Решение № 260008 от 14.01.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И

Е № гр. П.,14.01.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд,гражданско отделение , в открито заседание проведено на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ИВАНКА ИЛИНОВА и при участието на секретаря Н В като разгледа докладваното от съдията т.д.№42 по описа на съда за 2020г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

По исковата молба на „Федерация на научно - техническите съюзи в България" НТС/,седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Г.С.Р."№108,ЕИК *********,представлявано от М.Т.А. против „Б.И." ЕООД,ЕИК ******, седалище и адрес на управление: област П.,гр. В., ул.“В.Г. № 6, представлявано от Д.И.Ф.и И.В.У.-Управители,че на 01.05.2016 г.е образувано т.д.№2193 по описа на СГС за 2018г.Делото е прекратено на основание чл.118 ал.1 от ГПК и изпратено по подсъдност на ПОС.

В исковата молаба ищецът твърди,че страните са сключили договор за наем, по силата на който ищеца е предоставил за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот:Помещение с площ от 1050 /Хиляда и петдесет/ квадратни метра, находящо се в сутерена на сградата на Националния дом на науката и техниката, находяща се на ул.“Г.С.Р.“ №108 и ул.„Г." №16,в парцел VI,кв.469 по регулационния план на гр.С.,местност „Ц.", при съседи по скица ул.„Г.С. Р.",ул.„Г." и парцел V, отреден за ВИТИЗ, съгласно документ за собственост: нотариален акт №012, том II, per. № 5237, дело № 190/2008 г. на Нотариус Р.Т.,с район на действие Софийски районен съд,вписана в регистъра на нотариалната камара с per.№348,а съгласно схема №15-234118-17.04.2018г.на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********находяща се в гр. С.,общ.С.,област С. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-33/15.06.2010г.на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед:няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. С., район С., ул. Г.С.Р. № 108, ет. - 1 /минус едно/; самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, предназначение на самостоятелния обект: За обществено хранене; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: няма данни; ниво: 1, Съседни самостоятелни обекти в сградата:над обекта:*******,*******,*******,срещу задължение на наемателя да заплаща месечна наемна цена в размер на 6300 евро без ДДС.

С писмо изх.№33/02.03.2018г.ФНТС отправил покана до неизправният длъжник-наемател да заплати дължимите суми в едномесечен срок от получаването й, както и да предаде държането на наетото помещение и че ако не заплати дължимите месечни наеми в посочения общ размер и не изпълни задълженията си, ФНТС прекратява и разваля договора за наем.Писмото-покана е връчено на 02.03.2018г.на представляващия наемателя И.В.У. - Управител.

„Б.И."

ЕООД не изпълнил задълженията си да заплати сумите в едномесечния срок,изтекъл на 02.04.2018г.,от която дата договорът за наем е прекратен и развален.

На

23.08.2018г.сдружение „Федерация на научно-техническите съюзи в България" депозира иск пред Софийски районен съд срещу „Б.И." ЕООД с правно основание чл.233,ал.1 вр.с чл.228 от ЗЗД за предаване държането на помещението.

С писмо изх. №55/17.05.2018 г.е отправена покана до „Б.И." ЕООД да заплати обезщетение за ползването на помещението без правно основание поради разваляне на наемния договор за периода от 01.04.2018 г. до 17.05.2018 г. Управителят И.У.отказал да приеме поканата, което е удостоверено от свидетели на отказа. Въпреки изричното прекратяване и разваляне на наемния договор и противопоставяне от страна на ФНТС, „Б.И." ЕООД продължил да ползва имота. По този начин „Б.И." ЕООД нанесъл вреда, изразяваща се в невъзможност помещението да бъде отдавано под наем от ФНТС и сдружението да получава наемна цена.

Съгласно разпоредбата на чл.236,ал.2 от ЗЗД,вр.с ал.1 от ЗЗД-ако наемателят,след прекратяване на договора,продължи да ползва вещта,въпреки противопоставянето на наемодателя,той дължи обезщетение.

Ищецът твърди,че ответникът „Б.И." не е заплатил и дължи на ФНТС консумираната от него топла вода, сградна инсталация и лихви за периода от 01.05.2016г.до 21.03.2018г.в размер на 5485.34 лв.по фактура №**********/21.03.2018г.Същата е получена от Управителя на Б.И. ЕООД И.У.на 22.03.2018 г.

