Определение № 4860 от 29.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4860 гр. Варна, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501952 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 53021/05.07.2026 г., подадена от Д. К. П., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Н. Г., срещу Решение № 1980/21.05.2026 г., постановено по гр.д. № 1070/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. П. срещу К. Д. Й., А. Д. Й. и А. Й. Д. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор **********.3274 от КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008г. от Изп. Директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е със Заповед КД-14-03 1897/23.07.2013г. на Началник на СГКК-Варна, с площ 932 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор **********.4, номер по предходен план 5473274, с адрес: Варна, район Аспарухово, с.о. „Боровец –Север“, при граници на поземления имот с идентификатори:

**********.964,

**********.966,

**********.3272,

**********.9559, **********.3273, на основание изтекла придобивна давност в периода 01.09.2014 г. - 01.09.2024 г.

Налице е произнасяне и по отношение на сторените разноски.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че придобивна 1 давност не може да тече преди издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 03.02.2026 г. Според жалбата този извод противоречи на обстоятелството, че процесният имот е бил индивидуализиран като самостоятелен обект на вещни права още с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, влязъл в сила за процесния имот на 14.11.2012 г.

Въззивникът счита, че след влизане в сила на ПНИ правоимащите лица са могли да узнаят кой имот им е отреден, да предприемат действия по защита на правата си и да не допускат упражняване на чужда фактическа власт върху имота. В жалбата се поддържа още, че първоинстанционният съд не е съобразил относимата, според въззивника, практика на ВКС, според която при имоти в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато имотът е индивидуализиран с влязъл в сила ПНИ, придобивната давност може да започне да тече от този момент, дори в рамките на десетгодишния срок да не е издадена заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въззивникът намира за неправилен извода на районния съд, че спрямо ответниците давностно владение може да бъде демонстрирано едва след 03.02.2026 г. Според жалбата заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена след снабдяването на ищеца с констативен нотариален акт от 01.10.2024 г., след изтичането на твърдения давностен период, след предявяването на иска и по време на висящия съдебен процес.

Поддържа се, че тази заповед не може да има обратно действие и не може да заличи вече изтекла придобивна давност, ако се приеме, че същата е започнала да тече от влизане в сила на ПНИ. Във въззивната жалба са изложени и подробни оплаквания за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция. Въззивникът твърди, че съдът е констатирал противоречие между свидетелските показания относно състоянието на имота, но не е посочил кои свидетели кредитира, в кои части и по какви съображения.

Навежда се и оплакване за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на първоинстанционния съд да допусне поисканата от ищеца допълнителна съдебно-техническа експертиза/оглед. Според въззивника при наличието на противоречиви свидетелски показания относно фактическото състояние, ограждането, наличието на постройки и начина на ползване на имота, съдът е следвало да допусне допълнителна експертиза или оглед за изясняване на спора от фактическа страна. Иска се от съда обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане за приемане като писмено доказателство на скица № 15-970711/01.07.2026 г. за ПИ **********.964, като въззивникът сочи, че същата удостоверява съседството на имота на свидетеля Я.Я с процесния имот.

2

Постъпил е отговор на въззивната жалба с вх.№ 64565/26.08.2026 г., подаден от въззиваемите А. Й. Д., ЕГН **********, и К. Д. Й., ЕГН **********, чрез адв. К. М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемите поддържат, че решаващият извод на първоинстанционния съд е правилен, тъй като през претендирания от ищеца период 01.09.2014 г. – 01.09.2024 г. в негова полза не е могла да тече придобивна давност срещу ответниците, доколкото реституционната процедура за процесния имот не е била приключила. Излагат, че процесният имот представлява новообразуван имот № 3274 по ПНИ на местност „Боровец-север“, попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а с Решение № 574/07.12.1998 г. на Поземлена комисия – Варна е било признато право на собственост на наследниците на А. Й. Й. върху нива от 4 дка в стари реални граници, без конкретна индивидуализация на границите на възстановявания имот. Според отговора възстановяването на собствеността върху земи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е двуфазно производство. Въззиваемите излагат, че решението на поземлената комисия признава правото на възстановяване, а ПНИ представлява кадастрално-планова основа за обособяване на новообразуваните имоти, но самото възстановяване на собствеността върху конкретния новообразуван имот се извършва със заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка поддържат, че влезлият в сила ПНИ не е придобивен акт и не е достатъчен сам по себе си да трансформира признатото право на възстановяване в право на собственост върху конкретен индивидуализиран имот. Въззиваемите сочат, че до издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ правоимащите лица не са разполагали с напълно реализирано право на собственост върху конкретния имот и не са могли ефективно да упражнят петиторна защита срещу трети лица. Поради това според тях придобивната давност не може да тече срещу лице, което все още не е титуляр на индивидуализирано право на собственост върху конкретния имот. Поддържат, че в случая правото на собственост върху процесния имот е възстановено на наследниците на А. Й. Й. със Заповед № ГПР-14/03.02.2026 г. на кмета на район „Аспарухово“, поради което преди този момент ищецът не е могъл да противопостави на ответниците давностно владение. Въззиваемите поддържат, че районният съд правилно се е позовал на практика, според която при имоти в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ придобивната давност започва да тече едва след приключване на реституционната процедура със заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.

