Определение № 7987 от 06.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7987 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100503439 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 – 279 вр. чл. 419, ал. 1 ГПК:

Образувано e по частна жалба на П. Д. В., ЕГН **********, срещу разпореждане, съдържащо се в заповед № 92 от 17.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 56295/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, с което е допуснато незабавно изпълнение срещу частния жалбоподател.

Частният жалбоподател счита разпореждането за неправилно и претендира неговата отмяна. Договорът за управление и поддръжка от 25.02.2021 г. бил нищожен, тъй като бил с невъзможен предмет. Апартаментът на жалбоподателя не се намирал в комплекс от затворен тип по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. Възможността за възлагане на управлението на общите части на професионален домоуправител била въведена с изменението на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС от 31.12.2024 г. Договорът до 31.12.2024 г. не можело да съдържат клаузи за управление на общите части, тъй като това било правомощие на Общото събрание на Етажната собственост. Подобни клаузи в договорите били нищожни, тъй като с тях се изземвала компетентността на Общото събрание на Етажната собственост. Освен това сключеният договор не бил вписан в Служба по вписвания гр. София. Нищожната сделка не пораждала правни последици. За прогласяване на нищожността на договора поради липса на форма и предмет било образувано гр. д. № 27299/2025 г. на СРС, което производство се явявало преюдициално по отношение на настоящия спор. Вземането не било безспорно и изискуемо, доколкото имало заведено производство за оспорване действителността на договора, от който „ПРЕМИУМ БИЛДИНГ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД черпи правата си.

Моли се за уважаване на подадената частна жалба и отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от „ПРЕМИУМ БИЛДИНГ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД. Подадената частна жалба не съдържала аргументи относими към преценката по чл. 419 ГПК. Моли се частната жалба да бъде оставена без 1 уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Предвид нормата на чл. 419, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Ч. гр. д. № 56295/2025 г. на СРС е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № от 29.12.2025 г., подадено от „ПРЕМИУМ БИЛДИНГ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД. Заявлението е подадено срещу длъжника ВАГОНЕН П. Д. В., като е поискано издаване на заповед за изпълнение, постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за следните суми: 3 297,93 лева, представляваща главница, начислена за периода от 01.01.2024 г. до 31.10.2025 г. и представляваща общ размер на неплатено месечно възнаграждение за управление и поддръжка за посочения период, дължимо въз основа на сключен договор от 25.02.2021 г. за управление и поддръжка, заверен с нотариална заверка на подписите на страните и с рег. № 1732/2021 г. от 25.02.2021 г. на нотариус С.Ф. с рег. № 508 на НК и споразумение от 25.02.2021 г. към него, също заверено с нотариална заверка на подписите с рег. № 1733/2021 г. от нотариус С.Ф. с рег. № 508 на НК, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 730,36 лева, представляваща общ размер на неустойка, начислена по чл. 64, ал. 1 от Договор от 25.02.2021 г. за управление и поддръжка заверен с нотариална заверка на подписите на страните и с рег. № 1732/2021 г. от 25.02.2021 г. на нотариус С.Ф. с рег. № 508 на НК и споразумение от 25.02.2021 г. към него, също заверено с нотариална заверка на подписите с рег. № 1733/2021 г. от нотариус С.Ф. с рег. № 508 на НК.

Представен е към заявлението, сключеният между „Джи Пропъртис“ ООД и П. Д. В. договор от 25.02.2021г. за управление и поддръжка, с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 1732/2021 г. от 25.02.2021 г. на Нотариус С.Ф. с рег. № 508 на Нотариалната камара. Представено е и сключеното между „Джи Пропъртис“ ООД, П. Д. В. и „ПРЕМИУМ БИЛДИНГ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД споразумение от 25.02.2021 г. към Договор от 25.02.2021 г. за управление и поддръжка, подписано с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 1733/2021 г. от 25.02.2021г. на Нотариус С.Ф. с рег. № 508 на Нотариалната камара, с което са прехвърлени от изпълнителя всички права и задължения по договора на „ПРЕМИУМ БИЛДИНГ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, който го замества по договора от 25.02.2021 г. и следва да извършва цялостна дейност по управление и поддръжка, съобразно посоченото в договора.

