Решение № 1893 от 26.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1893 гр. Пловдив, 26.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330205490 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. И. К., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 22-0432-001724/25.11.2022 г., издадено от А.Р.С. – ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди наложените му наказания да са несъразмерно тежки за извършеното от него деяние, поради което моли същите да бъдат намалени. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, като делото е разгледано при условията на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище на лист 2 от делото поддържа производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за доказани по категоричен начин. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. И. К., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 08.09.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез Първо РУ при ОДМВР – Пловдив на 25.09.2023 г. Тъй като 14-дневният срок за обжалване е изтичал в неприсъствен ден – 22.09.2023 г., а жалбата е подадена в първия присъствен ден след това (25.09.2023 г.), то съдът приема, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят А. И. К. бил собственик на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***.

На 13.07.2022 г. в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР било отбелязано прекратяване на регистрацията на автомобила „Рено Меган“ с рег. № *** на основание получено в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ от Гаранционния фонд.

Жалбоподателят К. не бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила си с рег. № *** от сектор „Пътна полиция“ – Пловдив.

На 29.10.2022 г. в 16:50 часа в гр. Пловдив, на ул. „Скопие“ до № 10 жалбоподателят А. И. К. управлявал собствения си лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, когато бил спрян за извършване на проверка от свид. Г.

И. И. – ***. В хода на проверката и след направена служебна справка свид. И. установил, че за управлявания от жалбоподателя автомобил в автоматизираната информационна система на МВР било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. На място свид. И. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 674071 от 29.10.2022 г. срещу жалбоподателя К., в негово присъствие и в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

По случая била образувана преписка с № 12409/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив. С постановление от 22.11.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив било отказано образуването на досъдебно производство, а материалите били изпратени на началника на Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив за преценка за реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в 2 настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От справка за регистрация от АИС КАТ на МВР, приложена по преписката и на лист 35-гръб от делото, се установява, че регистрацията на МПС с рег. № *** е прекратена служебно на дата 13.07.2022 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Установява се още, че регистрацията на превозното средство е възстановена служебно на 31.10.2022 г. на основание предоставени данни от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица BG/30/122003200964/30.10.2023 г.

От писмо с вх. № 91418/11.10.2023 г. от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик (лист 30 от делото) се изяснява, че не е изпращано уведомление до жалбоподателя К. за служебното прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № *** от 13.07.2022 г. Същото обстоятелство се установява и от писмо с вх. № 91725/12.10.2023 г. от началника на Първо РУ при ОДМВР – Пловдив (лист 33 от делото).

От справка за собственост от АИС КАТ на МВР се изяснява, че МПС с рег. № *** е собственост на жалбоподателя А. И. К..

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителят Г. И. И.. Същият потвърждава авторството на съставения АУАН, но заявява, че не си спомня нищо за конкретния случай. От показанията на свидетеля се установява принципният ред, по който той процедира при извършването на такъв вид проверки и в случай на констатация за прекратена регистрация на управляваното превозно средство. Свидетелят изяснява, че се извършва дистанционна справка в базата данни на МВР по регистрационния номер на автомобила. Пояснява още, че не знае дали конкретният водач е бил уведомен преди деянието за прекратяването на регистрацията.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 29.10.2022 г. в 16:50 часа в гр. Пловдив, на ул.

„Скопие“ до № 10 жалбоподателят А. И. К. е управлявал собствения си лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***. Доказва се и че към тази дата в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство – лек автомобил „Рено 3

Меган“ с рег. № ***, което е било управлявано от жалбоподателя. Вписаното основание за прекратяване е по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Установява се, че дерегистрацията на автомобила е извършена въз основа на получено от органа по регистрация уведомление от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 11 от КЗ. По тези съображения обстоятелствата от обективната страна на състава на нарушението са доказани по делото.

Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Това е така, защото деянието, осъществено от жалбоподателя К., не е виновно извършено, а следователно е несъставомерно от субективна страна. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което е задължително за съдилищата, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В постановлението е изяснено още, че уведомяването на собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

Настоящият съдебен състав приема, че предвид изричното предвиждане в закона на задължение за известяване на собственика, то в случая е налице хипотеза на изключение от общото правило по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН.

Непредпазливостта като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението за органа по регистрация за уведомяване на собственика на превозното средство. Следователно допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй като преди неговото извършване е уведомен за факта на прекратяване на регистрацията на МПС и това обстоятелство е отразено в съзнанието му.

По делото е изследван въпросът уведомяван ли е жалбоподателят К. за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила му преди момента на проверката. От постъпилите справки от сектор „Пътна полиция“ – Пловдив като орган по регистрацията на МПС, както и от началника на Първо РУ при ОДМВР – Пловдив като страна, носеща доказателствената тежест в процеса, се установява, че до жалбоподателя не са изпращани уведомления за прекратяването на регистрацията на процесния автомобил. Не се твърди от въззиваемата страна собственикът на МПС да е бил уведомен и по какъвто и да е друг начин за факта на прекратяването на регистрацията на превозното средство. По делото не са ангажирани никакви доказателства в тази посока, въпреки че с Разпореждане № 5788 от 02.10.2023 г. на въззиваемата страна е указано, че не са представени доказателства за това обстоятелство.

4

При така събраните доказателства съдът приема, че жалбоподателят К. не е бил уведомен преди извършването на процесното си деяние за прекратяването на регистрацията на лекия автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, поради което от субективна страна не е съзнавал, че управлява автомобил с прекратена регистрация, т.е. нямал е съзнание за общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици. Следователно деянието не е виновно извършено от субективна страна, поради което е несъставомерно.

В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което: „ когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно“.

Наказващият орган, издавайки санкционен акт, е бил длъжен да обезпечи събирането на доказателства за всяко обстоятелство от състава на нарушението, включително и за субективната му страна. Съдържанието на уведомителното задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за органа по регистрацията е не просто за изпращане на уведомление, а за съобщаване на собственика на определена информация. В този смисъл задължението ще е изпълнено едва когато уведомлението реално достигне до своя адресат, а не само с изпращането на писмото. Поради това в тежест на наказващия орган е да представи доказателства не само за изпращането, но и за връчването на уведомление до собственика на автомобила. Едва след момента на връчването АНО ще може да се позовава на факта на уведомяването и на следващите се от него правни последици. По делото уведомяването на жалбоподателя К. за прекратяването на регистрацията на процесния автомобил остава недоказано.