Решение № 150 от 05.05.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Варна, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д. Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000032 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на "ИМОТИ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 813070654, със седалище гр.Варна срещу решение №418/04.10.2022 г. по т.д.832/2021 г. по описа на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на "СОФИЯ ФРАНС АУТО" АД, ЕИК 040823148, със седалище гр.София, сумата от 34410 евро (тридесет и четири хиляди четиристотин и десет евро), представляваща невърнато авансово възнаграждение по чл. 5 от договор за консултантска дейност от 10.12.2013 г., на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея считано от подаването на исковата молба – 03.12.2021 г. до окончателното й заплащане, сумата от 3699.08 евро (три хиляди шестстотин деветдесет и девет евро и 8 евроцента) представляваща законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД начислена върху сумата от 34410 евро за периода от 10.08.2020 г. до 02.12.2021 г., както и сумата от

3281.40 лева, представляваща направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и нарушение на процесуалните правила. Насрещната страна "СОФИЯ ФРАНС АУТО" АД, ЕИК 040823148, със седалище гр. София, не е подала отговор на жалбата.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са

1 допустими.

Не се спори, че на 10.12.2013 г. между страните е сключен договор за консултантска дейност, по силата на който въззиваемото дружество е възложило на въззивника в срок до седем месеца от подписване на договора и заплащането на аванса да го снабди с изработен и влязъл в сила подробен устройствен план за имота посочен в договора, позволяващ изграждането на автосервиз, автосалон за продажба на автомобили и административна сграда, както и комуникационно решение включващо вход и изход за имота от към автомагистрала „Хемус“ и отговарящи на изискванията на действащото законодателство и възложителя, а в срок до дванадесет месеца от подписването на договора да е завършена процедурата по одобряване на работния проект за пътна връзка за вход и изход за имота от към автомагистрала „Хемус“, предмет на договора и да е получено строително разрешение за изграждането й.

Установява се 11.12.2013 г., в изпълнение на чл.3 от договора, възложителят е заплатил на изпълнителя уговорения аванс.

С анекс от 23.01.2017 г., страните са удължили сроковете за изпълнение на дейностите относно получаването на изработен и влязъл в сила ПУП за имота със седем месеца - до 23.08.2017 г., а за дейностите относно одобряване на работен проект за пътна връзка за вход и изход на имота от към автомагистрала „Хемус“ и получаване на строително разрешение с 12 месеца - до 23.01.2018 г.

С нотариална покана, връчена на въззивника на 29.07.2020 г., въззиваемото дружество на осн. чл.4 от договора е направило изявление за неговото разваляне, поради неизпълнение задълженията на консултанта в уговорените срокове, като го е поканило в 10 дневен срок да му върне заплатената сума по договора в размер на 67 300.12 лева.

Няма спор, че и в продължените с анекса срокове, възззивникът не е изпълнил задълженията си по чл.1 от договора. Неоснователни са възраженията на въззивника относно наличието на невъзможност за изпълнение на задължението да осигури издаването на разрешение за строеж на комуникационно решение по чл.1.3. договора, поради заявен от въззиваемия отказ да съгласува изработване и одобряване на идеен проект за локално платно и последващо съгласуване на техническия проект за пътна връзка, доколкото по делото не са ангажирани доказателства нито че възложителят е бил поканен да извърши тези действия, нито че е отказал да стори това до крайния срок на договора – 23.01.2018 г.

Съдът намира за неоснователни и доводите на въззивника, че правото на възложителя д а развали договора би възникнало само при кумулативното наличие на на хипотезите предвидени в чл.4.1 и чл.4.2, доколкото от съдржанието на чл.4 може да се направи непротиворечив извод, че възложителят има право да развали договора при настъпването на която и да е било от двете хипотези - неизпълнение в уговорения срок на завършена процедура по влизане в сила на ПУП за имота, позволяващ изграждане на автосервиз, автосалон за продажба на автомобили и административна сграда, и комуникационно решение, включващо вход и изход за имота откъм автомагистрала „Хемус“, отговарящи на изискванията на действащото законодателство и възложителя или незавършване в срок на процедурата по одобряване на работния проект за пътна връзка за вход-изход за имота, предмет на договора, и липса на получено строително разрешение за изграждането й.

Макар след крайния срок за изпълнение на договор, а именно на 29.11.2018 г. да е налице влязла в сила Заповед N Г-339 за обобрение на подробен устройствен план на имота, то безспорно тази част от предмета на договора, не би могла да се ползва самостоятелно, тъй като не отговаря на възложеното от "СОФИЯ ФРАНС АУТО" АД, а именно получаването на изработен и влязъл в сила ПУП за имота, позволяващ изграждане на автосервиз, автосалон за продажба на автомобили и административна сграда, и комуникационно решение, включващо вход и изход за имота откъм автомагистрала „Хемус“. На практика частичното изпълнение без наличието на одобрен работния проект за пътна връзка и липса на строително разрешение за изграждането й, по никакъв начи не ползва възложителя, поради което не може да се приеме, че се касае за незначително неизпълнение на 2 задълженията по договора, което да не позволява неговото разваляне. По делото липсват доказателства, че изготвеният от изпълнителя идеен проект - представляващ комуникационно решение е одобрен съгласно правилата на ЗУТ. Идейният проект е само част от инвестиционния проект, който само в цялост служи за издаването на разрешение за строеж. В случая идейният проект не е пресъздаден в работен проект, който от своя страна да е съгласуван и одобрен от компетентните органи, поради което твърденията на въззивника, че е изпълнил задълженията си по чл.1.2 от договора са неоснователни.

