Решение № 51 от 24.03.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Троян, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20254340101240 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Б. К., ЕГН **********, с адрес:

***, чрез адв. Д. Г., вписан в ЛАК, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК срещу „Кредисимо“ **, със седалище и адрес на управление: г*** *** представлявано от изпълнителния директор **, с цена на иска 5 971.79 лв. и срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, Е*** със седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя **, с цена на иска 3 771.53 лв.

В ИМ се сочи, че ищецът сключил с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит № **, като получил сума в размер на 4 500.00 лв. Била уговорена лихва и общата сума, която ищецът следвало да върне на 24 броя месечни вноски, била общо 5 971.79 лв.

Твърди се, че съгласно клаузите на договора ищецът сключил с втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № **, с който да бъде обезпечен договора за кредит. По посочения договор за поръчителство той следвало да заплати възнаграждение в размер на 3 771.53 лв., или допълнително 234.14 лв. към всяка вноска в размер на 220.18 лв.

В молбата се излага, че сключения договор за потребителски кредит *** е недействителен поради неточното посочване на ГРП, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, че договор за потребителски кредит № ** е недействителен поради неточното посочване на ГПР на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.

По отношение на иска, предявен срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ищецът твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство № ** е нищожен 1 поради противоречието му с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо „Ай Тръст“ ЕООД, че договорът за предоставяне на поръчителство № **, сключен между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

Ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД е представило отговор по реда на чл. 131 ГПК чрез своя пълномощник – юрисконсулт А. И., в който е взето становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит. Направено е искане да бъде отхвърлена предявената претенция, като съдът присъди на ответника направените в производството разноски.

С отговора ответното дружество оспорва искането на адв. Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е представил отговор, чрез юрисконсулт С. С., с който оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени. Оспорва претенцията на адв. Г., като претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява от своя процесуален представител адв. Д. Г.. По делото е постъпило писмено становище от адв. Г., с което е изразено становище по твърденията на ответниците в отговорите на ИМ, като е направено искане да бъдат уважени предявените искове и на ищеца да бъдат присъдени разноските в производството, а на процесуалния представител да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

За ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД в с.з. не се явява законен или процесуален представител. Постъпила е писмено молба чрез юрисконсулт А. И., с която се поддържа депозирания отговор се прави искане претенцията на ищеца да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в отговора на ИМ.

За ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД в с.з. не се явява законен или процесуален представител. Постъпила е писмена молба чрез юрисконсулт С.

С., която е изцяло идентична с молбата, подадена от първия ответник.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Между страните не се спори, че ищецът сключил с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит № **, като е получил сума в размер на 4 500.00 лв., като на същата дата сключил с втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № **, с който да бъде обезпечен договора за кредит. По посочения договор за поръчителство той следвало да заплати възнаграждение в размер на 3 771.53 лв., което да заплаща разсрочено към всяка вноска по кредита.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Ищецът, сключил договори с двамата ответника, претендира недействителност на договора за потребителски кредит и нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.

2

В случая задълженията, свързани с предоставения кредит на ищеца, произтичат от два договора - единият за кредит, сключен между М. Б. К. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, а другият - договор за предоставяне на поръчителство, сключен между К. и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД. Поръчителят отговоря пред кредитора за изпълнението на задълженията по договора за кредит. За поръчителството кредитополучателят дължи възнаграждение с всяка вноска за погасяване на кредита, общо 3 771.53 лв.

Съгласно чл.4 от договора за потребителски кредит № ***., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и М. Б. К., кредитополучателят следва да представи на дружеството-кредитор обезпечение - банкова гаранция или поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице - поръчител.

Очевидно е, че в непосилно кратки срокове кредитополучателят е длъжен да предостави банкова гаранция или поръчител, при сключване на договор за поръчителство с дружество, което обаче е определено от кредитодателя, като по този начин потребителят е принуден да сключи договора само при тази хипотеза, т.е. върху тази клауза кредитополучателят не може да въздейства. Той не може да посочи поръчител, различен от предварително определения и одобрен от заемодателя. С това съдържание на уговорката се установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП , т.е. касае се за неравноправна клауза.

