Решение № 5862 от 16.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5862 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503037 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 932 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 47264/2022 г. Софийският районен съд е осъдил С.о. да заплати на ЗК „Л.И.” АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата 6319,44 лева, представляваща регресно вземане по щета № 0000-1261-19-200524 за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” и ликвидационни разходи във връзка в вредите по лек автомобил марка „Порше 911 Турбо” с рег. № СА **** ХК, настъпили в резултат на ПТП на 28.01.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до окончателното плащане, и сумата 1925,44 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.08.2019 г. до 29.08.2022 г.

Решението е обжалвано от ответника С.о. като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли изцяло предявения регресен иск. В жалбата се излага възражение за недоказаност по делото на наличието на валиден застрахователен договор между ищеца и лицето, за което се твърди да е увредено. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че представената застрахователна полица отговаря по съдържание на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КЗ. Поддържа се, че по делото не са събрани доказателства, които да обуславят възникване на отговорност за С.о. за вредите, настъпили в резултат на описаното в исковата молба ПТП. Сочи се в тази връзка, че по делото не е доказан механизмът на настъпване на твърдените щети, съответно не била доказана и причинно-следствената връзка. Първоинстанционният съд не бил взел предвид направеното от ответника възражение срещу 1 доказателствената стойност на представения протокол за ПТП № 1720896/28.01.2019 г.

Така представеният протокол бил нередовно съставен, а липсвали други доказателства, доказващи наличието на дупка на пътното платно в процесния участък, както и нейния размер, които да установяват, че именно това е причината за настъпване на щетите по процесното МПС.

Ответникът по жалбата ЗК „Л.И.” АД оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

ЗК „Л.И.” АД е предявило срещу С.о. иск за заплащане на сумата 6319,44 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-19200524 /с включени 20 лв. ликвидидационни разноски/ във връзка с настъпило на 28.01.2019 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на сумата 1925,44 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.08.2019 г. до 29.08.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 28.01.2019 г. в гр. София водачът на лек автомобил марка „Порше”, модел „911 Турбо”, с рег. № СА****ХК, движейки се по ул. „Козяк” в посока към ул. „Хенрик Ибсен”, преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно пълна с вода, в резултат на което възникнали материални щети. Между ищеца и собственика на посоченото МПС имало сключена застраховка „Каско” с полица № 93001810008485, със срок на валидност от 04.02.2018 г. до 03.02.2019 г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при застрахователя била образувана щета № 0000-1261-19-200524. След извършен оглед на автомобила били констатирани щетите – спукана предна лява гума и щети по предна лява джанта, като въз основа на експертна оценка било определено обезщетение в размер на 6299,44 лв., която сума била изплатена на собственика на увреденото МПС.

Ищецът твърди, че процесното ПТП е настъпило поради неизпълнение на задълженията на С.о., свързани с поддържането на пътя, установени в чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП,вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Ищецът отправил до ответника писмена покана за заплащане на горепосочената сума, която покана била получена на 30.07.2019 г., но последният не заплатил сумата.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и по размер. На първо място излага възражение за липса на доказателства за валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” по отношение на процесния автомобил, както и за причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното застрахователно събитие. Сочи, че не са представени доказателства, изхождащи от незаинтересован от изхода на делото субект относно механизма на възникване на щетите, установяващи съществуването на процесната дупка на пътното платно към датата на ПТП. Оспорва представения с исковата молба протокол за ПТП – същият не се ползвал с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно механизма на настъпване на ПТП, тъй като произшествието не било настъпило в присъствието на актосъставителя, който нямал и удостоверителна функция по ЗМВР, и този протокол не бил подписан от представител на С.о.. На следващо място ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредите от водача на МПС, който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и не били представени доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП относно вида на гумите. Настоява за отхвърляне изцяло на исковите претенции, алтернативно – за намаляване на размера на претендираното обезщетение като 2 прекомерно високо.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне Доколкото собственикът на увреденото застраховано имущество разполага с правната възможност да търси обезщетение за вредите при условията на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, то в тези права може да встъпи и суброгиралият се кредитор /чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ/, и има право да претендира от възложителя на работа, при или по повод на която са възникнали вредите, платеното застрахователно обезщетение.

Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца, настъпване на застрахователно събитие, отговорност на ответника за вредите по чл. 49 от ЗЗД, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.

В случая от представената застрахователна полица № 93001810008485 безспорно се установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на автомобил марка „Порше”, модел „ 911 Турбо”, с рег. № СА****ХК, по сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” с период на действие на договора от 04.02.2018 г. до 03.02.2019 г. Застрахователният договор съдържа реквизитите, визирани в чл. 345, ал. 1 от КЗ - в частност покритите застрахователни рискове са посочени като „Клауза 1”, предметът на която е определен в Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства на ЗК „Л.И.” АД и включващ всички рискове /сред които са пътно-транспортни произшествия/. Застрахователният договор е бил действащ към момента на твърдяното настъпване на застрахователното събитие – 28.01.2019 г., към който момент са били изплатени всички вноски от уговорената застрахователната премия, което е видно от представените вносни бележки. Липсата на подписани от застрахованото лице Общи условия не се отразява на действителността на застрахователния договор. Подробни аргументи в тази насока е изложил първоинсанционният съд в отговор на направеното в отговора на исковата молба възражение за липса на застрахователно правоотношение, които се споделят от настоящия състав.

Съвкупната преценка на ангажираните от ищеца доказателства – констативен протокол за ПТП, заключение на авто-техническата експертиза, уведомление за щета, протокол за оглед и опис-заключение по щета, както и показанията на водача, обосновава извод за настъпването на посочените в исковата молба дата и място при движение на застрахован при ищеца лек автомобил пътно-транспортно произшествие по описания начин, а именно – попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила са причинени вреди, изразяващи се в повреда на предна лява гума и джанта.

Отправеното от застрахования водач непосредствено след настъпване на ПТП уведомление за настъпило застрахователно събитие с описаните в него механизъм на настъпване на ПТП и получените увреждания по автомобила съответства на 3 съдържанието на съставения на мястото на произшествието от органите на МВР констативен протокол, както и на изготвените от застрахователя протокол за оглед и опис-заключение по щета. Така описаният в констативния протокол механизъм на настъпване на ПТП е установен в приетото заключение на авто-техническата експертиза, извършено на база представените по делото писмени докацателства. Тези писмени доказателства относно наличието на необезопасена дупка на пътното платно, попадането на лекия автомобил в нея и получените увреждания по автомобила не са опровергани от други доказателства по делото.

Основната част от възраженията на жалбоподателя са свързани с оспорване доказателствената стойност на представения протокол за ПТП относно механизма на настъпването на произшествието. Жалбоподателят счита, че представеният протокол за ПТП няма обвързваща доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК по отношение на този механизъм.

От съдържанието на представения протокол за ПТП № 1720896 е видно, че протоколът е изготвен след посещение на място от органите на полицията около 1 час след инцидента. В началната част на протокола е отразено, че същият е съставен на мястото на ПТП /ул. „Козяк” /, а в графата "посетено на място" със знак „х” е зачертан ненужният отговор „не”. Разпитаният като свидетел водач на МПС също сочи в показанията си, че на мястото на инцидента са дошли служители на КАТ, където съставили протокол.

След като протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието, разположението и размерите на дупката на пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на службите по контрол на МВР по чл. 125, т. 8 ЗДвП, да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необезопасена дупка на пътното платно /обозначена на скицата в протокола/ и наличието на щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Констатациите в протокола за ПТП кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и съдържащите се в образуваната при застрахователя преписка по заведената щета документи. Тези документи са създадени от страните по застрахователния договор в изпълнение на нормативно установени задължения, поради което следва да се ценят като писмени доказателства в настоящото производство.