СРС е намерил, че документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради което е издал процесната заповед № 92/17.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 56295/2025 г. по описа на СРС, с която е постановено и незабавно 2 изпълнение.

Съгласно чл. 418, ал. 2, във вр. чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издават, ако представеният документ е измежду посочените в чл. 417 ГПК и ако е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на изпълнителния лист. В това производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е строго ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали този акт е формално редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение притезание срещу длъжника. Въз основа на посочените в разпоредбата на чл. 417, т. 3 от ГПК документи може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, ако основанието на тези вземания е предвидено в документа, въз основа на който се подава заявлението, а размерът е определен в самия документ или определяем по посочения в него начин. В този смисъл са и разрешенията в т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК.

Правилото, установено в нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК, задължава съда да осъществи проверка дали документът е редовен от външна страна, дали удостоверява съществуването на твърдяното право. В това производство съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл. 417 ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не може да се използват други данни, стоящи вън него – арг. от чл. 418, ал. 3 ГПК /действителните материални правоотношения между страните не се изследват в заповедното производство/.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая са спазени изискванията, установени в чл. 418, ал. 2 ГПК. Представените по ч. гр. д. договор и споразумение с нотариална заверка на подписите представляват основание за допускане на незабавно изпълнение.

В частната жалба не се съдържат доводи относими към преценка редовността на документа и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение на вземане. Основните съображения на жалбоподателя са свързани с твърдения за нищожност на договора за управление и поддръжка от 25.02.2021 г. и наличието на образуван преюдициален спор по този въпрос по гр. д. № 27299/2025 г. на СРС.

Съдът отхвърля искането за издаване на заповед за изпълнение, когато противоречи на закона и на добрите нрави. Отделно, някои от общите основания за нищожност по чл. 26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира като не зачете нейните правни последици.

В случая като пороци на процесния договор за управление и поддръжка се твърдят невъзможен предмет и липса на форма, поради това, че договорът не е вписан в Имотния регистър. В чл. 1 от договора за управление и поддръжка са дефинирани и разграничени „общи части“ в комплекса и „прилежащите части“ в комплекса. В прилежащите площи в комплекса се включват озеленени площи, площадки за игра и други обекти, предназначени за 3 общо ползване от всички собственици и обитатели на комплекса.

Наличието на основание за нищожност в случая изисква преценка дали апартаментът се намира в комплекс от затворен тип или не /включително по исковото производство по гр. д. № 27299/2025 г. на СРС е допусната СТЕ по този въпроса/, както и преценка дали предмет на договора е единствено управление на общите части или има и уговорки отнасящи се до поддръжка на общите части /виж решение № 737 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 3118/2023 г. на I I г. о. на ВКС/. Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗУЕС, жилищната сграда представлява ли „затворен комплекс“, урежда ли договорът дейности, които са извън изключителната компетентност на общото събрание, са въпроси относими към съществото на спора. Тази преценка не може да бъде извършена в производството по чл. 419 ГПК, а и същата не е относима към предпоставките по чл. 418, ал. 2 ГПК.

При анализа на приложението и спазването на специалните разпоредби на ЗУЕС, ще следва да се съобразят всички обстоятелства по същество на спора, които ще бъдат обект на изследване в исковото производство, каквото вече е инициирано от жалбоподателя.

Преценката дали производството по гр. д. № 27299/2025 г. на СРС е преюдициално ще следва да се извърши след евентуално образуване на исково производство от съда по чл. 422 ГПК, който ще следва да съобрази налице ли са предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Наличието на образувано исково производството, касаещо действителността на процесното договорно правоотношение, не засяга изискуемостта на вземанията.

Следва да се посочи и, че предвиденото вписване по чл. 2, ал. 2 ЗУЕС на договорите за управление и поддръжка не засяга действителността им, а има отношение само за противопоставимостта на договора на последващи приобретатели.

Ето защо, законосъобразно първоинстанционният съд е допуснал незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист срещу жалбоподателя, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. Д. В., ЕГН **********, срещу разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение по заповед № 92 от 17.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 56295/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5