По указание на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба с молба от 30.06.2020г.ищецът пояснява,че счита договора за наем за прекратен при условията на чл.5 ал.8 от договора или алтернативно поради неплащане на две месечни вноски –основание за прекратяване по смисъла на чл.5 ал.7 от договора.Посочва неплатените месечни вноски – частично за м.октомври 2017г.,за м.ноември 2017г.,за месец януари,м.февруари,м.март 2018г.,които възлизат общо на 66144,32лв.Размера на претендираната мораторна лихва върху сумата ищеца определя на 3422,71 лв.за периода от 02.04.2018г.до 18.10.2018г.-датата на подаване на исковата молба.Посочва стойността на претендираните консумативи по месеци .В молба от 06.08.2020г.ищецът заявява,че се отказва от предявения иск за присъждане на мораторна лихва върху главницата представляваща консумативи за имота за периода от 01.05.2016г.до 21.03.2018г.

Съдът е сезиран с искане да осъди „Б.И." ЕООД да заплати на „Федерация на научно-техническите съюзи в България" сумата от 61608.64лв.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2018г.до датата на подаване на исковата молба-18.10.2018г.,в размер на 3422,71лв.и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимата сума,както и сумата от 5485.34лв.,представляваща незаплатени консумативни разходи за топла вода,сградна инсталация и лихви за периода от 01.05.2016г.до 21.03.2018г.,ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.Претендира присъждане на деловодните разноски.

Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

Ответната страна в срока за отговор на исковата молба депозира такъв като изразява становище,че иска неоснователен.

Оспорва се твърдението на ищеца,че договора за наем е прекратен.Твърди се,че липсват основания за прекратяване на договора и че покана за прекратяване не е връчвана на дружеството-приложената към делото не била подписана от законните представители на ответното дружество.Едновременно с това се твърди,че ответникът направил разноски по поддържането на имота на стойност от около 40000,00лв., която сума е следвало да бъде отчетена като насрещно вземане на наемателя. Оспорва,че е държал процесния имот.Оспорва,че се дължи лихва за забава върху претендиранато обезщетение ,тъй като покана за освобождаване на имота не е получавана преди 03.08.2018г.Твърди,че ответника на дължи заплащане на консумативи за имота,още повече ,че липсва уточнение за периода и конкретните консумативи.

Ищеца не е депозирал допълнителна искова молба.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна съдът приема за установено следното:

Не се спори от страните по делото,че същите са сключили договор за наем на недвижим имот ,както и че имота реално е предаден на наемателя „Б.И.“ ЕООД като при това положение за него е възникнало задължението да заплаща уговорената наемна цена в размер на 6300 евро без ДДС или левовата равностойност на сумата по фиксинга за еврото на БНБ за деня на падежа – до 5 число на тещущия месец.

Като доказателстов по делото е предсатвено писмо

,изпратено от наемодателя до наемателя с изх.№33/02.03.2018г.,в което е посочено,че до момента има незаплатени частично една наемна вноска и четири напълно неплатени наемни вноски,съответно за м.октомври 2017г,.за м.ноември 2017г.и за м.януари,м.февруари и м.март 2018г.,за които са издадени фактури от ищеца .Отправена е покана за плащане на задължението в общ размер на 66144,32лв. и неустойка за всеки ден от забавата в размер на 0,1% върху сумата в срок от 30 дни и е отправено изявление,че в противен случай ищеца като наемодател прекратява договора на основание чл.5 ал.7 и ал.8 от договора и иска предаване на имота.

Поканата за пащане е получена от И У-един от управителите на дружеството „Б.И.“ ЕООД,представляващ същото сам или заедно с другия управител Д Ф

Впоследствие ищеца е изпратил още две покани до ответника да освободи имота и да заплаща обезщетение за ползването му след прекратяване на договора за наем поради противопоставянето на наемодателя от 17.05.2018г.и от 03.08.2018г.

От заключението на допуснатата по искане на ищеца съдебно икономическа експертиза се установява,че размера на претендираното обезщетение за ползване на процесния имот за процесния период от 02.04.2018г.до 02.09.2018г.е 61608,64лв.,определено на база месечния наем за имота съгласно договора. Експерта изчислява размера на лихвата за забава на 1841,56лв.,считано от 02.05.2018г.до датата на подаване на исковата молба – 18.10.2018г.Вещето лице установява,че ищеца е издал фактура на ответника №10086/21.03.2018г.за консумирана топла вода и заплащане на такса сградна инсталация съгласно справка,издадена от Топлофикация С. ЕАД на стойност 5485,35лв.за преиода от м.юни 2016г.до м.февруари 2018г.

Ответникът не формулира твърдения и не сочи доказателства за плащане на посочените по-горе суми.

От разпита на свидетелите посочени от ищеца 7св.Я Я и св.П С,се установява,че на 13 и 14 септември 2018г.,имота бил предаден от наемателя на наемодателя по повод извършване на опис и запор на движими вещи по изп.д.№20189230400146 по описа на ЧСИ Г Н,рег.№,с район на действие СГС.Предсатвен като докозаталество по делото от ищеца е и протокола за извършеното изпълнително действие.

При това положение съдът приема ,че предявения иск с правна квалификация чл.236 ал.2 във вр.с чл.232 ал.2 от ЗЗД е основателен.

Съдът приема,че валидно сключеният договор за наем на процесното помещение ,сключен между страните на 01.05.2016г.е прекратен на 02.04.2018г.след изтичане на определения от ищеца 30 дневен срок за заплащане на неплатените месечни наеми частично за м.октомври 2017г.и напълно за м.ноември 2017г.,м.януари,февруари и март 2018г.и на основание чл.5 ал.7 от договора във вр.с чл.19 б.“Г“ от същия .Съдът приема за доказан факта на неплащането ,който от една страна не е оспорен от ответната страна,нито същата е представила или ангажирала доказателства в противна насока.Възраженията в отговора на исковата молба са в смисъл,че следва да се вземе предвид извършените от ответника разходи за ремонт на стойност 40000,00лв.и при това положение твърденията наищеца за неплатени задължения на наемателя са неоснователни.Тези твърдения на ответника са неконкретизирани ,не са заявени по надлежния процесуален ред като възражение за прихващане и на последно място не са подкрепени с писмени доказателства.

Налице е покана за плащане на задълженията за посочените по-горе месеци в 30 дневен срок,изпратена до наемателя на адреса за кореспонденция посочен в договора,като възраженията на ответника в отговора на исковата молба ,че поканата е изпратена на друг адрес са неоснователни,получена от законен представител на ответното дружество на 02.03.2018г.Предвид приетото по-горе за липса на плащане,съдът приема,че с изтичане на 30 дневния срок ,или на 02.04.2018г.

,действието на договора е прекратено,в каквато насока е направено изрично изявление от наемодателя в поканата.В същата ищеца е поискал предаване на имота,което съдът приема че представлява изразено от него явно и недвусмислено противопоставяне на ползването на същия от ответника след прекратяването на договора.Имота е ползван от наемателя до 14.09.2018г.,когато ищеца като собственик е установил владение върху същия със съдействието на съдебния изпълнител

Ето защо съдът счита,че е налице хипотезата на чл.236 ал.2 ЗЗД и наемателят дължи обезщетение за ползването на имота за процесния период от време. Размерът на обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД принципно подлежи на доказване от ищеца и същото не съставлява аритметична величина, изчислена като стойността на последната наемна вноска по договора, умножена по броя на месеците, за които се претендира обезщетение. По този въпрос е постановена задължителна практика на ВКС – решение № 146 от 01.12.2010г. по т.д. № 934/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 769 от 17.06.2011т. по гр.д. № 1332/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 230 от 18.06.2014г. по гр.д. № 6874/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 173 от 22.03.2013г. по т.д. № 939/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 422 от 21.05.2010г. по гр.д. № 981/2009г. на ВКС, ТК, III г.о., решение № 391 от 26.05.2010г. по гр.д. № 765/2009г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 144 от 17.05.2011г. по гр.д. № 401/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В тези решения е прието, че при продължаване на ползването на имота след прекратяване на договора за наем въпреки противопоставянето на наемодателя наемателят дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем, като по силата на закона обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем. Ищецът в настоящия казус не претендира по-високо обезщетение от размера на месечния наем, за това и следва да им се присъди такова в размер на полагащия се за посочения период наем според сключения между страните договор. Така определено, за претендирания период от 02.04.2018г. до 02.09.2018г. обезщетението се равнява на сумата 61 61608,64лв.