Определение № 36346 от 13.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36346 гр. София, 13.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110145682 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано е по искова молба, подадена от А. С. К., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „Г.“ № 18, ет.01, ап.***, чрез адв. И., срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България “ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление гр. София, зона Летище София, сграда ИВТ, за установяване дължимостта на суми, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №10300/07.04.2023 г. , издадена по ч.гр.д. №17337/2023г. по описа на Софийски районен съд.

По делото е изготвена служебна справка от Национална база данни „Население” за постоянен и настоящ адрес на А. С. К., от която е видно, че ищеца е с постоянен и настоящ в гр. П..

Съдът констатира, че предявеният за разглеждане пред него спор е потребителски по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, доколкото ищецът претендира права от неизпълнение от страна на ответника на договор за въздушен превоз, по който А. С. К. е договарял като физическо лице, извън неговата професионална или търговска дейност.

Съгласно чл. 113 ГПК - исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. С оглед на това и на характера на настоящия спор като потребителски по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, както и на вменетото с изм. на чл.119, ал.3 от ГПК от 07.08.2018 г. задължение на съда в случаите по чл.113 ГПК, служебно да следи за спазване на местната подсъдност и възможността му да повдига този въпрос до приключване на първото по делото заседание, настоящият състав намира, че не е местно компетентен да разгледа спора.

В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно чл. 7, параграф 1, буква „б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета, съответстващ на чл. 5, параграф 1, буква „б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета (отм.); и задължителното му тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 09.06.2009 г. по дело С-204/08, компетентният съд да разгледа така предявеният иск е съдът - по избор на ищеца между този, в чийто район се намира мястото на излитане /Дортмунд, Германия/ или този, в чийто район се намира мястото на пристигане на самолета /гр. П., България/, така, както тези места са договорени в сключения договор.

1

Според тълкуването, дадено с решение на СЕС (четвърти състав) 9 юли 2009 година п о дело C-204/08, в случай на множество места на предоставяне на услуги в различни държави членки, следва да се търси мястото, което гарантира най-тясна връзка между разглеждания договор и компетентната юрисдикция и по-специално мястото, където по силата на договора следва основно да се предоставят услугите. В решението СЕСП посочва, ч е мястото на седалището или основното място на стопанска дейност на авиокомпанията няма необходимата тясна връзка с договора , ето защо и компетентността не може да се обоснове въз основа на разпоредбата за седалище на клон.

СЕС разяснява, че единствените места, които имат пряка връзка с посочените услуги по въздушен превоз на пътници, предоставени в изпълнение на задълженията, свързани с предмета на договора, са мястото на излитане и мястото на пристигане на самолета, с уточнението че термините „място на излитане и на пристигане“ следва да се разбират като местата, които са уговорени в съответния договор за превоз, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач. Р азпоредбата на чл. 17, ал. 3 от регламента, свързана с компетентността по потребителски договори, според която раздел 4(Компетентност при потребителски договори) не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване, има за цел да изключи договорите за въздушен превоз на пътници като основание за определяне на компетентност на съд на държава-членка, а не да отрече потребителския характер на договорите. Приложимостта на потребителската защита по тези договори е изрично призната по дело С-519/19 Ryanair DAC срещу DelayFix, като СЕС разяснява, че когато става въпрос за отношението на Директива 93/13 към правата на пътниците във въздушния транспорт, като например правата, произтичащи от Регламент № 261/2***, Директива 93/13 e обща директива за защита на потребителите, предназначена да се прилага във всички сектори на икономическа дейност, включително и в сектора на въздушния транспорт. Целта на Регламент (ЕС) № 1215/2012 е да определи към съда на коя държава-членка следва да бъде отнесен съответния спор за разглеждане и под място на излитане или място на кацане следва да се разбира съд на съответната държава членка, в която при реализация на договора за услуга самолетът е излетял/кацнал, а не привръзка, имаща предвид едновременно и коя е компетентната държава членка и в кой съд на държавата-членка спорът следва да се разглежда. Следва да се има и предвид, че регламентът не цели изключване на националните законови разпоредби на компетентната държава членка по отношение на местната подсъдност на спора. В този смисъл правилото на чл. 113 ГПК, определящо подсъдността по потребителски спорове, се явява приложимо и са спазването му съдът може да следи служебно (В този см. Определение №3137/10.03.2023г. на СГС, по ч.гр.д. №13092/2022г.).

От друга страна, в случай, че за спорното правоотношение не намират приложение правилата на специалната компетентност в полза на потребителите, предвид чл. 17, параграф 3 от Регламент № 1215/2012 г., който гласи, че този раздел „не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване, в който смисъл са и постановените решения от 7 ноември 2019 година по дело C-213/18 и от 9 юли 2009 година по дело C-204/08, то в Решение на СЕС от 09.07.2009г. по дело С-204/08, произнесено по преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof по тълкуването на Регламент №44/2001 -Специална компетентност - Съд по мястото на изпълнение на договорно задължение, на което се основава искът - договор за предоставяне на услуги- Въздушен превоз на пътници от една държава до друга държава членка - искане за обезщетение при отмяна на полет на основание Регламент № 261/ 2***, е посочено, че компетентността на съда се определя по мястото на излитане/Дортмунд, Германия/ или мястото на пристигане /гр. П., България/, съгласно избора на ищеца (В този см. Определение №2070/01.09.2023г. на ОС-П., по ч.гр.д. №2217/2022г.).

2

С оглед на гореизложеното, делото следва да бъде прекратено и същото да бъде изпратено по компетентност на РС- гр. П..

Водим от горното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №45682/2023г. по описа на Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС- гр. П..

Да се изпрати копие от приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 17337/2023 г. по описа на СРС.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3