Решение № 213 от 31.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220200331 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Г. И., с ЕГН **********, в качеството му на управител на „БРАДВА“ ООД, ЕИК 207359367, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 187, ет.3, офис 2-2, чрез пълномощника адв. Д. П. от АК- Пловдив, против Електронен фиш Серия К № 8437562 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до това, че ЕФ е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, което води до неговата незаконосъобразност, поради което се иска неговата отмяна.

Направено е искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага становище за незаконосъобразност на ЕФ, тъй като вмененото нарушение не е извършено от жалбоподателя. Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР1 Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. От надлежно упълномощеният да представлява ОДМВР- Пазарджик юрисконсулт е представено писмено становище по същество, с което е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в нея и доводите на страните в изложените становища, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 19.11.2023 г., в 09:42 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, с посока на движение от град Пловдив към град София, е управлявал л.а. „********** като се е движил с превишена скорост от 165 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 165 км/час, т.е. превишение на скоростта от 22 км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 4,95 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 20 км/час.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той е връчен на жалбоподателя чрез неговия пълномощник на 13.02.2024 г., видно от известие за доставяне (л.12). Жалбата против ЕФ е депозирана чрез ОДМВРПазарджик до съда от надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат (виж Пълномощно на л.4) по пощата на 13.02.2024 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.9), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС, 2 които са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: против атакувания

ЕФ е

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Т. И. е ангажирана на основание чл.188 ал.2 от ЗДП, а именно като управител и законен представител на „БРАДВА“ООД гр. Пловдив. Извършената от съда справка в публичния Търговски регистър потвърждава обстоятелството, че Т. И. към датата на извършване на нарушението е бил управител и законен представител на въпросното дружество.

Вярно е, че към датата на нарушението дружество „БРАДВА“ООД не е собственик на процесното МПС- л.а. „********* (същото е собственост на („ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД- Клон Пловдив), но то е вписано в службата по регистрация като ползвател на МПС, видно от Справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.10). Всички тези факти не се оспорват и от Т. И. в депозираната от него жалба.

По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш.

Действително жалбоподателят е представил декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, Приложение 6, в която е декларирал, че на 19.11.2023 г. в 09:42 часа автомобилът е бил управляван от лицето р.а.ч., който му върнал автомобила в 17:00 часа на същата дата. Към декларацията обаче не представил СУМПС на ч.. С оглед на това, че не е била спазена процедурата по закон, структурата на МВР е била лишена от възможността да анулира ЕФ, с който е санкциониран И. и да издаде нов ЕФ, с който да бъде глобено посоченото в декларацията лице- р.ч..

В депозираната против ЕФ жалба, се излагат твърдения, че на процесната дата, час и място автомобилът е бил управляван от р.ч., който 3 обаче отказал да предостави СУМПС на жалбоподателя. За да обоснове твърденията си, жалбоподателят ангажира чрез своя процесуален представител гласно доказателство, а именно показанията на св. р.ч..

Последният в с.з. подробно разказа, че от доста време извършва срещу заплащане услуги на Т. И. със служебен автомобил- процесния лек автомобил, като извършвал различни пътувания в страната. Посочи още, че на 19.11.2023 г. И. го изненадал рано сутринта и отново го ангажирал да извърши превоз като отиде до гр. София забере от летището негов клиент и го закара до гр. Пловдив. В показанията си, при отговор на поставени конкретни въпроси, св. ч. посочи времеви период в който е потеглил от гр.

Пловдив и е пристигнал в гр. София ,от който може да се направи извод, че действително във времето, през което твърди, че е управлявал автомобила, попада и часа на нарушението.

Няколко обстоятелства обаче в показанията на свидетеля правят впечатление и разколебават тезата на жалбоподателя, че на процесната дата, място и час автомобилът е управляван от св. ч.. Първото от тях е, че се е прибрал след курса в гр. Пловдив на същата дата в 14:00 часа, когато е предал автомобила и ключовете на жалбоподателя пред хотел „Тримонциум“. Както се посочи по-горе, в подадената декларация жалбоподателят е посочил, че в 17:00 часа на 19.11.2023 г. ч. му е върнал автомобила. Следващото обстоятелство, което разколебава версията на жалбоподателя е това, че той е разполагал с копие на СУМПС на ч., още от първия ден, в който е започнал да го ангажира по думите на свидетеля, с което не се налагало за всеки курс да му предоставя СУМПС. На трето място, св. ч., посочи, че И. го е търсил да му иска отново да му предостави своето СУМПС, като му заявил, че имало издаден ЕФ и посочил дата, която с. ч. удобно не си спомня, като допуска че можело и да е 19.11.2023 г., а можело да е и 12.12.2023 г. Но категорично заявява, че той води отчетност на своите курсове, като в тетрадка записва извършените куровете от него по дати и тогава проверил и установил, че на въпросната дата, той не е извършвал курс, затова отказал да му предостави своето СУМПС, защото знаел, чеу и други лица управлявали въпросния автомобил. След извършена от съда служебно проверка в деловодните регистри, се установи, че жалбоподателят атакува пред РС- пазарджик освен настоящия и още 5 ЕФ и то все със същите аргументи- за това на процесните дати св. ч. е управлявал автомобила му. Нито един обаче от тези 5 ЕФ не е за 4 извършено нарушение на 12.12.2023 г., като всички констатирани нарушения са извършени с един и същи автомобил- процесния. Посоченото обстоятелство е допълнителен аргумент, освен изложените по-горе, който води до извода, че св. ч. е ангажиран да свидетелства в полза на жалбоподателя именно с цел да потвърди неговата версия, а не да изложи обективни факти и обстоятелства. Затова и съдът не кредитира неговите показания.

Отделно от това, дори и хипотетично да бе доказано до степен на несъмненост, че не жалбоподателя, а св. ч. е управлявал автомобила и респ. извършил нарушението, то съдът счита, че това не води автоматично до отмяна на издадения ЕФ. И това е така, тъй като законодателят е разписал ред за анулиране на ЕФ, който не е бил спазен в случая, а този ред е предвиден именно за това да не остава несанкционирано нарушение. При нарушение установено и заснето с АТСС, в отсъствие на контролен орган, което се санкционира с ЕФ в отсъствие на нарушителя, като субект на нарушението е съответно собственика на МПС- ФЛ или законния представител на ЮЛ (както е в случая), ако същият по посочения по-горе ред не е декларирал и ангажирал доказателства за това, че друго лице е било водач на МПС. Т.е. доказателствената тежест в случая лежи върху собственика на МПС, а не върху наказващия орган- структурата на МВР, издала ЕФ. Последният не е длъжен да установява кой е бил водач на ПС, тъй като законът е посочил в случаите на такива нарушения, установени по този ред, кой се санкционира. В допълнение следва да се посочи и това, че жалбоподателят като собственик (ползвател) на процесното МПС преди да предостави същото за ползване и управление на друго лице, следва да се снабди с копие от свидетелството му за управление, за да може евентуално при необходимост да реализира възможността, дадена му от закона, дори и поради някаква причина да е загубил копието на СУМПС, с което е разполагал (предвид показанията на св. ч.).

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

5

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

При цялостния служебен контрол, независимо от бланкетното възражение в жалбата за допуснати нарушения при издаване на ЕФ, съдът не констатира такива.

При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е описано по време (на 19.11.2023 г., в 09:42 часа), място (АМ Тракия км 86+400, в посока от гр. Пловдив към гр. София) и начин на извършването му (управлява л.а. „********** като се е движил с превишение на скоростта от 20 км/час, над максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час, установена и фиксирана с автоматизирано техническо средстворадарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B, посочена е и установената стойност на скоростта- 157 км/ч- след приспаднати 3% възможна техническа грешка. Посочена е и нарушената правна норма. По този начин достатъчно ясно и детайлно е описано извършеното нарушение, което прави възможна в гарантирания от закона обем защитата против него.