Решение № 64 от 12.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря В. Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20211100902297 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Е.с.о.“ ЕАД, ЕИК ****, гр.София, бул.„**** чрез адв. Н. Л., с която са предявени осъдителни искове в условията на евентуалност срещу И. В. Й., ЕГН ********** и К. С. И., ЕГН **********. По главния иск ищецът претендира присъждането на сума в размер на 333 755,70 лева, представляваща обезщетение за противоправно причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва за забава за периода от извършването на съответното вредоносно деяние до подаване на исковата молба в съда в размер на 101 360,68 лева. В условията на евентуалност ищецът претендира сума в размер на 301 335,33 лева, представляваща неоснователно извършени плащания в полза на ответника по евентуалния иск. Претендира законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, както и разноски.

По главния иск, предявен срещу И. В. Й. ищецът, в исковата молба и в допълнителната искова молба, навежда следните твърдения: че И. В. Й. (главен ответник) е бил надлежно избран и вписан в ТР като изпълнителен член на управителния съвет на „ЕСО“ ЕАД през периода 12.12.2014г. до 14.02.2018г. Твърди, че за периода от 01.01.2016г. до 31.01.2018г. И. Й. многократно противоправно се е разпореждал със средства на „ЕСО“ ЕАД в полза на негови служители, без да е имал основание за това. Твърди, че това обстоятелство е установено при извършването на финансова инспекция на дружеството от Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ). Твърди, че в периода от 01.01.2016г. до 31.01.2018г. главният ответник е разпоредил изплащане на присъдени на дружество юрисконсултски възнаграждения в размер на 336 211.20 лева, които са неправомерно начислени и изплатени като допълнителни възнаграждения към месечните заплати на 19 бр. служители (8 юрисконсулти, осъществяващи процесуално представителство и 11 служители от различни звена на дружеството, оказали експертно съдействие в отделни съдебни производства) на „ЕСО“ ЕАД. Твърди, че разпределението е извършено въз основа на 39 бр. доклади, от които 38 бр. са изготвени от ръководителя на управление „Правно“ на „ЕСО“ ЕАД – К. И. и 1 бр. – от ръководителя на управление „Обществени поръчки“ на „ЕСО“ ЕАД – Р.Й., като само този доклад бил заведен в Информационна система за документооборота на дружеството. Останалите доклади били без вх. номер и дата. Твърди, че извършеното 1 разпределение на паричните средства е в пряко нарушение на вътрешните правила и актовете на дружеството, уреждащи начина за определяне на работната заплата на служителите и реда за изплащане на премии и бонуси, поради което счита, че И. Й. не е имал основание да постави положителна резолюция по докладите, с които са направени исканията за разпределение на процесната сума. Твърди, че И. Й. не е спазил правилата, заложени в Системата за финансово управление и контрол, касаещи задължението за съгласуване на докладите и извършването на разходите със съответните длъжностни лица по компетентност – ръководител на управление „Главен счетоводител“ и директор на дирекция „Финанси и бюджети“. Не е извършено и предварително съгласуване на законосъобразността на представените доклади и предложените в тях разходи с юрисконсулт на дружеството. Посочва, че доколкото К. И. е съставител на докладите, част от които предвиждат разпределение на разходи под формата на премии в негова полза в качеството му на юрисконсулт на дружеството, е неуместно и неправилно сам да съгласува процесните доклади в качеството му на юрисконсулт, осъществяващ контрол за законосъобразност на упоменатите в исковата молба дружествени документи. Твърди, че главният ответник не е положил грижата на добрия търговец и с поведението си умишлено е причинил имуществени вреди на дружеството. Излага доводи за приложимостта на института на деликтната отговорност. Претендира вреди в размер на 333 755.70 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от момента на претърпяване на вредата, в случая датата на всяко едно плащане към служителите на дружеството до датата на подаване на исковата молба в съда. Плащанията са подробно описани в петитума на исковата молба.

Във връзка с предявения в условията на евентуалност иск срещу К. С. И. ищецът, в исковата молба и в допълнителната искова молба, навежда следните твърдения: че сумата от 301 335,33 лева, изплатена на К. И., е платена при изначална липса на основание и подлежи на връщане. Твърди, че в преводните нареждания, с които са извършени плащанията към ответника по евентуалния иск, вследствие на доклади № 9, 10, 14,15, 23, 26, 29 и 30 е посочено като основание „работна заплата“. В тази връзка твърди, че нито съгласно трудовия договор, сключен между дружеството и К. И., нито в колективния трудов договор, както и във вътрешните актове на дружеството - работодател, не е предвидена възможността на ответника да бъде изплащано юрисконсултско възнаграждение за осъществявано от него процесуално представително по дела, по които дружеството е страна. Твърди, че това е част от трудовите му задължения, предвидени в длъжностната характеристика, за което получавал и съответно трудово възнаграждение. С оглед на това, ищецът твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно. Претендира вреди в размер на 301 335,33 лева.

