и в чл.5 ал.10 от КСО, за дата на прекратяване на дейността се счита датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване в несъстоятелност. Същевременно, несъмнено е, че обявеният в несъстоятелност търговец, няма правоприемник, поради което участието на работодателя или на негов правоприемник като задължителен необходим другар на ТП на НОИ не се е следвало и настоящите страни са надлежни участници в процеса.

Наред с посоченото, необходимо е да се обсъди наличието на правен интерес у ищеца от предявяване на настоящия иск. Тази необходимост произтича от факта, че към исковата молба е приложено удостоверение обр.УП-3 с №212 от 04.02.2010г. Касае се за удостоверение за осигурителен стаж, издадено на основание чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и по силата на посочената разпоредба, а и съгласно чл.12 ал.1 от Наредбата за трудовия стаж, документът представлява официален удостоверителен документ, независимо от обстоятелството, че се издава от частноправен субект /работодател и осигурител/, тъй като на този субект държавата, по силата на нормативна разпоредба, е предоставила удостоверителна функция и това придава на удостоверяването доказателствено значение.