Протокол № 324 от 19.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 324 гр. Пловдив, 18.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000220 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Жалбоподателите В. Р. Д. и В. Д. СТ. – непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своя баща Д. СТ. СТ., редовно призовани, се представляват от адв. В.В. с пълномощно от днес.

Ответникът А. АД, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е постъпила молба с вх. 3704/11.05.2022 г., подадена от адв К.К., в качеството му на пълномощник на ответника А. АД, с изразено становище да бъде даден ход на делото.

Препис от молбата се връчва на процесуалния представител на жалбоподателите.

Адв. В. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се.

С решение от 17.02.2022 г., постановено по т.д. № 686/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е признат за относително недействителен по отношение на А. АД договор за дарение, сключен с нотариален акт от 19.09.2016 г., с който В. Р. Д. е дарила внучката си В. Д. СТ., представлявана от нейния баща Д.С., с недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в 1 сграда, подробно описан в диспозитива на решението. Осъдени са В.Д. и В.С., действаща лично и със съгласието на баща си Д.С., да заплатят на А. АД разноски за първоинстанционното производство.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответниците по делото В.Д. и В.С., действаща със съгласието на нейния баща.

Във въззивната жалва са изложени съображения за недопустимост на първоинстанционното решение. Твърди се, че предявеният иск по чл. 135 ал.

1 ЗЗД е недопустим, поради липса на правен интерес за Банката от неговото предявяване. Липсата на правен интерес е мотивирана с това, че искът е предявен четири години след сключване на договора за дарение, че към момента на сключване на процесния договор върху недвижимия имот, който е негов предмет, не е било насочено принудително изпълнение, въпреки обявената предсрочна изискуемост на кредита на дарителката към А. АД и образуваното изпълнително дело, както и поради наличието на други обезпечения и факта, че върху процесния имот е учредена ипотека като обезпечение на друг договор за кредит, сключен от дарителката с друга банка, при което с право на предпочтително удовлетворение върху този имот щяла да се ползва друга банка, а именно М.Ю. АД, а не ищецът в настоящото производство. По тези съображения се иска обезсилване на първоинстанционното решение, като недопустимо, а при условията на евентуалност - неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор А. АД, с изразено становище за нейната неоснователност. В същия е посочено, че пред първоинстанционния съд не са поддържани възраженията за недопустимост на иска, а такива се въвеждат за първи път с въззивната жалба. Отразено е, че становището на ответниците пред първоинстанционния съд е било за неоснователност, поради това, че надарената В.С. е добросъвестна, не е знаела за задълженията на дарителката, както и поради наличието на други обезпечения на договора за кредит, ипотеки върху недвижимите имоти, позволяващи събирането на вземането на Банката. Искането е да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Адв. В. – Поддържам въззивната жалба от името на доверителите ми. При условията на евентуалност, ако не приемете, че е налице недопустимост, то считам, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, с оглед събраните по делото доказателства и следва евентуално да бъде отменено, с отхвърляне на исковата претенция.

Представям списък на разноски.

В цитираната по-горе молба на А. АД е изразено становище, че се поддържа писмения отговор, оспорва се въззивната жалба и се иска оставянето й без уважение. Молбата съдържа списък на разноските по чл. 80 ГПК, в която е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение, 2 съобразно договор за правна защита и съдействие, както и извлечение от банкова сметка, установяващо реалното му заплащане.

Адв. В. – Не правя възражение претендираното адвокатско възнаграждение. за прекомерност на

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото списъци с разноски на страните, ведно с доказателства за упълномощаване на процесуалните им представители и реалното заплащане на възнагражденията им.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. В. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам изложеното във въззивната жалба. Ако все пак приемете, че искът по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечително производство, а и доколкото самият Живко Сталев в неговите учебници поддържа становище, че установителните искове са широко разпространени, т.е. ако се приеме, че този иск е бил допустим, във всички случаи считам, че това, което е представено като доказателства, първоинстанционният съд е следвало да прояви съответната служебна ангажираност и да посочи дали и каква е доказателствената тежест.

Основното ни възражение тук е, че не са събрани доказателства по основното съображение за предявяване на такъв иск, а именно налице ли е увреждане на интересите на ищцовата банка. От една страна вие виждате, че става въпрос за предявяването на иск четири години по-късно. Очевидно, към днешна дата, с натрупване на съответно лихви и други разноски, кредитите са се увеличили неимоверно много, което не е било така към момента, когато е извършено и въпросното дарение. Още повече че то е направено в момент, в който вече е имало образувани изпълнителни дела. Просто е следвало обезпеченията, които са имали тези кредити, в голяма част, които са били вече изплатени, с продажбата на имотите е било възможно да се реализира и вземането на Банката. Считам, че това е един вид злоупотреба от страна на Банката, защото виждате какво удостоверение са представили за задължение, което не знаем на каква база е извършено и как е установено, но то не е съобразено с размерите на задълженията към 2016 г. Считам, че това основно е следвало да се анализира, да се установи от ищцовата страна това увреждане към 2016 г. и евентуално на тази база да се приеме дали искът следва да бъде уважен.

Считам, че искът е неоснователен, така че, ако не приемете неговата недопустимост, при всички случаи ще моля да отхвърлите предявения иск, като ни присъдите направените разноски.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

3

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието се закри в 10.22 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4