Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 435 от 19.06.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 45/2023
Вид
Протокол № 435
Подписан
19.06.2023
В сила
19.06.2023
Състав
Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 25 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.140, ал.4 · Търговски закон
  • чл.141, ал.6 · Търговски закон
  • чл.145 · Търговски закон

ПРОТОКОЛ

№ 435 гр. Варна, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900045 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:02 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищецът „Тиви Груп Варна“ ООД , представлявано от управителя В.Н.М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Р. И. Г. , редовно призована, не се явява, не се представлява.

Вещото лице Б. С. Б., редовно призован, явява се лично.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. А.: Поддържам предявените искове. Нямам възражения по проекта за доклад по делото.

Тъй като съдът в мотивите на определението е посочил, че трябва да представим оригиналите на представените в заверени копия протоколи от инвентаризацията и ревизията, а в диспозитива на същото липсва, заявявам, че ще представим същите.

1

Представям молби до трето лице за изискване на посочените счетоводни документи.

Моля съдът при необходимост да издаде на вещото лице съдебно удостоверение и да извърши справка в счетоводната система на дружеството, за исковия период, която се намира при счетоводното дружество.

В следващо съдебно заседание ще доведем свидетелите, които са ни допуснати от съда.

Оспорвам отговора на допълнителната искова молба на ответниците като считам, че изложените съображения са неоснователно и необосновани, като ответницата отново не представя никакви доказателства за твърдението си в нотариалната поскана, че е изразходвала законосъобразно посочените средства, които документално са били като касова наличност, но фактически са липсвали в касата на дружеството.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 704 от 12.05.2023 година:

Предявени са “Тиви Груп Варна“ ООД, с ЕИК 103581387, против Р. И.

Г., с ЕГН **********, обективно, кумулативно и евентуално съединени частични искове, от които главния с правно основание чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД присъждане на сумата 30000лв., представляваща част от общо дължимите 125755.20лв., съставляващи обезщетение за вреди причинени от ответницата, в качеството й на управител на ищцовото дружество, изразяващи се в липсваща касова наличност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и сумата от 3916лв., представляваща част от общо дължимите 16418лв., съставляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска-08.11.2022г., или в условията на евентуалност за присъждане на частично претендираният размер на главница на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като обезщетение за вреди настъпили от деликтно поведение на ответницата, както и на претендираните мораторната и законна лихви.

В исковата молба се твърди, че ответницата е била управител на ищцовото дружество в периода от 10.02.2009г. до 29.06.2021г. и в това си качество е управлявала и осъществявала изцяло оперативната дейност на 2 дружеството в района на гр.Варна и гр.Шумен. Сочи се, че въз основа на заповед на новият управител на дружеството в периода 05.07.2021г.16.07.2021г., е извършена инвентаризация от нарочно назначена комисия.

Твърди се, че установената от комисията касова наличност /пари в брой/ на дружеството, съгласно касовата книга и счетоводен баланс към 30.06.2021г. е в размер на 126902.20лв., а касова наличност към 16.07.2021г. е размер на 2850.12лв. Поддържа се, че са налице са разлики между документалното и фактическото имуществено състояние-паричните средства в брой, на дружеството в периода, в който ответницата е управител, тъй като е установена липса на заприходени като касова наличност парични средства /липса на пари в брой в касата на дружеството/ в размер на 125755.20лв. Сочи се, че с Нотариална покана от 12.10.2021г., връчена на ответницата на 12.10.2021г., чрез Нотариус с рег.№011 на НК, тя е поканена да даде обяснение за установената липса в касата на дружеството и да възстанови сумата. Сочи се, че с Отговор от 26.10.2021г., с нотариална заверка на подписа от Нотариус с рег.№124 на НК, връчен на дружеството на 31.10.2021г., чрез Нотариус с рег.№096 на НК, ответницата е заявила, че е на служителите във гр.Варна и гр.Шумен, са заплащани суми по касови ордери, извън ведомостите за заплатите, които надвишават 63000лв. Поддържа се, че това съставлява злоупотреба със средства на дружеството, тъй като изплащането на тези суми е без основание и в противоречие с установения в закона ред. Твърди се, че в действителност ордери липсват, а и няма законово основание за такива плащания, поради което дори такива да са извършвани от ответницата, то те са без каквото и да е основание. Сочи се, че за заплащане на възнаграждение на ответницата като управител трябва да има решение на Общото събрание, а такова няма, както и че всички плащания към служители, следва да се извършват единствено въз основа на трудов договор по ведомост.

На следващо място се оспорват изложените в отговора на ответницата доводи, че е изплащала дивиденти от нейната лична сметка към “нас“ без протоколи, които надвишавали 22000лв. Твърди се, че дивиденти се изплащат въз основа на решение на Общото събрание, а не на управителя и не от личната му сметка, а от сметката на дружеството. Твърди се, че такива плащания не са извършвани, както и че управителят няма право да държи пари в брой на дружеството по личната си сметка, а в касата на дружеството.

