Решение № 1626 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1626 гр. С., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100508249 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 7505 от 12.05.2023 г., постановено по гр. д. № 14535/2022 г. по описа на СРС, 172-ри състав, ЗД „Б.И.“ АД е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Л. Е. Г. сума в размер на 13275,39 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата, в следствие виновно причиненото на 21.02.2020 г. от водача Стоян Герчев пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2020 г. - датата на предявяване претенцията пред ответното дружество, до окончателното плащане. С решението СРС e отхвърлил предявения иск за разликата над 13275,39 лева до пълния претендиран размер от 19554 лева.

Съобразно изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът е разпределил отговорността за разноски по делото.

Срещу решението в осъдителната част е депозирана въззивна жалба (уточнена с молби от 26.09.2023г. и от 27.10.2023 г.) от ответника ЗД „Б.И.“ АД, с доводи за неправилност. Оспорват се присъдените на ищеца разходи за избор на екип, силна храна, самостоятелна стая, обезболяващи и коагуланти, болногледач и рехабилитатор, к а т о недоказани. Въззивникът заявява, че не оспорва претендираните от ищеца с исковата молба разходи, свързани с оперативно лечение по следните фактури: по фактура от 26.02.2020г. за закупуване на реконструктивна права плака, с комплект винтове, титан; канюлиран винт; шайба с винтове/ разширен остеосинтезен пакет – в размер на 4693 лева; по фактура за L-подпорна плака (кортикален винт) шайба малка със зъби; разширен остеосинтезен пакет в размер на 3156 лева; по фактура от 09.03.2020 г. за закупуване на заключваща плака за проксимален хумерус титаниева, 1 комплект винтове – в размер на 1780 лева; по фактури от 05.03.2020г. за заплащане на потребителска такса общо в размер на 58 лева, както и разходи от 04.03.2020 г. за закупуване на патерици – 37 лева, възлизащи общо на 9724 лева, както са предявени от ищцата с исковата молба, като счита, че същите са доказани. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в посочената част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Л. Е. Г., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендират се разноските за въззивното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията, съдържащи се в отговорите, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението в частта, с която искът за главница с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за сумата над 13275,39 лева до пълния претендиран размер от 19554 лева не е обжалвано от ищцата и е влязло в законна сила.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна. Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение е необходимо да се добави и следното:

Софийски районен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД, предявени от Л. Е.

Г. против „Б.И.“ АД за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи в общ размер на 19554 лв. за лечение, лекарствени средства, консумативи, силна храна (усилена диета), заплащане на самостоятелна стая, транспорт, болногледач, рехабилитатор и транспортни услуги, в следствие на получените травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на тибията (голям пищял), счупване на пубиса (срамната кост), контузия и разкъсно-контузна рана на главата, счупване на носните кости, наличие на периорбитален хематом, счупване на горния край на раменната кост, от настъпило на 21.02.2020 г., около 5:45 ч, в гр. С., докато пресичала ул. „Хан Кубрат“ в района на №69 и в района на автобусна спирка на пресечката с ул. „Свети Мина“, ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, застраховател по чиято „ГО“ е ответното дружество.

В срока по чл. 131 ГПК ответното застрахователно дружество е оспорило иска, като е релевирало и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

За да постанови решението си по предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на фактическия състав на отговорността на 2 застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, като е счел, че са изцяло неоснователни претенциите за медицински транспорт – 250 лв. и транспорт – 200 лв., както и частично неоснователни за болногледач за повече от три месеца. Първоинстанционният съд е приел за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцовата страна, тъй като е намерил, че същата е нарушила предписанието на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП доколкото липсват данни ищцата да е съобразила поведението си с приближаващия се лек автомобил, като по този начин е съпричинила процесното пътнотранспортно произшествие, като е определил 30 % принос на ищцата, поради което е уважил иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – сторени разходи за лечение за сумата от общо 13275,39 лева.

Имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице обхваща следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в посочените в исковата молба разходи.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, както и наведените твърдения за съпричиняване от страна на ищеца.

