Определение № 272 от 12.05.2023, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. В. 11.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500173 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Г. А. ЕГН.. с адрес гр.К. чрез процесуален представител адвокат М. К. срещу определение № 1710 от 05.11.2022г., по гр.д. 20221320101414 по описа на 2022г., РС-В., с което е върната исковата молба на Т. Г. А., гр.К. против „А.-Н-ЕООД"- В. представлявано от Д. Н. Д. с която е предявен иск за прогласяване нищожност на нотариален акт по обстоятелствена проверка поради нищожност на нотариалното удостоверение на основание чл.576 вр. чл.579,ал.1 и ал.2 , вр.с чл. 580, ал.1,т.З, т.4 ,т.5 и т.6 от ГПК и липса на изискуемата от закона форма на основание чл.26, ал.2, предложение трето от ЗЗД, като недопустима и е прекратено производството по гр.д. № 1414/2022г., 3 -ти състав, ГО, по описа на РС-В.

Сочи се, че обжалваното определение е неправилно, постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон, при неспазване на практиката на ВКС и тълкувателните решения. Визира се от жалбоподателя, че изложените мотиви на съда в обстоятелствената част на определението са по съществото на спора, а не по допустимостта на иска, както и че от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. В подкрепа на доводите си сочи решение №198 от 10 август 2015г. постановено по реда на чл.290 от ГПК по гр.д. №5252 от 2014г., 4-то ГО по описа на ВКС и Тълкувателно решение № 8/2012 г.от 27 ноември 2013 год. По т.д.

№8/2012г. на Върховния касационен съд, с които счита, че ВРС не се е съобразил при постановяване на обжалваното определение.

Излага се още, че съдът не се е съобразил с факта, че се иска прогласяване нищожност на нотариален акт по обстоятелствена проверка поради 1 нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл.26, ал.2, предл.

III от ЗЗД- нищожност поради липса на предписаната от закона форма във вр. чл.576 вр. чл.579,ал.1 и ал.2 , вр.с чл. 580, ал.1,т.З, т.4 ,т.5 и т.6 от ГПК и следващите.

Иска се отмяната на определение № 1710 от 05.11.2022г., по гр.д.

20221320101414 по описа на 2022г., PC-В. и продължаване на производството по делото.

От въззиваемия по частната жалба е постъпил отговор, чрез адвокат пълномощник, упълномощен в първата инстанция с пълномощно от 10.2023г., в който е оспорена същата, като се излагат доводи за правилност и законосъобразност на постановеното определение.

ВОС в настоящия си състав намира частната жалба за процесуално допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на първите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е неоснователна.

Видно от гр.д.№ 1414/22г. по описа на ВРС, ищцата Т. Г. А. ЕГН.. с адрес гр.К. чрез процесуален представител адвокат М. К. е предявила иск срещу:

„А. -Н „ ЕООД ЕИК .. , представлявано от Д. Н. Д. ЕГН ********** със седалище и адрес на управление: гр.В. , с която се иска прогласяване нищожността на Нотариален акт №том I, рег.№ н.д. №от 28.03.2019г. на Нотариус рег.№ с район на действие гр.В., издаден по обстоятелствена проверка в частта, с която ответника „АДАН -Н „ ЕООД, ЕИК 815157620, представлявано от Д. Н. Д., ЕГН **********, седалище и адрес на управление: 3700, Гр.В. е признат за собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***/ пет, две, две, осем, три, точка, три,три, две, точка, едно, нула/ по кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Н. одобрен със Заповед РД-18-3/18.01.2008г. на изп.директор на АГКК, адрес на имота: п.к. 5228, с.Н., местност До стопанския двор, площ: 5871 кв.м /пет хиляди и осемстотин седемдесет и един кв.м./, а именно в частта: дворно място от процесния имот, закупен от П.

Л. С. с предварителен договор за покупко-продажба от 16.09.201 Зг., ведно с трите постройките в него: масивна стопанска; паянтова жилищна и паянтова стопанска с площ 615 кв.м, находящ се в с.Н. с идентификатор ***., поради нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл.576, вр. чл.579,ал.1 и ал.2, вр. чл.580, ал.1,т.3,т.4, т.5 и т.6 от ГПК и липса на изискуемата от закона форма, на основание чл.26, ал.2, предл. Ill от ЗЗД.

Излага се от ищцата, че е собственик на процесния имот на основание предварителен договор за покупко-продажба от 16.09.2013г. , а владее имота от 1966г.

С Разпореждане №1235/ 13.07.2022 г ВРС е оставил исковата молба без движение и е указал на ищцата да обоснове правен интерес. С уточнителна молба от 28.07.2022г.ищцата излага обстоятелствата, изложени в исковата 2 молба.

