Решение № 260044 от 05.04.2021, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е Н И Е №260044 гр. Ботевград,

05.04.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БОТЕВГРАДСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, НК, шести състав, в публичното заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

**** при секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 3 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление № 20-1204-002378 от 12.11.2020 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на И.Ф.Ф., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон.

Становищата на страните:

В подадената жалба от санкционираното лице е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление като незаконосъобразно, недоказано, тъй като обвинението се основавало на документ, който не съществувал. Поради това се иска РС-Ботевград да отмени обжалваното Наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.

Въззиваемата страна - Началник сектор към ОДМВР, редовно уведомена, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, поради което не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство, които не са въведени в процеса в необходимата за това форма – устно, предвид установения в административно-наказателния процес принцип с чл.

84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в изпълнение на правомощията си (право и задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът ex officio (служебно) следва да провери изцяло правилността на издаденото наказателно постановление, което означава да съобрази и посоченото в съпроводителното писмо.

Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят

И.Ф.Ф. е правоспособен водач. Притежава свидетелство за правоуправление № **** за категория „А“, „В“, “С”, „DE“, „М“,

„D“,

“СЕ“, „АМ“, „ТКТ“, „ВЕ“, както и контролен талон към него с № ****.

Жалбоподателят е санкциониран многократно по административен ред за нарушение на правилата за движение.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 283366/07.11.2020г. от Н.С., младши автоконтрольор към ОДМВР София за това, че на 07.11.2020 г. около 08.49ч., в Община Ботевград на автомагистрала Хемус, в района на 41 км в посока към гр. Варна управлява товарен автомобил Мерцедес, с рег. № ****, с прикачено ремарке с рег. № ****, и двете лична собственост, като водачът управлява състав от ППС с обща дължина 9 метра и 80 сантиметра измерено със служебна ролетка топмастер като навлиза и се движи след знак за временна забрана за движение на ППС в състав над 8 метра, въведена с пътен знак В17, в изпълнение на заповед РД-11-448/ 10.06.2020г., допълнена със заповед РД -11-777/13.08.2020г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Актът бил подписан от актосъставителя Н.С., свидетеля при установяване на нарушението И.Ф.Ф., както и от жалбоподателя, като последният получил препис от него.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 20-1204-002378 от 12.11.2020 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на И.Ф.Ф., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон, за това, че на 07.11.2020 г. около 08.49ч., в Община Ботевград на автомагистрала Хемус, в района на 41 км в посока към гр. Варна управлява товарен автомобил Мерцедес, с рег. № ****, с прикачено ремарке с рег. №

****, и двете лична собственост, като водачът управлява състав от ППС с обща дължина 9 метра и 80 сантиметра измерено със служебна ролетка топмастер като навлиза и се движи след знак за временна забрана за движение на ППС в състав над 8 метра, въведена с пътен знак В17, в изпълнение на заповед РД-11-448/ 10.06.2020г., допълнена със заповед РД -11-777/13.08.2020г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП Със заповед за прилагане на ПАМ № 20-1204-001662 от 09.11.2020 г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ж от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от 1 месец, като липсват данни дали е била обжалвана.

Отбелязано е на ръка, че упълномощен представител на жалбоподателя е получил лично със задължение да му предаде посоченото в ЗПАМ свидетелство за управление на МПС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото доказателствени материали: АУАН серия GA № 283366/07.11.2020г., справка за административни нарушения по Закона за движение по пътищата, Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министър на МВР и Заповед РД-11-777/ 13.08.2020г. на АПИ, както и от показанията на свидетелите Н.С. и И.Г..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. и Г., тъй като те са житейски издържани, подробни, непротиворечиви и непредубедени, както всяко поотделно, така съвкупно, като всичките се подкрепят и от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги поставя в основата на фактическите си изводи.

Тези двама свидетели са били очевидци, със съхранен спомен са и възпроизвеждат достоверни сведения за това, че на инкриминираната дата и час жалбоподателят е управлявал на автомагистрала Хемус, в района на 41 км в посока към гр. Варна, товарен автомобил Мерцедес, с рег. № ****, с прикачено ремарке с рег. № ****, и двете лична собственост, като управлявал състав от ППС с обща дължина 9 метра и 80 сантиметра, измерено от свидетелите /полицейски служители/ със служебна ролетка топмастер, като навлиза и се движи след знак за временна забрана за движение на ППС в състав над 8 метра, въведена с пътен знак В17, в изпълнение на заповед РД-11-448/ 10.06.2020г., допълнена със заповед РД -11-777/13.08.2020г. на АПИ.

Писмените доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на жалбоподателя се установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от Заповедта на министъра на вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят АУАН и НП. От заповедта на АПИ се установява, че към инкриминираната дата е била налична временна забрана за движение на ППС в състав над 8 метра, въведена с пътен знак В-17 на АМ Хемус, в района на 41 км в посока към гр. Варна.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата срещу НП 20-1204-002378 от 12.11.2020 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР е подадена от наказаното лице, т.е. от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок. Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59, ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също е съставен от компетентен служител. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени съответно разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Не се констатират съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което този съдебен състав не споделя доводите в тази насока, инкорпорирани в жалбата.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят И.Ф.Ф. е осъществил състава на нарушението по чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата.

От обективна страна на 07.11.2020 г. жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал товарен автомобил Мерцедес, с рег. № ****, с прикачено ремарке с рег. № ****, и двете лична собственост, като управлявал състав от ППС с обща дължина 9 метра и 80 сантиметра, в района на 41 км, в посока към гр. Варна и е навлязъл след знак за временна забрана за движение на ППС в състав над 8 метра, въведена с пътен знак В17, в изпълнение на заповед РД-11-448/ 10.06.2020г., допълнена със заповед РД -11-777/13.08.2020г. на АПИ. Забраната е разбираема за жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставен пътен знак, осигуряващ своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в движението.

Нарушението е довършено с предприетите от И.Ф.Ф. неправилни действия.

Разпоредбата на чл. 6 т.1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на всички участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие. На водачите не е предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи следва да се съобразят с тях.

Посочването на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това задължение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, този съдебен състав приема за неоснователни.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е съобразил поведението си с него.

Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.

Необосновано е възражението на жалбоподателя, че обвинението се основавало на документ, който не съществувал. Това възражение е относимо към издадената му ЗПАМ, която подлежи на обжалване пред компетентния Административен съд, но е относимо към настоящето производство.

.

Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от определените в сочената правна норма.

При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл, то такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Напротив от приложената по делото справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е санкциониран многократно с наказателни постановления и фишове за различни нарушения по ЗДвП.