Настоящият състав счита, че с оглед качеството на длъжника са налице договори с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо конкретните договори - договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, във връзка с който са възникнали вземания за двете дружиства-ответници, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.

Действително отношенията между "АЙ ТРЪСТ” ЕООД и М. Б. К. се уреждат не от договора за кредит, а от отделен договор за поръчителство, но същевременно това правоотношение не може да се разглежда самостоятелно, доколкото е функционално обусловено от сключения преди това договор за кредит. В тази връзка съдът счита, че с така уговореното възнаграждение за поръчител се цели заобикаляне на закона и по-конкретно забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора – чл. 10, ал. 2 от ЗПК.

На следващо място, клаузите, на база на които е начислено възнаграждението за поръчителство, се явяват нищожни и като противоречащи на добрите нрави, доколкото ползите от така уговореното обезпечение са единствено за кредитора, тъй като той получава един обезпечен кредит, а задължението за заплащане на възнаграждение се поема от кредитополучателя.

Възнаграждението в полза на дружеството - поръчител е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление, т.е. към датата на сключване на процесния договор за заем – 29.11.2024 г., тези обстоятелства са били налице. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита води до извод за липса на доброволност и възможност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят следва да обезпечи договора като сключи договор за

3 предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Със сключването на отделен договор се цели и заобикаляне и на предвиденото ограничение в чл. 19, ал. 4 от ГПК, доколкото възнаграждението за поръчител не би се включило в ГПР по отпуснатия на М. Б. К. паричен заем.

С оглед на това посоченият размер на ГПР (32.03%) се явява некоректен, а и с включване на сумите за поръчителство би се надхвърлил законовия лимит от 50%. Нарушено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се квалифицира като нелоялна, и по-конкретно - заблюждаваща търговска практика по см. на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване на забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключване на договора за кредит.

В Решение от 15.03.2012г. по дело С – 453/10 – Словаки я, е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

С решение C‑337/23 на СЕС по въпрос на Софийски районен съд е потвърдена българската съдебна практика, че възнаграждението на поръчителя/гаранта трябва да се включи в ГПР и общата дължима сума по договора за потребителски кредит.

Съдът споделя изложеното в ИМ, че с договора за поръчителство е уговорено възнаграждение, което е в противоречие с добрите нрави. От приложения договор за потребителски кредит е видно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на поръчителство, не е определено като предварително условие за сключване на договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на претендираното възнаграждение, което води до оскъпяване на кредита. Следва да се отбележи и факта, че при отпуснат кредит в размер на 4 500 лв. уговореното възнаграждение за поръчителя е 3 771.53 лв., т. е. почти колкото размера на отпуснатия кредит, което също противоречи на морала и добрите нрави.

Настоящият състав счита, че договорът за поръчителство, основан на 4 клаузите в договора за кредит, е нищожен не само поради противоречие с добрите нрави, но и поради липса на основание. Договорът за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря пред кредитора на друго лице за изпълнение на задълженията, може да съществува само за действително задължение, което в случая не е налице. Първоизточникът на задълженията– договорът за потребителски кредит, е недействителен, доколкото в ГПР по кредита не е включено поетото от кредитополучателя задължение да заплати на поръчителя възнаграждение, уговорено в договора за предоставяне на поръчителство. Доколкото „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД са свързани дружества, е налице „скрито“ възнаграждение, което оскъпява кредита. Съдът приема, че по този начин се цели заобикаляне на закона и ограничението по чл. 33 от ЗПК, преследващо неоснователно обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита, доколкото уговореното възнаграждение на поръчителя, представлява общ разход по кредита по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Като не е включил сумата на този разход в ГПР, оскъпяването на кредита не е надлежно обявено на потребителя– кредитополучател по договора за паричен заем, съответно кредиторът е нарушил разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, даващи специална потребителска защита.