Решение № 146 от 14.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300501514 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Металпласт-Д.“ ЕООД, ЕИК ***** с АУ: гр.***** чрез адв. Л. П. против решение №5151/19.12.2023 г. по гр.д.№14993/2021 г. на РС-Пловдив, 3 гр.с., с което е определен на основание чл.64 от ЗС суперфициарният собственик „Корпорация Металпласт“ АД с ЕИК ***** да ползва частта от поземлен имот с идентификатор *****.*****.33 по действащата КК и КР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД -18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед КД-14-2543/29.12.2010 г. на Началник на СГКК-***, с адрес на поземления имот: град *****, местност *****, с площ на имота по кадастрална карта 7623 кв.м. стар номер *****14, *****15, парцел *****27 - производствена и складова дейност, необходима за ползване на собствената му, построена в поземления имот, сграда с идентификатор *****.*****.33.1 според предназначението й и с площ на тази част 1809 кв.м., която включва прилежаща площ, означена по контурни точки № 3,4,5,6,7.8,9,3 около сграда с идентификатор *****.*****.33.1 и подходът към тази прилежаща площ, означен по контурни точки № 1,2,3,9,10,1, които контурни точки са ситуирани на скица - приложение № 15 – вариант 10 /л. 451 от делото/ към заключението на изготвената допълнителна съдебно техническа експертиза на вещото лице и е осъден ответникът да заплати разноските по делото.

1

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и връщането му на друг състав за ново разглеждане или постановяване на ново решение, с което да се отхвърли искането на ищеца. Изложени са доводи, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищеца не е собственик на процесната сграда, поради което липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.64 ЗС. Съдът не е обсъдил многобройните писмени и гласни доказателства в отговора на исковата молба, както и съдът не е обсъдил декларацията, с нотариална заверка на подписите, с която Н. Д. и М. Д. декларират, че вписват в активите и в баланса на собственото им събирателно дружество правото на строеж за построяване на масивна стопанска сграда и офис и правото на ползване върху съответната част от терена, обслужваща сградата, която декларация от 18.02.1997 г. има характера на съгласие за разпореждане, учредяване на вещно право на строеж от съсобствениците на имота, която обвързва двамата съдружници. Декларацията е издадена съгласно чл.56, ал.2 от ЗТСУ. Съдът не е обсъдил, че ищецът не е плащал данък за процесната сграда в размер на 51286,39 лв. към датата на завеждане на делото. Неправилно съдът е оставил без уважение и възражението за придобиване по давностно владение на собствеността върху процесната сграда. Съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест като не е указал на ответника да докаже наличието на право на строеж върху процесната сграда. Съдът не е разгледал оспорването, направено с отговора на исковата молба за верността на двата нотариални акта от 2012 г. и искането за отмяна на тези нотариално актове. Неправилно съдът е определил площта за правото на преминаване по чл. 64 от ЗС с площ от 1809 кв.м. като се счита, че така се налагат големи ограничения за ползване на собствения му имот.

Счита, че в най-голяма степен на изискването на закона отговаря вариант № 3 в приложение № 8 от заключението на вещото лице с определена площ за преминаване от 1007 кв.м.

Претендират се разноските по делото.

Подадена е и въззивна жалба от „Металпласт-Д.“ ЕООД, ЕИК ***** против допълнителното решение №1108/12.03.2024 г. по гр.д.№14993/2021 г. на ПРС, 3 гр.с. по реда на чл.250 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решението с произнасянето относно оспорването на констативен нотариален акт № *****, том.****, н.д.

№ *****/2012 г. на Нотариус К. А. и констативен нотариален акт № ****, том ****, н.д. № *****/2012 г. на Нотариус А.. Моли съдът да се произнесе първо по жалбата против решението по чл. 250 от ГПК относно отмяната на констативните нотариални актове. Моли съда да прекрати делото и да върне делото на Районен съд за да се произнесе.

В тази въззивна жалба се оспорва решението като неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, незаконосъобразно и необосновано и се иска решението да бъде отменено и да бъде върнато делото за ново произнасяне на съда по подадената молба за допълване на съдебното решение. Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил заявеното в отговора на исковата молба че са неверни констатациите на Нотариуса относно удостовереното в двата нотариални акта. Искането е отразено в основното решение, но липсва произнасяне по него с изричен диспозитив. Счита, че неправилно съдът е изложил 2 доводи, че дължи произнасяне за отмяна на нотариалните актове само при уважаване на възражението за придобиване на процесната сграда по давност, но не и при отхвърляне на тази претенция.

Постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Корпорация Металпласт“ АД с ЕИК ***** /първоначалния ищец по делото/ чрез адв.Н. Т., с който се оспорва изцяло същата. Изложени са доводи, че съображенията на жалбоподателя са несъстоятелни, че ищецът не е собственик на процесната сграда. Правилно Районен съд е счел, че към момента на прехвърляне на правото на собственост като непарична вноска в капитала на „Корпорация Металпласт“ АД с вписване на устава от 20.12.2012 г. прехвърлителят Н. Д. е бил собственик на сградата, а ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху нея по реда на чл. 73 от ТЗ като непарична вноска. Неоснователни са оплакванията, че ответното дружество е придобило процесния имот въз основа на отстъпено право на строеж с декларация от 12.02.2007 г. и построяване на сградата. Правилно съдът е приел, че нито актът за въвеждане на сградата в експлоатация, нито декларацията съгласие могат да съставляват годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС и да обосноват прилагането на кратката пет годишна давност. Подробни съображения са изложени в отговора, цитира се и съдебна практика. По отношение на площта се счита, че найцелесъобразно се явява вариант № 11, съгласно скица приложение № 16 от допълнителното заключение на вещо лице Г.. Претендира за разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба по чл. 250 от ГПК от първоначалния ищец -„Корпорация Металпласт“ АД с ЕИК *****, с който се оспорва тази въззивна жалба по съображения, че искането за отмяна по чл. 537, ал. 2 от ГПК не представлява самостоятелен иск, а е правна последица от уважаване на иска относно спора. Цитира ТР № 178/1986 г. и ТР № 3/2012 г. Иска се потвърждаване на решението от 12.03.2024 г. По отношение искането за връщане на делото на РС за произнасяне, счита, че ГПК не познава хипотеза при която въззивния съд да връща с указания делото на Районен съд. ТР № 3/2012 г., съгласно което отмяната по чл.537,ал.2 ГПК винаги трябва да е последица от уважаването на иска за собственост. Настоящият жалбоподател е бил ответник в първоинстанционното производство и не е заявявал претенция за собственост.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от първоначалния ищец и настоящ ответник - „Корпорация Металпласт“ АД с ЕИК ***** против решението на Районен съд в частта, в която съдът е определил необходимата част за достъп и и обслужване на сградата на суперфициарния собственик. Счита, че най-целесъобразно и правилно е да се отмени решението в тази част и да се определи на основание чл. 64 от ЗС същият да ползва част от поземлен имот обозначен като вариант № 11 от приложение № 16 от допълнителното заключение на вещо лице Г. с площ от 2253 кв.м.

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за 3 отговор.Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,съдържание и приложения.

Производството, в което е постановено обжалваното изцяло решение, е образувано по иск с правно основание чл.64 ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на сграда с идентификатор №*****.*****.33.1 по КККР на гр. **** построена в ПИ, който е придобил с НА№ ****, т.51, д.*****/1996 г. в режим на СИО,представляващ нива от 8000 кв.м., за която впоследствие е отреден ПИ с ид.

№ *****.*****.33.След прекратяване на брака, процесният ПИ е поставен в негов дял; в ПИ Н. Д. построил сграда, въведена в експлоатация през 2003 г. и 2005 г. която станала негова собственост на осн.чл.92 ЗС. Нивата от 8000кв.м. била разделена на два имота :ПИ с №*****14 с площ 3,752 дка и ПИ №*****15 с площ от 4,246 дка. На 03.08.2006 г. с НА №*****,т.5,рег.№*****, Н.Д. продал на ответника „Металпласт-Д.“ ООД само земята, върху която е построена сградата; по отношение на сградата, с решение №1257/22.10.2018 г. по гр.д.№629/2016 г. на ПОС бил отхвърлен предявеният УИ, че „Металпласт-Д.“ ООД е собственик на построената в имота сграда, за която Н. Д. се бил снабдил с констативни НА от *****.2012 г. и на 12.11.2012 г.

Ищецът „Корпорация Металпласт“ АД твърди, че е придобил собствеността върху сградата по силата на апорт, извършен от Н.Д., докато теренът под сградата бил собственост на ответника, съгласно договор за ПП от 2006 г.

С отговора по чл.131 ГПК ответникът е взел становище, с което оспорва , че ищецът е собственик на сградата, тъй като се владеела само от него, оспорва придобивното основание – апорта и констативните НА с довода, че апортът няма вещнопрехвърлително действие, тъй като прехвърлителят не бил собственик на имота, защото сградата била придобита от ответника по давност в периода от 03.10.2005 г до 03.10.2010 г.; прави възражение за придобивна давност за сградата, въз основа на упражнявано от праводателя на ищеца СД“ Металпласт- Д. и Сие“ 5-годишно добросъвестно давностно владение, считано от 10.05.2006 г., което ответникът е присъединил към своето владение.

От приетите по делото доказателства по наведените от страните доводи се установява следното:

По отношение на собствеността върху сграда с идентификатор №*****.*****.33.1:

На 30.10.1996 г. с НА № ****,т.51,д.*****/1996 г. на нот.С. Й., Н. Д. купува по време на брака си с М. Д. нива с площ 8000 кв.м. в землището на кв.*****, м.“*****“;

С нотариално заверена декларация от 18.02.1997 г. на съдружниците-съпрузи в СД“Металпласт-Д. и с-ие“ вписват в активите и в баланса на СД правото на строеж за построяване на масивна стопанска сграда и офис със застроена площ около 800 кв.м., която ще се построи по одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, в терен от 8000 кв.м. Тази декларация не учредява право на строеж по отношение на процесната сграда, тъй като липсва идентичност между построената през 2003 г. 2-етажна сграда от 1701 кв.м. и описаната в декларацията бъдеща сграда със застроена площ от около 800 кв.м., както и поради това, че към момента на подписване на декларацията /18.2.1997 г./ липсва и одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж за построяване на процесната сграда; не са налице и хипотезите на чл.56,ал.2,т.2 и ал.3 от ЗТСУ/отм./, в които с нотариално заверено съгласие на съсобствениците се учредява вещно право на строеж, тъй като не са налице изискванията на чл.72 и чл.73 от ТЗ , от които да е видно, че съдружниците в СД като съсобственици на терена са учредили в полза на съб.дружество право на строеж, съгласието не е дадено в нотариално заверено заявление до съответната техническа служба в общината, вписано в нотариалните книги.

Бракът на Д.и е прекратен със споразумение по чл.99,ал.3СК/отм./, одобрено от съда по гр.д.№478/2001 г. с решение от 22.10.2001 г. съгласно което процесната нива е поставена в дял и изключителна собственост на Н. Д.;