Определение № 21486 от 31.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21486 гр. София, 31.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20251100511227 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 – 278 ГПК .

Постъпила е въззивна частна жалба с вх. № 250534/21.07.2025 г., подадена по пощата на 17.07.2025 г. от В. В. В. чрез адв. М.Т. /надлежно упълномощена/, против определение №23447/29.05.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр. дело №25456/2024 г. по описа на СРС, 92 състав, с което е отхвърлена молбата за изменение на определение № 51153/17.12.2024 г., с което е допълнено определение № 30867/30.07.2024 г., като е осъден на основание § 1а от ЗР на ЗЗДН, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, Г.Н.З. да заплати на В. В.

В., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

Жалбоподателката В. В. иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на пълния размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение от 3000,00 лв.

Въззиваемата страна Г.Н.З. с писмен отговор моли въззивната частна жалба да бъде оставена без уважение. Твърди, че на 20.01.2025 г. е подал пред Софийски градски съд възражение, с което е поискал отмяната на определение № 51153/17.12.2024 г., постановено по гр. дело № 25456/2024 г. по описа на СРС по съображения, че присъждане на разноски в размер на 400,00 лв. за адвокатски хонорар е неправилно и ответната страна не е доказала тяхното извършване. В подадения писмен отговор се поддържа искането за отмяна на определение № 51153/17.12.2024 г. по описа на Софийския районен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК по съображения, изложени в подадено възражение вх. /по описа на СГС/№ 6314/20.01.2025 г.

Софийски градски съд, след като прецени събраните доказателства и взе предвид наведените в частната жалба и отговора на жалбата доводи, намира следното:

1

С влязло в сила определение № 30867 от 30.07.2024 г. е прекратено производството по гр. дело № 25456/2024 г. по описа на СРС, 92 състав, което е било образувано по молба на ищеца Г.Н.З. срещу ответницата В. В. В. за защита от домашното насилие. Така постановения съдебен акт е допълнен с определение № 51153/17.12.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, въз основа на молба вх. № 252700/05.08.2024 г. на ответницата В. В.. С определението по чл. 248 ГПК № 51153 от 17.12.2024 г. ищецът Г.Н.З. е осъден да заплати на В. В. В. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

Срещу определение № 51153 от 17.12.2024 г. е била постъпила частна жалба вх. № 13302/15.01.2025 г., подадена от ответницата В. В., въз основа на която е било образувано ч. гр. дело № 2720/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, I-Г с ъ с т а в . С определение №6783 от 04.04.2025 г. СГС е прекратил производството по образуваното частно въззивно дело и е върнал делото на СРС с указания частна жалба вх. № 13302/15.01.2025 г., подадена от В. В. да бъде разгледана от първоинстанционния съд като молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 51153/17.12.2024 г.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Първата хипотеза обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението по чл. 248, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване.

От горепосочените разпоредби на ГПК следва да се заключи, че на допълване или изменение подлежи единствено актът по същество, който следва да съдържа произнасяне и относно разноските. Процесуалният закон не предвижда възможност за изменение на самото определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, тъй като съдът еднократно се произнася по този особен ред относно разноските по делото.

В разглеждания случай постановения в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК съдебен акт, а именно определение № 51153/17.12.2024 г., съдържа произнасяне единствено и само относно отговорността за разноските в производството. За него не може да се приложи повторно производството по чл. 248 ГПК, тъй като на общо основание важи правилото на чл. 246 ГПК, съгласно което съдът не може сам да го отмени или измени.

В контекста на изложеното се налага извод, че като е приел и разгледал 2 частна жалба вх. № 13302/15.01.2025 г., подадена от В. В. против определение № 51153 от 17.12.2024 г., като молба по реда на чл. 248 ГПК , СРС се е произнесъл извън своята компетентност, което обосновава недопустимост на обжалваното определение №23447/29.05.2025 г., по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Наред с горното съдът констатира, в кориците на ч. гр. дело № 2720/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, I-Г състав се съдържа възражение вх. /по описа на СГС/ №6314/20.01.2025 г., подадено от ищеца Г.Н.З., което не е надлежно администрирано от СРС. Документът е наименован „Възражение във връзка с определени разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна по гр. дело №25456/2024 г. на Софийски районен съд“. Документът е адресиран до Софийски градски съд и съдържа несъгласие с обективираните в определение № 51153/17.12.2024 г. изводи за присъждане на разноски в полза на ответницата, както и искане за неговата отмяна. Следователно подаденото възражение по съществото си представлява частна въззивна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение № 51153/17.12.2024 г., с което ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. Компетентен да разгледа и да се произнесе по така подадената частна въззивна жалба, подадена от Г.З., се явява Софийски градски съд след нейното надлежно администриране от първоинстанционния съд.

Поради тези правни съображения въззивният съд следва да обезсили обжалваното определение №23447/29.05.2025 г., постановено по реда на чл.

248, ал. 1 ГПК и да върне делото на СРС з а надлежно администриране на частна въззивна жалба вх. № 13302/15.01.2025 г., подадена от В. В. и частна въззивна жалба, озаглавена Възржание с вх. /по описа на СГС/ №6314/20.01.2025 г., подадена от Г.З. /съдържаща се на л. 17 от кориците на ч. гр. дело № 2720/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, I-Г състав/ –и двете частни жалби, подадени срещу определение № 51153 от 17.12.2024 г., постановено по гр. дело № 25456/2024 г. по описа на СРС, 92 състав , и изпращането им по компетентност на СГС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение №23447/29.05.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр. дело №25456/2024 г. по описа на СРС, 92 състав .

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване съдопроизводствените действия по администриране на подадените от В. В. и Г.З. частна въззивна жалба вх. № 13302/15.01.2025 г., и частна въззивна жалба, озаглавена Възржание с вх. /по описа на СГС/ №6314/20.01.2025 г. срещу определение № 51153 от 17.12.2024 г., постановено по гр. дело № 25456/2024 г. по описа на СРС, 92 състав , съгласно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4