Решение № 225 от 01.12.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Ихтиман, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20251840200513 по описа за 2025 година производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН

С. Г. Ч. ЕГН ********** е обжалвала електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504556180, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3, е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се твърди, че фишът следва да бъде отменен, тъй като административнонаказателната отговорност е погасена по давност. По същество твърди, че е не е извършено твърдяното нарушение.

Наказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като твърди, че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 13.05.2021 г. около 07,20 часа с устройство № 10011, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на автомагистрала „Тракия“, км 43+448 е бил заснет лек автомобил с рег. № *********, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Впоследствие е установен собственика на автомобила, като е издаден обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на С. Ч. е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че за лек автомобил „*******“, рег. № ********* е нямало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.

1

От неоспорената по делото таблица с данните за движение на ППС рег. № ********* се установява, че към момента на извършване на нарушението за лекия автомобил е нямало заплатена винетна такса.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.

От своя страна разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предвижда, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.

Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.

1, т. 1 от Закона за пътищата.

В случая от обективна страна е установено, че към 13.05.2021 г. за лек автомобил рег.

№ ***********, чийто собственик е жалбоподателят, не е била заплатена дължимата винетна такса за движение по републиканските пътища, т.е. е било извършено твърдяното от наказващия орган административно нарушение.

Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за това, че отговорността му е погасена по давност.

Освен предвидените в ЗАНН давностни срокове , в съответствие с разпоредбата на чл.

11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс, за погасяване на административнонаказателното производство са приложими и нормите на чл. 80 и 81 НК, уреждащи института на абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. Тази давност започва да тече от довършването на престъплението.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години. От своя страна разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 НК предвиждат, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. абсолютната давност в административнонаказателното производство е четири години и половина.

Както бе посочено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било 2 извършено на 13.05.2021 г. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи спирането или прекъсването на давността, но независимо от това на 13.11.2025 г. е изтекъл абсолютният давностен срок за налагане на наказание при извършено административно нарушение, поради което и съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен, административнонаказателната преписка – прекратена.

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените разноски, които включват заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и анекс към него /л. 26 и 27/ е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което според съда е основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, а процесуалният представител на жалбоподателя не е навел допълнителни обстоятелства, включително и такива, по смисъла на §1а от Наредба № 1/09.01.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, поради което и съответно на положения от нея труд и е справедливо по размер би било възнаграждение в размер на 500 лева.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504556180, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Ч. ЕГН ********** сумата от 500,00 лв. (петстотин лева) разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3