Твърди се още, че плащания от личната сметка на управителя не водят до 3 намаляване на касовата наличност на дружеството и очевидно са неотносими към процесната липса. Оспорват се и доводите, че управителят е разполагал с право да изплати без протоколи дивиденти от сметката на дружеството за сумата над 10000лв. Твърди се, че плащането на дивиденти става само въз основа на решение на Общото събрание, поради което дори да са извършвани такива действия от управителя, те са нищожни и не пораждат правно действие. Поддържа се, че твърдяното в отговора плащане на дивидент от ответницата към съдружниците за над 9000лв., без протоколи, които били сторнирани от касата на дружеството, няма правен ефект, тъй като липсва решение на ОС за това и няма документи за плащане и сторниране. Оспорва се твърдяното плащане на комисионни в размер над 26000лв., като се поддържа, че липсват договори, фактури и други първични счетоводни документи, които да доказват такива плащания при спазване изискванията на действащото законодателство и които да са законно основание за намаляване на касовата наличност. Твърди се, че ако такива комисионни са давани без основание или на някакво противозаконно основание, отговорността за това е на ответницата. Оспорва се легитимността на твърдяното от ответницата плащане към съдружници /лично или чрез техни подчинени/ за заплати на трети лица в размер на над 4000лв., което е довело намаляване на касовата наличност, като се поддържа, че липсва конкретика и обоснованост на същото, както поради липсата на доказателства за извършване на плащания при спазване изискванията на законодателството. Поддържа се, че не отговаря на нормативните изисквания твърдяното от ответницата основание за намаляване на касовата наличност със сумата от 1350лв., представляващ стойността на платена стока, която служителите на ищцовото дружество са изпратили в Пловдив и са получили сумата. Сочи се, че предадена на служители на дружеството, които са извършвали инвентаризацията, сумата от 1147лв., е приспадната от касовата наличност към 30.06.2021г. и не е включена в исковата сума. Поддържа се, че установената липса от касата на дружеството към датата на вписване на освобождаването на ответницата като управител, в размер на 125755.20лв., за която не са представени разходооправдателни документи, представлява имуществена вреда на дружеството.

Поддържа се, че за този недостиг на парични средства отговорност носи ответницата като бивш оперативен управител, като тази липса е резултат от нейното лошо управление, действия и бездействия, включително неупражнен 4 контрол. Твърди се, че на дружеството е причинен неоправдан разход, загуба и/или липса на парични средства в претендираният размер, съответно че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответницата за вреди по чл.145 от ТЗ. Сочи се, че с решение на Общото събрание от 20.05.2022г., е взето решение да се търси имуществена отговорност на ответницата по реда на чл.145 от ТЗ за причинената имуществена вреда на ищцовото дружестволипса на парични средства, заприходени като касова наличност-липса на пари в брой в касата на дружеството в размер на 125755.20лв. Твърди се, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска, е в размер на 16418лв. В условията на евентуалност, ако не се установи фактическия състав и основание за отговорност за вреди по чл.145 от ТЗ, се предявява евентуален иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, като се поддържа, че гореописаните действия на ответницата като оперативен управител, представляват сключване на неизгоди сделки, безстопанственост, присвояване, обсебване и свързани с тях документни, и/или други престъпления, от които на дружеството са причинени вреди в размер на 125755.20лв. Твърди се, че предвид извършеното от ответницата непозволено увреждане-деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тя следва да поправи вредите, които виновно и противоправно е причинила на дружеството, като е налице причинна връзка между нейното поведение и причинената вреда, а отговорността й е в размера на вредата. Твърди се, че в случая вината се предполага до доказване на противното, като тежестта за това е на ответницата. Твърди се още, че деликвентът е в забава от датата на причиняване на вредата, респективно от нейното откриване на 16.07.2022г. като дължимата мораторна лихва за периода на забавата-17.07.2021г. до датата на предявяване на иска, е в размер на 16418лв.

С депозираният от ответницата отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност и недоказаност на претенциите, поради което се моли за тяхното отхвърляне. Оспорва се истинността на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като по конкретно се твърди, че не отговаря на истината твърдението относно крайната дата, до която ответницата е имало качеството на управител на дружеството, доколкото с решение на Общото събрание тя освободена на 03.06.2021г. Твърди се, че на въпросното събрание са присъствали всички съдружници, включително и 5 новия управител на ищцовото дружество, като необяснимо защо ревизията е извършена повече от месец, след като ответницата е престанала да е управител на дружеството и е нямала достъп до касата и/или счетоводството му. На следващо място се твърди, че в процесният период ответницата не е била единствен управител на дружеството, а е имало общо трима управители.

Поддържа се, че с наличните средства не се е разпореждала единствено и само ответницата, а също така и останалите управители на дружеството Ч.И.П. и С.С.Г.. Навеждат се доводи за липса на доказателствената стойност на представените протоколи за извършена ревизия. Поддържа се, че всяко едно движение на парични средства от касата на дружеството, е извършвано от ответницата със знанието и съгласието на дружеството. Твърди се, че според съставените протоколи от ОСС, на които са приемани годишните финансови отчети на дружеството всяка година и подписваните от настоящия управител декларации пред Търговски регистър, както дружеството, така и останалите управители и съдружниците, са били наясно за извършваните плащания от касата и не са имали, каквито и да е възражения. Твърди се още, че ответницата не е присъствала на “проверките“ на касата на дружеството, не са представени първични счетоводни документи в подкрепа на претенцията и дори не са ясни периодите, за които се твърди да са налице липси. Относно предявеният евентуален иск, се твърди, че не са налице каквито и да било незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответницата, още по-малко такива, които да са увредили пряко или косвено ищцовото дружество.