При тази фактическа обстановка съдът намира, че постановеното определение е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е позоваването на решение №198 от 10 август 2015г. постановено по реда на чл.290 от ГПК по гр.д. №5252 от 2014г., 4-то ГО по описа на ВКС. Същото касае искове за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради липса на съгласие, форма и като привиден по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за унищожаване на същия договор поради измама от трето лице по чл. 29, ал. 2 ЗЗД. Нотариалният акт, материализиращ извършване на правна сделка –чл.569, т.1 ГПК / напр. договор за покупка-продажба, замяна и т.н./ следва да се различава от нотариален акт , удостоверяващ право на собственост –чл.569, т.2 ГПК издаван по т.нар. обстоятелствена проверка.

Посоченото решение касае първия случай, поради което съдът намира неприложимо в настоящия случай, касаещ нотариален акт, удостоверяващ право на собственост.

В ТР №11/21.03.2013г. по т.д.№ 11/2012г. на ВКС, ОСГК, подробно е анализирана правната природа на този вид нотариално удостоверяване.

Посочено е, че уреденото в чл. 587 ГПК нотариално производство, има за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за правото си. Касае се до охранително производство, посочено в чл.569, т.2 ГПК, различно от производството по извършване на правни сделки с нотариални актове - чл. 569, т.1 ГПК и по удостоверяване на други факти, посочени в чл. 569, т.2 ГПК. Законът предвижда две хипотези за издаване на нотариален акт по този ред: нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства - чл. 587, ал.1 ГПК и нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка - чл. 587, ал.2 ГПК. В рамките на това производство нотариусът извършва действия по събиране на доказателства - изслушва свидетели, приема писмени документи, преценява ги по свое убеждение и се произнася с мотивирано постановление, или не признава молителя за собственик. Нотариалният акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, представлява официален документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на нотариалния акт като писмено доказателство, т.е. по реда на чл. 193 ГПК. Целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост.

Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно 3 право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК.

Тълкувателно решение №8/2012г от 27 ноември 2013 год. ОСГТКВКС също е неприложимо, тъй като предмет на обсъждане на акта е правния интерес от предявяване на отрицателен установителен, положителен установителен и осъдителен иск, като възможности за защита на правото на собственост. В настоящия случай, видно от исковата молба, не е предявен нито един иск за защита правото на собственост, което се твърди, че е в патримониума на ищцата, в който случай, като последица от евентуалното уважаване на иска би бил отменен издадения нотариален акт удостоверяващ правото на собственост у ответника / констативния нотариален акт /, съгласно чл.537, ал.2 ГПК.

Съгласно трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 207/12.02.2019 г. по гр. д. № 4909/2017 г., ВКС, III г. о., нотариалното удостоверяване е нищожно, когато при съставяне на нотариалния акт, удостоверяващ вещно право върху недвижим имот, или при съставяне на нотариалния акт за правна сделка относно вещно право върху недвижим имот е бил нарушен чл. 576 ГПК. Нищожното нотариално удостоверяване е факт с правно значение, а съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК, иск за установяване на съществуването или несъществуването на факт с правно значение е допустим само в случаите, изрично предвидени в закона. Законът урежда основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания, но законът не предвижда иск за установяване на нищожност на нотариалното удостоверяване. По делото не е надлежно предявен и индивидуализиран конкретен гражданско-правен спор и/или искане за защита, както бе посочено, по които отмяната на констативния нотариален акт, чиято нищожност се твърди, да съставлява законна последица от уважаването на иска.

За пълнота следва да се посочи, че посочения като основание за нищожност текст на 26, ал.2 ЗЗД касае отново недействителност на договори, какъвто не е настоящия случай, в който липсва нотариален акт материализиращ извършена правна сделка /договор/, а приложението напосочения чл.579,ал.1 и ал.2 ГПК, изрично е изключено от разпоредбата на чл.588, ал.2 ГПК.

Разноски на въззиваемата страна, с оглед изхода на делото, не следва да се присъждат. Видно то представения пред въззивната инстанция Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2023г., договорът е сключен за защита по гр.д.№ 1338/2022г. на ВРС, изготвяне , подписване и депозиране на отговор на частни жалби срещу определения на ВРС, което дело е различно от настоящото №173/23 по описа на ВОС, както и от първоинстанционното с № 1414/22г по описа на ВРС и.

Същият номер на дело 1338/2023г. на ВРС е посочен и в пълномощното представено по делото пред въззивната инстанция от 01.03.2023г.

4

Предвид изложените съображения, ВОС намира, определение като законосъобразно и правилно, за което че постановеното

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 10005/29.11.2022г. на Т. Г. А. с ЕГН.. и адрес гр.К. , представлявана от процесуален представител адвокат М.

К. против определение от № 1710 от 05.11.2022г., по гр.д. 20221320101414 по описа на 2022г., РС-В., с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК , с препис за насрещната страна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5