Решение № 5347 от 19.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5347 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20251100501075 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 18905/ 21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 52128/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав, е признато за установено, че С.

А. М. и С. И. Й. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046 и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД всяка от тях сумата в размер на по 400,08 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, гараж № 1, аб. № 399317, ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на по 60,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2020 г. до 06.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 32800/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като са отхвърлени исковете за главница за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 31.01.2020 г., исковете за сумата в размер на по 1,52 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и исковете за сумата в размер на по 0,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2020 г. до 06.06.2023 г. върху вземането за главница за дялово 1 разпределение .

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, с която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД са уважени е постъпила въззивна жалба от С. А. М. и С. И. Й. чрез адв. Н. Г.. Навеждат се оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно поддържа, че: вещите лица са работили по документи, които ищецът им е предоставил, но не са приложени по делото; служител на Топлофикация не бил посетил недвижимия имот, за да констатира потребена топлинна енергия, поради което искът неоснователно бил уважен.

Жалбоподателите твърдят, че протоколите, представени от „Техем Сървисис“ ЕООД, са частни документи, които са некоректно попълнени, не идентифицират ясно имотите и не съдържат подписи на служебни лица или свидетели, удостоверяващи опит за отчет. Оспорва се начисляването на енергия за битова гореща вода (БГВ) по служебен ред, тъй като ищецът не е доказал, че е бил осуетен достъпът до имота за отчет на уредите, както изисква законът. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна по жалбата на ответника – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 – ищец в първоинстанционното производство, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Претендира разноски.

Третото лице помагач – „Техем Сървисис” ЕООД, не взема становище по делото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано от страните.

Решението на СРС в обжалваната му част е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е 2 необходимо да се добави следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване върху имота. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

На етапа на въззивното производство между страните по делото е безспорно установено, че сградата – етажна собственост (в която се намира топлоснабдения имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответниците са собственици на процесния имот за исковия период и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.); че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. За установяване на последното обстоятелство е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 144 от 12.03.20219 г., том III, рег. № 6361, дело № 471 от 2019 г., по описа на нотариус с рег. № 622 при НК, се установява, че ответниците са собственици на процесния имот считано от 12.03.2019 г., което налага извод, че всеки от двамата ответници е бил собственик през исковия период на по ½ ид.ч. от процесния имот. Следователно същите съобразно действащата нормативна уредба са били клиенти на топлинна енергия през исковия период.

Следователно ответниците имат качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г.), респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който въззивниците, като собственици на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явяват страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. В първоинстанционното производство са представени и приети приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в 3 сила от 11.08.2016 г.

По отношение размера на вземането за главница:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148). Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал.

1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на приетото заключение по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, че делът на ответниците за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Съгласно заключението за процесния период в процесния имот с аб. № 399317 е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ, като топлинна енергия за отопление на имота не е начислявана. За периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. не е начислен разход за БГВ, тъй като при отчитане на водомера за топла вода, не е констатирана консумация, а за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинната енергия за БГВ е начислена служебно на „брой лица“ с разходна норма 140 л на денонощие за един потребител, тъй като не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, което обстоятелство се установява и от представените по делото доказателства. Следва да бъде отбелязано, че не са наведени нито твърдения от ответниците, нито са ангажирани доказателства, сочещи за осигуряване на достъп от тяхна страна до имота за отчет на уредите.

Представени са и изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки и главни отчети на уреди за дялово разпределение.

В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според вещото лице отговаря на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на действително дължимите, като този извод е направен не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, които са били предмет на изследване от вещото лице по съдебно-техническата 4 експертиза.

Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния период ответниците дължат на ищцовото дружество заплащане на непогасената по давност сума за главница в размер на 965, 89 лева, начислена за периода от м. 02. 2020 г. до м.

04. 2022 г.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че вещите лица са работили по документи, съставени от ищеца и неприложени по делото. Няма правно установена пречка вещите лица, за да обосноват заключенията си, да ползват данни от други източници, вкл. и странични за делото материали.

Обратно, по този начин (съпоставяйки установеното от документите по делото с проверените от тях от други източници) техните изводи придобиват повисока степен на точност и сигурност. Ако някоя от страните или съдът имат възражения или съмнения в правилността и обосноваността на тези изводи, това следва да бъде изрично заявено (с процесуалното действие по оспорване правилността на заключението) и съответно към назначаване на повторна експертиза (арг. от чл. 201 от ГПК). В конкретния случай съдебните експертизи следва да проверят твърдените от страните по производството факти, като това може да стане след като приетите писмени доказателства бъдат съпоставени с други материали и документи, които изрично не са представени от страните като доказателства по делото. Данните от такива документи (които не са писмени доказателства по делото) биват инкорпорирани в делото именно посредством заключението на вещото лице, което е прието от съда. Издадените от ищеца справки и фактури действително сами по себе си нямат доказателствена сила да докажат претенциите, но служат за база, върху която чрез процеса на доказване, в това число чрез заключенията на съдебните експертизи, да се установи основателността, съответно неоснователността на исковата претенция.