Решение № 38 от 08.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Бургас, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20212120102509 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от „ВЯНД ОЙЛ” ООД против Д.

Е. Д., В. Е. Д., А. Д. Д. и В. В. Д. искова молба, с която се моли да бъдат прогласени за недействителни спрямо ищеца следните сделки: Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.10.2019 г., вписан в ТРРЮЛНЦ на 08.10.2019 г., с който В. Е. Д. е прехвърлил на ** си В. В. Д. дяловото си участие в „СХ“ ООД в размер на 1 500 лв., представляващи 15 дяла с номинал от по 100 лв., за сумата от 1 500 лв., както и Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.10.2019 г., вписан В ТРРЮЛНЦ на 08.10.2019 г., с който Д. Е. Д. е прехвърлил на *** си А. Д. Д. дяловото си участие в „СХ“ ООД в размер на 1 500 лв., представляващи 15 дяла с номинал от по 100 лв., за сумата от 1 500 лв. Ищецът твърди, че между него и първите двама ответници Д. Е. Д. и В. Е. Д., лично и в качеството им на управители на „ДИМАР ОЙЛ“ ООД, са налице неуредени финансови отношения, произтичащи от Договор за доставка на горива № **/*** г. и анекси към него.

Твърди също така, че с нотариално заверена спогодба от 22.03.2019 г. „ДИМАР ОЙЛ“ ООД е признало задължението си към „ВЯНД ОЙЛ“ ООД в общ размер от 1 812 644,15 лв., съставляващо сума от цените на доставени, но неплатени горива, като „ДИМАР ОЙЛ“ ООД се е задължило да плати на „ВЯНД ОЙЛ“ ООД сумата в срок най-късно до 31.12.2019 г., а управителите на дружеството - Д. Е. Д. и В. Е. Д. са подписали спогодбата лично като солидарно отговорни за дълга по нея. Въпреки така постигнатата спогодба, „ДИМАР ОЙЛ“ ООД не е извършило предвидените в нея плащания, поради което ищецът се е снабдил с две заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК и с изпълнителни листи против дружеството и против солидарно отговорните физически лица за дължимата по спогодбата сума, като въз основа на изпълнителните листи е образувано изп.д. № 20207040400397 по описа на ЧСИ И.

1

М., като до момента не е извършено плащане по изпълнителното дело, а напротив - първите двама ответници са предприели действия по прехвърляне на своето имущество, като едно от тези действия е осъщественото на 01.10.2019 г. прехвърляне на притежаваните от тях дружествени дялове в „СХ“ ООД, с което значително са намалили своето имущество и което е довело до увреждане интересите на ищеца, тъй като поставя в опасност удовлетворяването на вземанията му. Твърди се също така, че Д. Е. Д. и В. Е. Д. са знаели, че прехвърляйки дяловете си увреждат интересите на ищеца, тъй като те са страни по спогодбата от 22.03.2019 г., а за увреждането интересите на ищеца са знаели и другите двама ответниците - техни деца. Поради това и тъй като сделките по прехвърляне на дружествените дялове са сключени след установяване на задълженията на Д. Е. Д. и В. Е. Д. към ищеца, като с тези действия те са намалили притежаваното от тях имущество, ищецът счита, че същите са относително недействителни спрямо него. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответниците, в който исковете са оспорени като неоснователни. В отговора се твърди, че към датата на сключване на атакуваните сделки ищецът не е имал изискуемо и ликвидно вземане към ответниците Д. Е. Д. и В. Е. Д. по представената спогодба от 22.03.2019 г., тъй като те не са задължени лица за изплащане на посочените в спогодбата суми, а са поръчители на задълженото лице „ДИМАР ОЙЛ“ ООД, като отговорността на поръчителите е възникнала на 01.01.2020 г. - след настъпване падежа на задължението по спогодбата на 31.12.2019 г., а процесните сделки са сключени преди тази дата. На следващо място в отговора се твърди, че процесните договори нямат за цел да увредят кредиторите на страните по тях, а освен това към датата на сключването им Д. Д. и В. Д. са имали недвижимо имущество на значителна стойност. Оспорени са и твърденията на ищеца, че приобретателите по процесните договори са знаели за увредата на кредитор на прехвърлителите, тъй като към момента на сключването им „ВЯНД ОЙЛ“ ООД не е имал качеството на кредитор на Д. Д. и В. Д.. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответници, който поддържа отговора. Ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор № **** от 09.08.2016 г., сключен между „ВЯНД ОЙЛ“ ООД (продавач) и „ДИМАР ОЙЛ“ ООД (купувач), с предмет продажба на нефтопродукти, произведени от „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС“ АД, с цел реализацията им от купувача. Договорът е сключен за срок до 31.07.2017 г. вкл., като с анекси от 31.07.2017 г. и от 19.01.2018 г. действието му е продължено до 30.06.2019 г.

