Определение № 121 от 06.03.2026, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Русе, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Йорданов като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно частно наказателно дело № 20264500600185 по описа за 2026 година

Производството е по глава 22 от НПК.

Частният тъжител К. К. Т., чрез пълномощника си адв. С. Б. от РАК е обжалвал Разпореждане от 11.02.2026г. на Русенския районен съд, постановено по НЧХД № 1919/2025 по описа на РРС, с което е прекратено наказателното производство по делото, образувано по тъжба от К. К. Т. срещу Р. И. Р., за извършени престъпления по чл.130, ал.1 от НК и чл. 216, ал.4 от Н К . Иска се разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и да бъде даден ход на тъжбата, по подробно изложените съображения.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и е допустима. Разгледан по съществото си тя е основателна.

В РРС е подадена тъжба вх.№ 40143/22.12.2025г. по описа на РРС, от К. К. Т. срещу Р. Р., с която се иска осъждане на лицето, срещу което е подадена тъжбата, за извършено престъпление на 19.04.2025г., свързано с нанесени на тъжителя удари и причинени му телесни увреждания и счупен мобилен телефон. Посочено е, че се предявяват граждански искове за причинени неимуществени и имуществени вреди в съответни размери.

Представени са СМУ, Постановление от 27.06.2025г. на РРП, фактура и са 1 направени доказателствени искания. От тях е видно, че на 22.04.2025г. на Т. е издадено СМУ № 46/2025г. от съдебен лекар при УМБАЛ “Света Марина“ ЕАД-Варна. Той е депозирал жалба в Първо РУ при ОДМВР Русе за извършените спрямо него на 19.04.2025г. деяния, по който е образувана преписка № 3774/2025г по описана РП-Русе. Няма данни кога е подадена жалбата в полицията.

С Постановление от 27.06.2025г. прокурор при Районна прокуратура Русе е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката на РРП. Прокурорът е приел, че няма данин за извършено престъпление от общ характер, касае се за прииченна лека телесна повреда напостарадиля по симсъла на чл.130 ал.1 от НК, което престъпелине се перследва по тъжба на постраадлия.

Няма данни дали и кога посоченото постановление на РРП е връчено на пострадалия.

На 22.12.2025г. Т. е подал тъжбата си в РРС срещу Р. Р., по която е образувано НЧХД № 1919/2025 на РРС.

С разпореждане № 8/05.01.2026 г. на РРС на частния тъжител е даден 7-дневен срок за привеждане на частната тъжба в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, като му е указано, че следва да посочи достатъчно индивидуализиращи белези на лицето срещу което е подал тъжбата, като уточни трите му имена, ЕГН и адрес.

След като тъжителя е получил необходимоот му съдебно удостоверение, в указания му срок е отстранил посочените недостатъци на тъжбата си и е привел същата в съответствие с изискванията, съобразно д а д е н и т е му от съда указания, с уточнение на тъжбата вх.№

3628/05.02.2026г.по описа на РРС.

С Разпорежаднето ис от 11.02.2026г. районият ъсд се е поризнесъл по редовностана частната тъжба, като е приел, че тъжбата, въпреки направените уточнения и изправените недостатъци, не отговаря на изискванията на чл.81, ал.3 от НПК. Констатирал е, че тя е входирана на 22.12.2025 г., което е извън 6-месеиня срок, по чл. 81, ал.3 от НПК , който в случая започва да тече от момента на узнаването на извършеното престъпление. Приел е, че отказа на прокурора да образува наказателно производство не е акт по спиларане на наказателното поризводтво, поради 2 което не е сред актовете, посочени в чл.81 ал.3 от НПК, поради което не може да се приеме, че срокът на пострадалият започва да тече след произнасянето на прокурора с постановление за отказ да образува наказателно производство.

Настоящият състав не споделя съображенията на РРС, като намира, че тъжбата отговаря на изискванията на чл.81 от НПК. Тя е писмена, адресирана е до РРС, с оглед мястото на извършване на деянието, в нея е посочено времето, мястото и начина на извършеното деяние. Към тъжбата са приложени писмени доказателства, в нея са формулирани конкретни искания.

Тя съдържа данни за подателя и данни за лицето срещу което е подаденатрите му имена, постоянен и настоящ адрес, ЕГН, подписана е от подателя си, към нея е приложен документ за внесена държавна такса.

Спорният по делото въпрос е свързан с това дали тъжбата е подадена в 6-месечен срок от деня, когато пострадалият е разбрал за извършването на престъплението и спазен ли е предвидения в чл.81 ал.3 от НПК преклузивен срок.

Относно началният момент, от който тече срокът за сезиране на съда с тъжба при постановен отказ за образуване на наказателно производство, в съдебната практика съществуват две тези, като липсва задължителна съдебна практика, обективирана в тълкувателно решение на ОСНК.

Настоящият състав споделя разбирането, че срокът по чл.81 ал.3 от НПК, в хипотезата на сезиране на прокуратурата и постановен от нея отказ за образуване на досъдебно производство, започва да тече от момента, в който пострадалият узнае, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Въвеждането на преклузивния срок в нормата на чл.81 ал.3 от НПК е своеобразна санкция за бездействие от страна на пострадалия към наказателноправна защита на увредените му от престъплението блага.

Бездействието му в конкретния срок, въведен в закона, е приравнено от законодателя на явна липса на интерес за съдебна защита на правата на пострадалия от престъпление от частен характер. Такава активност в процесния случай е налице, но е предпоставена от действията на държавен орган по първоначалното произнасяне по подадената жалба от пострадалия, каквато в случая е прокуратурата. Данните по делото сочат, че своевременно пострадалият е депозирал заявление пред органите на МВР с конкретен 3 сигнал и твърдения за извършено престъпление спрямо него от лицето, за което впоследствие е подал процесната тъжба.

При това положение не е налице неоправдано бездействие или незаинтересованост на пострадалия от наказателноправна защита на правата му. От гражданите не може да се изискват знания за характера на наказателното дело, което следва да се образува, да са наясно, че при получени различни по вид телесни увреждания следва да търсят правата си различен ред. Достатъчно е те да са сезирали компетентен орган, който може да прецени дали се касае до престъпление от общ характер или за такова, преследвано по реда на частното обвинение. След като прокуратурата е преценила, че не са налице основанията за образуване на ДП от този момент за пострадалия започва да тече преклузивният срок по чл.81 ал.3 от НПК.

В част от своята практика ВКС изразява дори становище, че в хипотезата на сезиране на прокуратурата и постановяване на отказ от образуване на ДП, със самото сезиране на районната прокуратура за извършеното спрямо пострадалия престъпление, в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно производство от частен характер, частният тъжител запазва срока. Това е така защото жалбата съдържа описание на инкриминираното престъпление и макар и адресирано до прокуратурата, а не до съда, тя е постъпила в срок в орган на съдебната власт. Макар и последният да не е компетентен да се произнася в наказателните производства за престъпления от частен характер, със самото му сезиране от тъжителя, срокът се счита за спазен.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че в конкретния случай следва да се приеме, че 6- месечния срок за завеждане на тъжбата се явява спазен и не са налице основанията по чл.250 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.5 т.2 от НПК. Обстоятелството, че няма доказателства дали и кога е връчено на Т. постановлението на РРП за отказ да се образува ДП не може да се тълкува във вреда на пострадалия, тъй като е въпрос извън неговата воля. Датата на узнаването е фактически въпрос, който може да се установява с всички допустими средства, предвидени в процесуалния закон. В конкретния случай това обстоятелство е без значение, тъй като от датата на постановяване на постановлението на РРП – на 27.06.2025г. до датата на подаване тъжбата в съда-22.12.2025г. този 6-месечен срок е спазен.

4

Съображенията на районния съд, че с оглед липсата на стабилитет на прокурорското постановление по чл.213 от НПК и в този смисъл неограничен срок, в рамките на който може да се ангажира наказателната отговорност на лицето, за което се твърди, че е подадена тъжбата не са докрай издържани. Такова ограничение съществува и то е въведено с института на погасителната давност за наказателно преследванеотносителна или абсолютна, по смисъла на чл.80 ал.1 и съответно чл.81 ал.3,вр.ал.1 от НК.

С оглед изложеното разпореждането на първоинстанционния съд, с което на основание чл.250 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.5 т.2 от НПК е прекратено наказателното производство подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран така,Въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 11.02.2026г. на Русенския районен съд, постановено по НЧХД № 1919/2025г. по описа на РРС, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 1919/2025г. на РРС и ВРЪЩА делото на същия състав на Русенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5