Решение № 21274 от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21274 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110116545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД против С.

К. И. с искане да бъде установено в отношенията между страните, че отвеникът дължи на топлофикационното дружество незаплатена цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Г Д БЛ *** ВХ ** ЕТ *** АП, с аб. ***, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и цена за услуга дялово разпределение, както и начислена лихва за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. 75603/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.

1

Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответницата да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и качеството потребител на топлинна енергия. Сочи, че ответникът не притежава право на собственост, респ. право на ползване върху топлоснабдения имот, като поддържа, че видно от представеното от ищеца заявление-декларация, титуляр на партидата е Красимир Илчовски. Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия, наличието на реален отчет, изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинна енергия за процесния период. Поддържа, че ищецът извършил прихващане по изравнителните сметки със задължения извън процесния период, за които действия липсва съгласие на ответника. Оспорва изпадането в забава, доколкото ищецът не представя доказателства за публикуване на общите фактури. Оспорва дължимостта на услугата дялово разпределение, както и законната лихва върху нея. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По делото е конституирано трето лице-помагач „Т С“ ЕООД, което не оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 75603/2024 по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 14.01.2025 г. в полза на „Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено, че С. К. И. дължи на топлофикационното дружество сумите, посочени в исковата молба.

Заповедта е връчена лично на длъжника, като в законоустановения срок 2 е подадено възражение по чл. 414 ГПК, в което е направено и възражение за изтекла погасителна давност, поради което с разпореждане от 25.02.2025 г. съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Т С“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От представения от ищеца Нотариален акт № 160, том XXIII, дело № 3835/79г. е видно, че Стефанка И. и Стефан Илчовски даряват на сина си 3

Красимир Стефанов Илчовски процесния топлоснабден апартамент. С молбадекларация от 04.10.2002г. Красимир Илчовски е декларирал, че е собственик на имота и е поискал откриването на партида на негово име в ищцовото дружество. Видно от удостоверение за наследници с изх. № 171 от 2023г.

Красимир Илчовски е починал на 25.07.2022г., като оставил за наследници Христина К. И. и С. К. И.. По делото е прието и съдебно удостоверение, от което е видно, че К К. И. с молба с вх. № 219675/17.10.2022г. се е отказала от наследството на наследодателя си Красимир Стефанов Илчовски, като този отказ е вписан в особената книга на съда под № 2029/19.10.2022г.

Правната последица от вписания от К И. отказ от наследството на своя баща се изразява в отпадане качеството на същата на наследник. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство.

С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството (в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК).

Съгласно чл. 53 ЗН, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници към датата на откриване на наследството, а не към датата на отказа от него (така Решение № 276 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6413/2007 г., I г. о., ГК). Този извод следва и от посочените по-горе разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ, съгласно които няма период, в който отказалият се от наследството да е бил наследник и след това поради отказа си да е престанал да бъде наследник. Поради тази причина, извършеният от К И. отказ от наследство е уголемил дяла на останалите наследници към датата на откриване на наследството. Следователно, предвид извършения отказ от наследство и по силата на чл. 5 във вр. с чл.9, ал.1 от ЗН ответникът С. И. е наследила правото 4 на собственост върху процесния недвижим имот. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответницата е била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

В тази връзка по делото е прието заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано. Видно от същото в процесния имот през исковия период е имало 5 броя радиатори с монтирани ИРРО и 1 брой водомер за топла вода, като на 08.11.2023г. отоплителните тела с изключение на лирата са били демонтирани; уредите са били отчетени на 21.05.2023 г. и 25.05.2024 г., а отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на вещото лице; през посочения период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по съответната формула на база пълната отопляема кубатура 141 куб.м. Вещото лице сочи още, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното дружество, а топломерът е преминал на метрологична проверка и не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 2019,59 лв., вместо претендираните от ищеца 2052,78 лв., поради което настоящият съдебен състав приема, че искът за главница за ТЕ за процесния период е основателен до размера от 2019,59 лв, като за горницата следва да бъде отхвърлен.

Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т С” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се 5 заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 80,27 лева.

Във възражението по чл. 414 ГПК е направено възражение за погасяване по давност на претендираните суми, което съдът намира за неоснователно.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 18.12.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, биха били погасени по давност, ако са станали изискуеми преди 18.12.2021 г., а в настоящия случай претенцията е за периода – 01.05.2022г. – 30.04.2024г.