Определение № 1142 от 06.02.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 270/2026
- Вид
- Определение № 1142
- Подписан
- 06.02.2026
- В сила
- 14.02.2026
- Състав
- Яна Колева
Цитирани разпоредби
- чл.166 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60, ал.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171, т.1, б. "з", б."гг" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1142
Бургас, 06.02.2026 г.
Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в закрито заседание на шести февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ЯНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Яна Колева административно дело № 270/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Я. Д. К., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], к-с „Меден рудник“, [адрес], чрез адв. И. Д. И. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM-2253514/01.02.2026г., издадена от старши полицай РУ 04 Бургас, ОДМВР [населено място].
В жалбата е направено искане за спиране изпълнението на Заповедта.
С обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № GRAM-2253514/01.02.2026г., издадена от старши полицай РУ 04 Бургас, ОДМВР [населено място], с която на основание чл.171, т.1, б. „з“, б.“гг“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца за извършено нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Жалбата, ведно с преписката е постъпила в Административен съд Бургас, като не е изразено становище по искането.
Административен съд Бургас, двадесет и втори състав, за да се произнесе по реда на чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК, намира следното:
Жалбата, съдържаща искането за спиране е подадена от Н. И. И. - лице, което е адресат на заповедта, поради което искането e процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, оспорването на заповедта не спира изпълнението.
Административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на посочената законова разпоредба, с която законодателят е презюмирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона. В този смисъл приложимата законова разпоредба е чл.166 от АПК, а не чл.60, ал.6 от АПК.
Целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/.
В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на нови факти и обстоятелства и наличието на свой противопоставим интерес, поради които спирането изпълнението на акта би било основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.
В случая, видно от съдържанието на искането, са изложени конкретни твърдения от страна на жалбоподателя в какво биха се изразили значимите или трудно поправими вреди за същото, а именно че е шофьор-куриер във фирма „МиБМ Експрес“ ЕООД и с отнемането на свидетелството да управление няма да може да осъществява служебните си задължения, от което за него ще последва трудно-поправима вреда. Сочи, че издържа съпруга и малолетния си внук, на основание съдебно решение за настаняване на дете при баба и дядо по бащина линия. Представен е трудов договор и съдебно решение № 784/22.04.2024г. по гр.д.№1435/ 2024г. по описа на Районен съд-Бургас.
Заповедта безспорно би могла да причини на оспорващия значителни или труднопоправими вреди, евентуалното прекратяване на трудовия му договор, който е основен източник на доходи на семейството му, следователно в конкретния случай са налице основания за спиране изпълнението на акта, в съответствие с чл. 6 от АПК, който, като регламентира принципа на съразмерност при упражняване правомощията на администрацията, предвижда с административния акт да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на закона.
По изложените съображения съдът намира искането за основателно, поради което на основание чл. 166 от АПК
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ № GRAM-2253514/01.02.2026г., издадена от старши полицай РУ 04 Бургас, ОДМВР [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: