Определение № 2214 от 13.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2214 гр. Варна, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500961 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 29041/31.03.2025г. от Т. П. Д., ЕГН:

**********, против Определение № 2908/05.03.2025г. по гр.д. № 20243110111819 по описа за 2024г. на ВРС, с което съдът ПРЕКРАТЯВА производството по предявен иск от Т. П. Д. за отричане на собственото й право на собственост за недвижим имот в гр.Варна, ул*******.

В частната жалба се излага, че определението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се сочи, че предявените по делото искове за установяване, че ищцата не е собственик на недвижими имоти са два, като съдът е посочил, че прекратява само единия от тях. По този начин не е ясно дали е налице прекратяване на цялото производство по делото, още повече, че не са изложени мотиви във връзка с втория недвижим имот. Отделно от това твърди, че е налице правен интерес за нея да бъде установено, че не е собственик на двата имота, тъй като срещу нея се водят дела във връзка с имотите, от което същата търпи вреди. Сочи практика, съгласно която счита, че исковете й се явяват допустими.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй 1 като изхожда от легитимирано лице чрез процесуален представител с надлежна представителна власт, срещу подлежащ на обжалване акт, налице е внесена по делото държавна такса, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявени по делото искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с искане да се приеме за установено, че ищцата Т. П. Д. НЕ Е СОБСТВЕНИК на два недвижими имота:

1. жилище, находящо се на адрес гр. Варна бул. *******, идентификатор *******.1 и 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор *******, в който е построена сградата,

2. жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.

Варна ул. ******* и поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата

В исковата си молба ищцата твърди, че е предала владението върху имотите, считано от 9.12.2005 г., на ответницата Г. ******* - нейна дъщеря, на основание сключен между двете предварителен договор. Счита, че с изтичането на периода на давностното владение на ответницата, същата е придобила собствеността върху недвижимите имоти, а ищцата я е загубила.

Мотивира правния си интерес да предяви исковете с твърдения, че трети лица предявяват претенции за заплащане на обезщетения, тъй като в имотния регистър тя е вписана като собственик. В уточняващата си молба сочи, че в момента във Варненския районен съд има висящо дело - ГД № 10919/2022 г., заведено от Г. ******* за изтекла придобивна давностно на процесния имот, находящ се на ул. *******, като ищцата е ответник по него. Също така е налице и висящо производство за съдебна делба по ГД № 511/2024 г. по описа на ВРС за процесния имот, находящ се на бул. „Съборни", заведено от трети лица с ответник ищцата и евентуален ответник Г. *******.

Настоящата въззивна инстанция намира следното:

За да е допустим един иск, следва да е налице правен интерес от предявяването му. Правният интерес се преценява въз основа на наведените от ищцовата страна факти и за всеки един конкретен случай поотделно.

Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 8/2012 г., постановено по тълк.дело № 8/2012 г. от ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на 2 отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

От наведените от ищцовата страна фактически твърдения не се установява да е налице нито един от трите фактически състава, посочени в ТР - ищцата не твърди, че притежава самостоятелно право на собственост върху процесните имоти, а напротив – твърди, че не е собственик на същите, като освен това правата й не се оспорват; не се позовава на фактическо състояние – владение и не твърди да има възможност след уважаване на исковете да придобие права върху недвижимите имоти, ако отрече правата на ответника. С тези посочени в Тълкувателното решение на ВКС хипотези се изчерпват вариантите за допустим от закона правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.

Не е допустимо ищецът да установява липсата на собствени собственически права върху обекта на правото на собственост. Такава допустимост не се установява и от представеното по делото Решение № 161 от 27 юни 2018 г. по гр. дело № 3129 по описа за 2017 г. на ВКС, IV гр. отд.

Представената съдебна практика не е постановена по въпроса за допустимостта на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, а се отнася до иск с правно основание чл. 472 от ГПК /отм./ обявяване на нищожността на нотариално действие, т.е. не касае казус, сходен с настоящия. Отделно от това с решение на ВКС не е допустимо да се изменя практика, установена с Тълкувателно решение на ВКС.

Липсва изначално правен интерес за установяване чрез иск, че ищецът не е собственик на недвижим имот и защото едно лице остава собственик на имота до момента, в който друг го придобие или ако собственикът се откаже от собствеността си - чл. 99 от ЗС. В настоящото производство не се твърди, че е направен отказ от правото на собственост от страна на ищеца, но дори и да беше направен такъв, отново нямаше да е налице интерес от водене на исково производство, защото отказът би бил достатъчен, за да се приеме по 3 отношение на всички, че ищецът е изгубил правата си. Не е налице и придобиване на правото на собственост от друго лице - ответницата, тъй като за да е изпълнен фактическият състав на придобиването на права въз основа на давностно владение, следва Г. ******* да се позове на давността в заведено от нея производство за установяване на правата й /чрез положителен установителен иск или ревандикационен иск/ или чрез възражение по предявен срещу нея положителен установителен иск. Такива твърдения по делото липсват. Не е възможно нито отпадане на правата на ищцата по избрания от същата способ /чрез отрицателен установителен иск за нейната собственост/, нито потвърждаване на правата на ответницата /което би постигнало и ефекта на упражняване на чужди права – също недопустим правен резултат/.

Поради горното воденето на производство по отрицателен установителен иск за собственост с посочения от ищцата петитум е недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.

Отделно от изложеното са наведени и твърдения за наличие на друго производство, заведено по-рано от настоящото, което препятства възможността за провеждане на предявения по делото процесен иск /дори и същият да беше заведен с допустим от закона петитум/, на основание чл. 126 ал. 1 от ГПК. Налице е висящо производство по гр.д. № 10919/2022 г. на ВРС, заведено от ответницата Г. ******* срещу ищцата Т. П. Д., по което е предявен положителен установителен иск за собствеността върху имота, находящ се на ул. *******. В посоченото производство по гр.д. № 10919/2022 г. на ВРС ще бъде установено със силата на пресъдено нещо по допустим от закона иска дали ответницата Г. ******* е станала собственик на процесния имот, поради което второто заведено дело /настоящото/ между същите страни, за същия имот и на същото основание би било недопустимо и по силата на нормата на чл. 126 ал. 1 от ГПК.

Поради това постановеното Определение № 2908/05.03.2025г. по гр.д. № 20243110111819 по описа за 2024г. на ВРС се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Следва да бъде обърнато внимание, че прекратителното определение № 2908/05.03.2025г. по гр.д. № 20243110111819 по описа за 2024г. на ВРС, касае САМО предявения иск от Т. П. Д. за отричане на собственото й право на 4 собственост за недвижимия имот, находящ се в гр.Варна, ул*******. Не е налице прекратително определение по отношение на иска за собственост върху недвижимия имот, находящ се на бул. „Съборни“. Това обстоятелство обаче няма как да се отрази на законосъобразността на определение № 2908/05.03.2025г. по гр.д. № 20243110111819 по описа за 2024г. на ВРС.

Единствената последица от този факт е, че гр.д. № 20243110111819 по описа за 2024г. на ВРС не е прекратено изцяло към настоящия момент.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2908/05.03.2025г. по гр.д. № 20243110111819 по описа за 2024г. на ВРС, 14 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5