Решение № 17 от 26.02.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Самоков, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200245 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано за ново разглеждане на жалба на „Н. - Д.“ ЕООД, гр. С. срещу Наказателно постановление № .. г., издадено от д-р Л. М.Л., на длъжност Директор на Областна дирекция по безопасност на храните София област, отменено с решение № .../.. г. по АНД № .../2021 г. по описа на РС – С., което с решение № .../.. г. по КАНД № ../..г. по описа на Административен съд – С.-област е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – С..

При новото разглеждане на делото жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Е. А., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната основателност с искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Пред съда въззиваемата страна се представлява от юрк. Ю. М., който в хода на съдебните прения изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.

В писмо изх. № ../.. г. изпълняващата функциите на директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) София област, както и в писмо изх. № ФИ-.../..г. същата като титуляр на тази длъжност изрично посочва, че не възразява 1 срещу нередовното връчване на съобщения и призовки за проведените по делото открити съдебни заседания в качеството й на административнонаказващ орган и заявява, че се счита редовно призована за същите, както и потвърждава всички процесуални действия, извършени от процесуалния представител на ОДБХ София област главен юрисконсулт Ю. М. и желае същите да се считат извършени от нейно име.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 06.11.2020 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от свидетелката инж. Д. С. Г., на длъжност „инспектор” в отдел „Контрол храни“ при ОДБХ София област, за това, че при проверка на .. г. в ... ч. в обект „К. к. Е.“, находящ се в гр. С., ул. „М.“ № .., стопанисван от търговското дружество - жалбоподател „Н. - Д.“ ЕООД, гр. С., е установено, че към момента на проверката в обекта се извършва търговска дейност, но обектът не е регистриран и одобрен за вписване по Закона за храните и няма входирани документи по започване на процедура по регистрация в ОДБХ София област на горецитирания обект. Посочено е в АУАН, че с така описаното си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 23, ал. 1 от Закона за храните (ЗХр.).

В обжалваното НП административно-наказващият орган като цяло е възприел описаните в АУАН факти; формирал е извод, че в стопанисвания от жалбоподателя обект се извършва търговска дейност, за което търговското дружество - жалбоподател не е уведомило ОДБХ С. област и обектът не е вписан в регистъра с обекти на БАБХ, а към датата на проверката няма и входирани документи по започване на процедура по регистрация в ОДБХ София област по реда на ЗХр.; приел е, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗХр. и го е квалифицирал като административно нарушение по чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХр., за което е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер 3000 лева.

Фактическите констатации на актосъставителя, обосновали фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган в обжалваното НП, не се подкрепят от събраните по делото доказателства – показания на св. Д. Г., дадени пред настоящия състав при новото разглеждане на делото и показания на св. А. Х. Д. - Г., дадени пред друг състав на РС – С. по АНД № .../..г. по описа на същия съд при 2 предходното разглеждане на делото, приобщени в хода на съдебното следствие при настоящото разглеждане на делото чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т.

5 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. От съдържанието на тези показания еднозначно се установява, че към датата на извършване на проверката, по повод която е св. Г. е съставила АУАН и е издадено атакуваното НП, обектът на проверката „К. к. Е.“, находящ се в гр. С., ул. „М.“ № .., е бил регистриран в ОДБХ С. област, но в регистъра е било вписано, че търговската дейност в обекта се осъществява от друго търговско дружество (фирма с наименование „О.“) и че дружеството – жалбоподател не е уведомило ОДБХ С. област за промяната във вписаните в регистъра обстоятелства, а именно – че вече то стопанисва обекта.

Следователно не може да се приеме, че към датата на проверката (03.11.2020 г.) жалбоподателят не е изпълнил свое задължение по чл. 23, ал. 1 от ЗХр. да извършва производство, преработка и/или дистрибуция на храни след регистрация или одобрение по реда на този закон. Редът за регистрация е установен в чл. 26 и следващите от ЗХр. и от тези разпоредби е видно, че на регистрация подлежи обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни (чл. 26, ал. 1 от ЗХр.), като в регистъра се вписват наименованието, адреса на управление и ЕИК на бизнес оператора, който извършва дейност в обекта (чл. 28, т. 1 от ЗХр.) и в срок до 3 работни дни от настъпване на промяна в тези данни бизнес операторът подава уведомление до компетентния орган, като предоставя информация или прилага документи, удостоверяващи промяната (чл. 26, ал. 14 от ЗХр.).

В случая от показанията на свидетелите Д. Г. и А. Д. - Г. е опровергано твърдението в АУАН и в НП, че към датата на проверката стопанисваният от жалбоподателя обект „К. к. Е.“ с адрес гр. С., ул. „М.“ № ..не е бил регистриран в ОДБХ С. област – същите еднозначно сочат, че този обект е бил регистриран. Поради това за търговското дружество - жалбоподател би могло да възникне единствено задължение по чл. 26, ал. 14 от ЗХр. да уведоми ОДБХ С. област за настъпилата промяна в подлежащо на вписване в съответния регистър обстоятелство по чл. 28, т. 1 от ЗХр. – при това само ако се приеме, че то – а не лицето, което дотогава е стопанисвало обекта – е бизнес оператор, който е задължен да извърши такова уведомяване. Неизпълнението на задължението по чл. 26, ал. 14 от ЗХр. не съставлява нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗХр. и не е съставомерно като административно нарушение по чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХр., за което е санкциониран жалбоподателят с процесното НП. Неизпълнението на задължението по чл. 26, ал. 14 от ЗХр. би било съставомерно като административно нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 1 или ал. 2 от ЗХр., но конкретни фактически обстоятелства, сочещи на такова нарушение, не са вменени на жалбоподателя нито в АУАН, нито в НП. Поради това е процесуално недопустимо изменение на НП чрез преквалификация на деянието с прилагане на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение – 3 защото такова изменение би било основано на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

По изложените съображения от събраните по делото доказателства не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е извършил административното нарушение по чл.

128, ал. 1, т. 3 от ЗХр., за което с обжалваното НП е ангажирана имуществената му санкционна отговорност. Липсват и процесуални възможности НП да бъде изменено в горепосочения смисъл. Ето защо на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде отменено поради допуснато при издаването му неправилно приложение на материалния закон.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски, като в случай, че НП бъде отменено, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП. Наред това, с оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 226, ал. 3 от АПК направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство по КАНД № ../..г. по описа на Административен съд – С.-област също следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отмененото НП. За осъществено при предходното разглеждане на делото от друг състав на РС – Самоков процесуално представителство, защита и съдействие жалбоподателят е направил разноски в размер 450 лв., а в касационното производство е направил разноски в размер 540 лв. за адвокатско възнаграждение. Не се установява жалбоподателят да е направил такива разноски при настоящото разглеждане на делото. Платените от жалбоподателя адвокатски възнаграждения не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и размера на наложената с НП имуществена санкция. Поради това ОДБХ София област следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата 506,18 евро, равностойна на 990,00 лв. представляваща общ размер на разноски за платени адвокатски възнаграждения в първоинстанционното и в касационното производство.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ../.. г., издадено от д-р Л. М. Л., на длъжност Директор на Областна дирекция по безопасност на храните С. област.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните С.област, със седалище 4 и адрес на управление гр. С., бул. „Х. Б.“ № .., да заплати на „Н. - Д.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.“ № .., сумата 506,18 евро, равностойна на 990,00 лв., представляваща общ размер на разноски за платени адвокатски възнаграждения в първоинстанционното производство и в касационното производство по КАНД № ../2022 г. по описа на Административен съд – С.-област.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________

5