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ за л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № ******* към момента на настъпване на застрахователното събитие с ответното дружество. Не се спори пред въззивния съд относно механизма на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, виновността на водача на МПС, настъпилите увреждания на ищцата, изразяващи се в счупване на горния край на тибията (голям пищял), счупване на пубиса (срамната кост), контузия и разкъсно-контузна рана на главата, счупване на носните кости, наличие на периорбитален хематом, счупване на горния край на раменната кост, съответно за приноса на последната относно настъпването на вредоносния резултат, определен от съда на 30 %.

Безспорно е, че ищцата на 21.02.2020 г. е била приета в УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов“ ЕАД – II-ра клиника по ортопедия и травматология, видно от приобщени по делото като доказателства три броя екпикризи. Ищцата е изписана на 10.03.2020 г., като са й дадени предписания за ХДР, обезболяващи при нужда и фраксипарин.

Въззивникът заявява във възивната жалба, че не оспорва разходите за закупуване на реконструктивна права плака, с комплект винтове, титан; канюлиран винт; шайба с винтове/ разширен остеосинтезен пакет, за L-подпорна плака (кортикален винт) шайба малка със зъби; разширен остеосинтезен пакет, за закупуване на заключваща плака за проксимален хумерус титаниева, комплект винтове, заплащане на потребителска такса, както и разходи за закупуване на патерици, за които са приложени разходо-оправдателни документи – фактури, които разходи възлизат общо на 9724 лева, съгласно заявената от ищцата претенция в исковата молба. Изразява становище за доказаност на посочените разходи. Приетата пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира, дава заключение, че същите са били необходими за провеждането на лечението на Л. Г..

Тъй като същите не се оспорват от въззивника, настоящият въззивен съд намира, че е налице признание на факт по реда на чл. 175 ГПК. Ето защо и с оглед ангажираните по 3 делото доказателства – писмени, гласни и приети СМЕ и ССчЕ, претенцията на ищцата за посочените разходи е основателна.

Спорен във въззивното производство, с оглед доводите във въззивната жалба, очертаващи спорния предмет, е размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди за разходи за избор на екип, силна храна, самостоятелна стая, обезболяващи и коагуланти, болногледач и рехабилитатор.

По сторените разходи за лекарства

От приложената по делото медицинска документация, неоспорена от ответната страна – 3 бр. епикризи за проведено болнично лечение в УМАБСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД – II-ра клиника по ортопедия и травматология за периода от 21.02.2020 г. до 10.03.2020г. се установява, че на ищцата е предписана антикуаголантна профилактика с фраксипарин 0,6 за още 22 дни в домашна обстановка, за което е дадена рецепта.

От приетото пред първата инстанция заключение на СМЕ се установява, че по време на лечението са били назначени противосъсирващи и обезболяващи лекарства за прием в домашни условия, като всички разходи във връзка с лечението са били необходими. За установяване размера на същите е прието заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и основаващо се на професионалния опит на експерта, съгласно което разходите за посочените противосъсирващи и обезболяващи лекарства за приемане в домашни условия възлизат общо на 497,98 лв. Относно действителното извършване на разходи за закупуването на лекарства съдът кредитира и показанията на св. А.А., дъщеря на ищцата, при съобразяване на нормата на чл. 172 ГПК като лично възприети и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, от които се установява, че вследствие получените травматични увреждания на ищцата, непосредствено след нейното изписване от болничното заведение, същата е била на инжекции, под каквато форма е предписан именно приемът на fraxiparin 0.6, за да не се съсирва кръвта, както и е приемала болкоуспокояващи лекарства като аулин, диклак, диклофенак, както и калций и витамин Д. При съвкупен анализ на доказателствата по делото се установява в причинна връзка с полученото телесно увреждане на ищцата да е било предписано лечение чрез прием на противосъсирващи и обезболяващи лекарства, чийто размер възлиза на 497,98 лв., съгласно заключението на ССчЕ, което е съобразено със заключението на СМЕ и приложените епикризи относно периода на приемане на медикаментите. Поради така изложеното решаващите изводи на Софийски районен съд за доказаност на тези вреди се явяват обосновани, а оплакванията на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. В този смисъл неоснователно е възражението на въззивника, че същите са недоказани, защото плащането им не било удостоверено с документ. Фактът на извършване на разходи за лечение и свързаните с тях може да се докаже с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.