Представена е и Спогодба от 22.03.2019 г., сключена между „ВЯНД ОЙЛ“ ООД, „ДИМАР ОЙЛ“ ООД, Д. Е. Д. и В. Е. Д., съгласно която страните са се съгласили и не спорят, че към 22.03.2019 г. „ДИМАР ОЙЛ“ ООД дължи на „ВЯНД ОЙЛ“ ООД по Договор № **/*** г. сумата от 1 812 644,15 лв. – цена на доставени, но неплатени горива, както и че за периода от 22.03.2019 г. до датата на окончателното изплащане на задължението „ДИМАР ОЙЛ“ ООД дължи на „ВЯНД ОЙЛ“ ООД неустойка за забава върху дължимите суми в размер на (ОЛП + 12)/360 за всеки просрочен ден. В т. 3 на спогодбата е посочено, че „ДИМАР ОЙЛ“ ООД се задължава да заплати на „ВЯНД ОЙЛ“ ООД сумата от 1 812 644,15 лв. най-късно до 31.12.2019 г., а съгласно т. 4 и т. 5 на спогодбата Д. Е. Д. и В. Е. Д. са се задължили като поръчители да заплатят солидарно с „ДИМАР ОЙЛ“ ООД сумата от 1 812 644,15 лв. на „ВЯНД ОЙЛ“ ООД.

Видно от представените по делото два договора за продажба на дружествени дялове 2 от 01.10.2019 г., В. Е. Д. е прехвърлил на В. В. Д. притежаваните от него 15 дяла от капитала на „СХ“ ООД срещу продажна цена в размер на 1 500 лв., а Д. Е. Д. е прехвърлил на А. Д. Д. собствените си 15 дяла от капитала на „СХ“ ООД срещу същата продажна цена. Двата договора са с нотариални заверки на подписите на сключилите ги лица, както и с нотариална заверка на съдържанието им.

По делото са представени две удостоверения за съпруг/а и родствени връзки, от които се установява, че В. В. Д. е *** на В. Е. Д., а А. Д. Д. е *** на Д. Е. Д., т.е. приобретателите на дяловете по двата договора са низходящи на прехвърлителите.

По делото са изготвени две комплексни експертизи - основна и допълнителна.

Видно от заключението по основната експертиза, към 01.10.2019 г. пазарната стойност на един дял от капитала на „СХ“ ООД е била в размер на 5 667 лв., а балансовата стойност на същия дял е била в размер на 5 183 лв. Вещите лица също така са установили, че към 01.10.2019 г. пазарната стойност на недвижимите имоти – собственост на Д. Е. Д. и В. Е. Д. е била в общ размер от 2 108 980 лв., в т.ч. съсобствени (при равни дялове) на двамата недвижими имоти на обща стойност 421 349 лв., собствени на Д. Д. в режим на СИО недвижими имоти на обща стойност 833 773 лв. и собствените на В. Д. в режим на СИО недвижими имоти на обща стойност 853 856 лв. (съгласно дадените от в.л. Г. обяснения в с.з. на 13.12.2023 г. последните две суми представляват пазарните стойности на целите недвижими имоти, притежавани в режим на СИО, а не на ½ от тях).

В заключението по допълнителната комплексна експертиза са посочени вещните тежести, ограничени вещни права, възбрани и искови молби, които са били вписани към 01.10.2019 г. върху притежавани от ответниците Д. Д. и В. Д. имущества, като според вещите лица не може да се посочи каква е стойността на обезпеченията, поети с тяхното лично имущество, тъй като в описаните ипотеки участват и други ипотекарни длъжници.