В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства.

В законов срок ответниците по главния и по евентуалния иск са подали писмени отговори и допълнителни писмени отговори на исковата молба и допълнителната искова молба.

Главният ответник оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Посочва, че при наличието на договор за управление и контрол, сключен на основание чл.244 ал.7 от ТЗ и Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, отговорността на изпълнителния член на акционерното дружество е договорна, а не деликтна. Твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.45 от ЗЗД. Твърди, че докладът на АДФИ не представлява акт за начет и в този смисъл по отношение на него е неприложима презумпцията за истинност на фактическите констатации в него до доказване на противното.

Твърди, че извършеното разпореждане за разпределение въпросните средства не е неправомерно и вредоносно действие, тъй като е извършено въз основа на делегираното му с договора за управление и контрол право в качеството му на изпълнителен директор да определя по собствена преценка целеви награди за изпълнението на важни и срочни задачи за дружеството от неговите служители. Твърди, че сумите са били разпределени едва след като са били изплатени на дружеството от загубилата страна по делата. Твърди, че не е налице нарушение на Системата за финансово управление и контрол (СФУК) на 2 дружеството-ищец, доколкото разходваните средства не представляват такива разходи, за които СФУК предвижда предварително съгласуване със съответните длъжностни лица преди извършването на разхода. Твърди, че дори и тези правила да са приложими, същите са формално спазени. Твърди, че доколкото докладите съдържат „лични данни“, по отношение на тях не важат изискванията за регистрирането им в деловодната система на дружеството.

Твърди, че не са налице нарушения на Правилата за работната заплата на служителите на ЕСО, доколкото сумите не са изплатени от фонда на дружеството за работна заплата. В този смисъл, твърди, че не е налице вреда, доколкото сумите са резултат от постъпили средства за дружеството в резултат осъщественото процесуално представителство и спечелването на делата. Твърди, че разпределението на сумите не е оспорвано нито от ръководството на дружеството, нито от компетентните лица, които отговарят за счетоводните политики и изплащането на средства от дружеството.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът по евентуално предявения иск оспорва същия като неоснователен. Сочи, че твърденията и доводите на ищеца се основават на констатациите в доклада на АДФИ, като счита, че същите не отговарят на обективната действителност, поради което оспорва фактически констатации и правни изводи в него. Твърди, че съгласно трудовия си договор и длъжностната си характеристика не е имал ангажимент да представлява дружеството процесуално, въпреки това го е правил и в този смисъл счита, че трудовото му възнаграждение е нееквивалентно на полагания от него труд. Твърди, че получените от него суми имат качеството „награда“/ „целеви бонус“ за положения труд. Твърди, че същите са му били разпределени едва след като са били изплатени на дружеството от загубилата страна по делата. Твърди, че процесните суми не са част от работната заплата, поради което за тях са неприложими Вътрешните правила за реда и начина за изплащане на работната заплата. Оспорва размера на претендираната сума.

Прави възражение за прихващане при условията на евентуалност за сумата от 301 335,33 лева с насрещно негово вземане срещу „ЕСО“ ЕАД в същия размер, представляващо вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване на основание чл. 59 ЗЗД. Обосновава своето възражение с това, че е престирал труд по всяко от делата, описани в докладите за който не е имал задължение, за който труд не е получил възнаграждение, освен изплатените му целеви бонуси или награди.

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ, вр. с чл. 237, ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - за връщане на суми, заплатени при начална липса на основание.

За доказване на своите твърдения ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания.

Ответникът И. В. Й. е изпълнявал длъжността изпълнителен член на управителния съвет, вписан по партидата на дружеството-ищец в Търговския регистър на 12.12.2014г. и заличен на 14.02.2018г. В периода м.февруари 2016г. - м.февруари 2018г. ответникът е разрешил плащания към 19 служители на ищеца, извършени, както следва: 1556,41лв. – платени от дружеството на 11.03.2016г. на К. И.; 1050лв. – платени от дружеството на 11.03.2016г. на К. И.; 634,96лв. – платени от дружеството на 12.05.2016г. на К. И.; 600лв. – платени от дружеството на 12.07.2016г. на Д.М.; 600лв. – платени от дружеството на 11.08.2016г. на Д.М.; 1180лв. – платени от дружеството на 12.10.2016г. на Д.М.; 800лв. – платени от дружеството на 12.10.2016г. на Д.М.; 95066,25лв. – платени от дружеството на 12.12.2016г. на К. И.; 119135,60лв. – платени от дружеството на 10.02.2017г. на К. И.; 300лв.