Въззиваемите излагат и съображения, че твърденията на ищеца относно началото и характера на владението са непоследователни. Отправената молба до съда е - въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски за въззивната 3 инстанция.

Постъпило е и допълнение към отговора на въззивната жалба, подадено от въззиваемите А. Й. Д. и К. Д. Й., чрез адв. К. М., с което са направени доказателствени искания: да бъде приета като писмено доказателство молба за вписване на възбрана върху процесния имот от ЧСИ с рег. № 712, приложена към корицата на първоинстанционното дело; да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което въззиваемите да се снабдят от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с копие от данъчна декларация, подадена от Д. А.Н за процесния имот, ведно с представените към нея документи.

В допълнението се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да приеме молбата за вписване на възбрана, тъй като според въззиваемите вписването на възбрана за задължения на трето лице спрямо Община Варна поставя под съмнение тезата за необезпокоявано владение на ищеца. Излага се, че обстоятелството е било новоузнато за въззиваемите, а исканата данъчна декларация би могла според тях да изясни на какво основание третото лице Д. А.Н е декларирало процесния имот пред Община Варна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия А. Д. Й., ЕГН **********.

По доказателствените искания:

Искането на въззивника за приемане на скица № 15-970711/01.07.2026 г. за ПИ **********.964 следва да бъде оставено без уважение.

Представената скица касае съседен на процесния недвижим имот и се сочи във връзка с преценката на показанията на свидетеля Я.Я като собственик на съседен имот. Обстоятелството дали имот **********.964 е съседен на процесния имот, както и дали свидетелят е свързан с този съседен имот, е съществувало и е могло да бъде установено още в първоинстанционното производство. Наред с това, доказателството не е необходимо за изясняване на спора във въззивната фаза, тъй като съседството на имота на свидетеля с процесния имот само по себе си не установява нито упражняване на фактическа власт от ищеца върху процесния имот през целия претендиран период, нито наличието на animus domini, нито непрекъснатост на владението.

Искането на въззиваемите А. Й. Д. и К. Д. Й. за приемане като писмено доказателство на молба за вписване на възбрана върху процесния имот от ЧСИ също следва да бъде оставено без уважение.

4

Видно от протокола от съдебно заседание от 20.01.2026 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по това доказателствено искане, като е отказал да приеме документа поради неотносимост към предмета на делото и го е приложил към корицата. Настоящият състав споделя извода за неотносимост. Предмет на спора е дали ищецът е придобил процесния имот по давностно владение за периода 01.09.2014 г. – 01.09.2024 г. спрямо ответниците, както и дали през този период е било възможно да тече придобивна давност с оглед хода на реституционна процедура по ЗСПЗЗ.

Вписването на възбрана по изпълнително дело за задължения на трето лице — Д. А.Н, което не е страна по настоящия спор, не установява упражняване на фактическа власт от ищеца, не установява упражняване на фактическа власт от ответниците, не установява принадлежност на правото на собственост, не доказва смущаване или прекъсване на владението и не е относимо към началния момент и течението на придобивната давност.

По изложените съображения следва да бъде оставено без уважение и искането за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което въззиваемите да се снабдят от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с копие от данъчна декларация, подадена от Д. А.Н за процесния имот, ведно с приложенията към нея.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.

260 и чл. 261 от ГПК.

Производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх.№ 53021/05.07.2026 г., подадена от Д. К. П., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Н. Г., срещу Решение № 1980/21.05.2026 г., постановено по гр.д. № 1070/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане като писмено доказателство на скица № 15-970711/01.07.2026 г. за ПИ **********.964.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемите за приемане като писмено доказателство на молба за вписване на възбрана върху процесния 5 имот от ЧСИ с рег. № 712, приложена към корицата на първоинстанционното дело, както и искането им за издаване на съдебно удостоверение с оглед за снабдяване с копие от данъчна декларация, подадена от Д. А.Н за поземлен имот с идентификатор **********.3274 по КККР на гр. Варна, ведно с представените към нея документи.