Поради това в заключението е посочено, че не е възможно да се определят и приложат корекционни коефициенти за вещни тежести върху изведените в основното заключение стойности на имотите, служещи за обезпечение. В допълнителното заключение също така е посочено, че към 31.10.2019 г. кредитната задлъжнялост на Д. Д. е била в размер на 114 375 лв., а кредитната задлъжнялост на В. Д. е била в размер на 109 645 лв., като в съдебно заседание на 13.12.2023 г. в.л. Х. е заявил, че към 01.10.2019 г. тяхната задлъжнялост би следвало да е по-голяма от тази към 31.10.2019 г., тъй като през м. октомври 2023 г. те са били погасявали свои задължения, без да са теглили нови кредити. Видно е също така от допълнителното заключение на вещите лица, че Д. Д. и В. Д. са имали задължения и като съдружници в „ДИМАР ОЙЛ“ ООД за задължения на това дружество, посочени в списък № 1 на приетите предявени вземания в производството по несъстоятелност на това дружество, изготвен от синдика, приет с Определение № 261174/17.05.2021 г. по т.д. № 232/2020 г. на БОС, а именно: за задължения към „БУРГОЙЛ“ ООД – главница в размер на 1 068 658,01 лв., формирана от 56 бр. фактури, издадени през периода 26.06.2016 г. - 30.07.2016 г., ведно с неустойка и законна лихва върху главницата до погасяване на вземането, както и за задължения към „ВЯНД ОЙЛ“ ООД - главница в размер на 1 704 199,09 лв., формирана от 151 бр. фактури, издадени през периода 29.06.2018 г. - 28.02.2019 г., ведно с неустойка и законна лихва върху главницата до погасяване на вземането.

По делото е представена Заповед № 678/09.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1675/2020 г., с която е разпоредено „ДИМАР ОЙЛ“ ООД, Д. Е. Д. и В. Е. Д. да заплатят солидарно на „ВЯНД ОЙЛ“ ООД сумата от 300 000 лв., представляваща част от главницата в общ размер от 1 812 644,15 лв. по Спогодба от 22.03.2019 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане. Представен е и издаденият въз основа на тази заповед изпълнителен лист от 10.03.2020 г. Впоследствие „ВЯНД ОЙЛ“ ООД се е снабдило и със заповед за незабавно 3 изпълнение и изпълнителен лист и за остатъка от сумата в размер на 1 512 644,15 лв., които документи са били издадени по ч.гр.д. № 2975/2020 г. на БРС и техни копия са приложени по делото.

Видно от представените по делото две заявления на „ВЯНД ОЙЛ“ ООД до ЧСИ И.

М., за събиране на вземанията на ищеца по горепосочените два изпълнителни листа е било образувано изп.д. № 397/2020 г. по описа на ЧСИ И. М. против длъжниците „ДИМАР ОЙЛ“ ООД, Д. Е. Д. и В. Е. Д., като взискателят е възложил на ЧСИ извършването на всички предвидени в закона действия за събиране на вземанията му. Липсват обаче доказателства тези вземания да са били събрани.

По делото са представени множество други писмени доказателства във връзка с имущественото състояние на ответниците Д. Е. Д. и В. Е. Д., които са били използвани от вещите лица при изготвяне на експертизите, поради което съдът не следва да ги обсъжда отделно от експертизите.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен по следните съображения:

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, като при възмездно действие лицето, с което той е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. В ал. 2 на същия член е предвидено, че знанието за увреждането се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, *** или *** на длъжника.

В настоящия случай се установи, че към 01.10.2019 г., когато са били сключени двата процесни договора, ищецът „ВЯНД ОЙЛ“ ООД е имал качеството на кредитор по отношение на прехвърлителите по тези договори - Д. Д. и В. Д., тъй като с подписването на спогодбата от 22.03.2019 г. двамата са се задължили като поръчители да отговарят солидарно с „ДИМАР ОЙЛ“ ООД за негови задължения към „ВЯНД ОЙЛ“ ООД в общ размер на 1 812 644,15 лв., която сума представлява сбор от неплатени цени на доставени горива по Договор № */*** г., а по делото липсват твърдения и доказателства към 01.10.2019 г. това задължение да е било погасено. С оглед на това съдът намира, че е налице първата предпоставка, предвидена в чл. 135 от ЗЗД, която е от значение за уважаването на предявения иск. В тази връзка е без значение дали към датата на сключване на двете процесни сделки вземането на ищеца е било изискуемо и ликвидно, каквото възражение се съдържа в отговора на ответниците, тъй като за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД е от значение само дали вземането е съществувало и дали е било действително, а не дали то е било изискуемо и ликвидно към датата на твърдяното увреждащо кредитора действие на длъжника.