– платени от дружеството на 12.04.2017г. на Д.М.; 400лв. – платени от дружеството на 12.06.2017г. на Д.М.; 300лв. – платени от дружеството на 12.06.2017г. на Р.С.; 6226,31лв. – 3 платени от дружеството на 10.08.2017г. на К. И., Р.П., С.Б., Р.Д.; 5650,78лв. – платени от дружеството на 10.08.2017г. на К. И., С.С.; 3600лв. – платени от дружеството на 10.08.2017г. на Д.М.; 300лв. – платени от дружеството на 10.08.2017г. на Г.К.; 500лв. – платени от дружеството на 10.08.2017г. на Г.К.; 4000лв. – платени от дружеството на 10.09.2017г. на Л.Р.-Т., Н.И.; 1300лв. – платени от дружеството на 12.09.2017г. на Р.С.;

1900лв. – платени от дружеството на 11.10.2017г. на Д.М.; 400лв. – платени от дружеството на 11.10.2017г. на Г.К.; 5860лв. – платени от дружеството на 09.11.2017г. на К. И.; 2665лв. – платени от дружеството на 09.11.2017г. на Д.М.; 200лв. – платени от дружеството на 09.11.2017г. на Д.М.; 833,23лв. – платени от дружеството на 12.12.2017г. на К. И.; 192лв. – платени от дружеството на 12.12.2017г. на С.С.; 800лв. – платени от дружеството на 12.12.2017г. на Г.К.; 800лв. – платени от дружеството на 12.01.2018г. на Д.М.; 69573,38лв. – платени от дружеството на 12.01.2018г. на К. И.; 1000лв. – платени от дружеството на 12.01.2018г. на Г.К.; 200лв. – платени от дружеството на 12.01.2018г. на Д.М.; 500лв. – платени от дружеството на 12.02.2018г. на Д.М.; 200лв. – платени от дружеството на 12.02.2018г. на Д.М.; 300лв. – платени от дружеството на 12.02.2018г. на Д.М.; 200лв. – платени от дружеството на 12.02.2018г. на Д.М.; 1881,78лв. – платени от дружеството на 12.02.2018г. на К. И.; 200лв. – платени от дружеството на 12.02.2018г. на Г.К.; 400лв. – платени от дружеството на 12.02.2018г. на Г.К.; 50лв. – платени от дружеството на 12.02.2018г. на О.Б.; 400лв. – платени от дружеството на 12.02.2018г. на О.Б.; 200лв. – платени от дружеството на 12.02.2018г. на Г.К.; 275лв. – платени от дружеството на 10.03.2017г. на Г.К.; 400лв. – платени от дружеството на 10.03.2017г. на С.Р.; 250лв. – платени от дружеството на 10.03.2017г. на М.К.; 250лв. – платени от дружеството на 10.03.2017г. на Й.Т.; 200лв. – платени от дружеството на 10.03.2017г. на Д.З.; 150лв. – платени от дружеството на 10.03.2017г. на А.А.; 150лв. – платени от дружеството на 10.03.2017г. на А.Ч. и 325лв. – платени от дружеството на 10.03.2017г. на Р.Й. . Описаните плащания са разрешени с резолюция от ответника И. Й., поставена върху 39 броя доклади без дата, изготвени във връзка със събрани юрисконсултски възнаграждения в полза на дружеството-ищец по водени с негово участие съдебни дела. Върху докладите /от които 38 броя, изготвени от ръководител управление „Правно“ К. И. и един от ръководител управление „Обществени поръчки“ Р.Й./ е поставяна резолюция „Да“ от ответника, одобряваща предложение присъдените и събрани юрисконсултски възнаграждения в полза на дружеството-ищец да бъдат изплащани на описаните по-горе лица. В предложенията за изплащане на тези суми не е посочено на какво основание да бъдат платени те на служителите /въпреки, че 38 бр. от докладите са изготвени от ръководителя на управление „Правно“, чиито правомощия би следвало да са да подпомага решенията на управителните органи на дружеството и посочва правните основания, на които те да вземат решенията си/, а изготвилото докладите лице просто е предлагало събраното юрисконсултско възнаграждение „да бъде изплатено“ или е посочвало, че „следва да бъде изплатено“.