Решение № 450 от 17.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330205969 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0432-000995 от

12.08.2025г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на основание чл.638, ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ, на „ПСИТ – Пловдив“ ЕООД, ЕИК 115145248, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от О. С. Б., ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят „ПСИТ – Пловдив“ ЕООД , чрез пълномощник – адв.С.

Х.“, обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като акцентира на несъставомерност на деянието. В съдебно заседание, редовно уведомен, се явява представляващия го управител Бибилев и процесуалния му представител, които се солидализират около становището за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради липса на вина. Претендира присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна – Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, а в писмено становище по жалбата моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователно. Алтернативно възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и моли евентуалното искане за присъждане на разноски да бъде уважено в минимален размер. Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „ПСИТ – Пловдив“ ЕООД, за това, че на 01.05.2025г. в 10:25 часа в гр.Пловдив на ул.”Модър” – пред № 11, при обстоятелства: В град Пловдив на ул.“Модър“, пред № 11, с посока на движение от изток към запад, О. С. Б., ЕГН ********** – едноличен собственик на капитала, законен представител и управител на фирма „Псит-Пловдив“ ЕООД, ЕИК 115145248, управлява лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег.№ **, собственост на фирма „ПситПловдив“ ЕООД, собственост и представлявано от О. С. Б., за който автомобил се установи, че към момента на извършената проверка няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, като е допуснато следното нарушение:

Горепосоченото юридическо лице, което притежава горепосоченото МПС, което е регистрирано в територията на Република България, съгласно Наредба I-45 от 2000г. и не е спряно от движение, не е сключил договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите от Кодекса на застраховането, с което е извършил:

1. Едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

С това виновно е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 01.05.2025г., съставен от Р. С. М. – ст.полицай при 01 РУ при ОДМВР Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

2

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени, както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви, неоспорени от страните и взаимоподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Описаната противоправна деятелност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.638, ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ, според който и с оглед конкретиката на казуса „На лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000лв – за юридическо лице или едноличен търговец.“, какъвто е настоящият случай.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и процесуалния му представител за несъставомерност на деянието поради липса на вина, тъй като в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което за съставомерността на деянието не се изисква наличиено на умисъл за извършване на нарушението. Ирелевантно за съставомерността на нарушението е обстоятелството дали „Гаранционен фонд“, респ. контролните органи на КАТ, в случая сектор „Пътна полиция“ са уведомили управителя на дружеството за изтеклата валидност на полицата за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите, както и за обстоятелството, дали процесното МПС е дерегистрирано в резултат на изтеклата застрахователна полица, понеже в случая не се касае за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, при което горните обстоятелства биха имали отношение. Всъщност за изследваното нарушение знанието за изтеклата застрахователна полица „ГО“ не представлява елемент от фактическия му състав, още повече че от доказателствата по делото – приложените писма и справки от Гаранционния фонд се установява, че жалбоподателят е бил уведомяван за липсата на сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за 3 процесния лек автомобил с Уведомление по чл.574, ал.1 от КЗ от дата 17.01.2025г. От същото се установява, че дружеството не е сключило такъв договор от дата 12.01.2025г. и до датата на проверката – 01.05.2025г., същото е било в нарушение. Прочее от приложената по делото Справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственици на МПС за липсваща застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по регистрационен номер ** се установява, че за процесния автомобил дружеството не е сключвало цитирания вид застраховка 7-кратно за периода 2020г.-2025г., тоест нарушението е било системно извършвано. Допълнително, както и самият процесуален представител на жалбоподателя сочи последният няма обективни пречки да почерпи информацията, която смята, че му е нужна от сайта на „Гаранционен фонд“, чийто достъп е напълно свободен.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, издадени са от компетентни лица и в предвидените в закона срокове.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 25-0432-000995 от 12.08.2025г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на основание чл.638, ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ, на „ПСИТ – Пловдив“ ЕООД, ЕИК 115145248, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от О. С. Б., ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските, на основание на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка и с оглед изхода на делото право за присъждане на такива има въззиваемата страна, но от същата не е направеното изрично искане за това, нито са представени доказателства за извършването им, поради което съдът не се произнася досежно сторени разноски за страните. Такива обаче са направени от страна на съда при заплащане на пътни разходи на актосъставителя М. в качеството му на 4 свидетел, като същите са заплатени от бюджета на ПРС в размер на 20 лв.

/10.23 евро/, поради което и следва да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателя.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0432-000995 от 12.08.2025г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на основание чл.638, ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ, на „ПСИТ – Пловдив“ ЕООД, ЕИК 115145248, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от О. С. Б., ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА „ПСИТ – Пловдив“ ЕООД, ЕИК 115145248, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 20 лв. /10.23 евро/, направени разноски по делото за пътни разходи на свидетел.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5