Несъстоятелни са и доводите, че заложените в договора изисквания не съответстват на действащото законодателство, тъй като с оглед качеството на изпълнителя, а именно търговец, който по занятие се занятие се занимава с изработване на проекти и извършване на необходимите действия по одобряването им, още към момента на подписване на договора същият е следвало да бъде наясно с изискванията на действащото законодателство спрямо поставените от възложителя задания. Възражения в тази насока от страна на изпълнителя не са правени нито при подписване на договора, нито в хода на неговото изпълнение, включително в продължения срок. Наред с това, видно от представеното като доказателство Разрешение за строеж на пътна връзка № 68/ГИ/17.05.2021 г. от Община Варна, след разваляне на договора, чрез друг изпълнител, въззиваемият се е снабдил с разрешение за изграждане на пътна връзка за ПИ с идентификатор № *** от към автомагистрала „Хемус“, което опровергава тезата на въззивника за невъзможност на изпълнение на задължението по чл.1.2 от договора.

Макар да е въведено едва в хода на въззивното производство, съдът намира за неоснователно и твърдението, че от заплатения аванс по договора, следва да се приспаднат разходи за извършената работа. От една страна по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи обоснован извод, че изпълнителят е извършил от името и за сметка на възложителя, разходи, които подлежат на възстановяване. От друга, в чл.3 от договора е посочен общия размер на дължимото възнаграждение, в което е включено изработването на ПУП, комуникационното решение и работния проект, като по чл.1.3, като страните са уговорили, че ако консултантът използва подпизпълнител за някоя от услугите предмет на договора, финансовите отношения във връзка с извършването им се уреждат между подизпълнителя и консултанта, като възложителят не дължи суми на нито един от двамата.

Ето защо претендираните разходи, свързани с изработването на проекта за пътна връзка са за сметка на въззивника, а и тези разноски не са полезни за възложителя, тъй като идейният проект за пътната връзка, не е одобрен. Що се касае за евентуалните разходи направени по повод промяната на предназначенито на имота, то същите са извън предмета на договора, поради което претенцията може да бъде въведена в процеса единствено като възражение за прихващане или насрещен иск, каквито права не са упражнени в предвидените процесуални срокове.

Липсата на дължимата престация от страна на консултанта в предвидените срокове е породила правото на възложителя по смисъла на чл.4 от договора да го развали с едностранно писмено уведомление с незабавно действие, поради което с връчване на нотариална покана от 29.07.2020 г., договорът е развален едностранно поради неизпълнение задълженията на изпълнителя.

Поради отпадане на договорната връзка и на основание чл.5 от договора вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, неизправната страна дължи връщане на даденото по договора в размер на 34410 евро, платени авансово като част от цената по договора, ведно със законната лихва върху нея считано от подаването на исковата молба до окончателното й заплащане.

Тъй като до приключване на устните състезания, не са ангажирани доказателства за връщане на горепосочената сума, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.86 от ЗЗД и чл.5 от договора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата от 34410 евро, в размер на 3699.08 евро, за 3 периода от 10.08.2020 г. до 02.12.2021 г.

С оглед на гореизложеното и след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които по аргумент от т. 0 на на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което решението следва да бъде потвърдено, като съдът препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК.

С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 300 лева.

Разноските свързани с явяване по делото се дължат единствено в хипотезата на чл.92а от ГПК, която в случая не е налице, поради което претенцията на въззивника за присъждане на разноски за самолетни билети на пълномощника, не следва да се уважава.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №418/04.10.2022 г. по т.д.832/2021 г. по описа на ВОС, с което "ИМОТИ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 813070654, със седалище гр.Варна е осъдено да заплати на "СОФИЯ ФРАНС АУТО" АД, ЕИК 040823148, със седалище гр.София, сумата от 34410 евро (тридесет и четири хиляди четиристотин и десет евро), представляваща невърнато авансово възнаграждение по чл. 5 от договор за консултантска дейност от 10.12.2013 г., на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея считано от подаването на исковата молба – 03.12.2021 г. до окончателното й заплащане, сумата от 3699.08 евро (три хиляди шестстотин деветдесет и девет евро и 8 евроцента) представляваща законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД начислена върху сумата от 34410 евро за периода от 10.08.2020 г. до 02.12.2021 г., както и сумата от 3281.40 лева, представляваща направените по делото разноски.решение №260021/19.02.2021 г. по т.д.20/2020 г. по описа на ОС - Добрич, в частта с която „ПАВЛОВИ ФУУД