Определение № 642 от 04.11.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. М., 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500424 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК по частна жалба на адвокат Е. И. в качеството й на пълномощник на страната М. И. И. от село С., обл. М. срещу определение на РС М. № 1132/08.08.2025г. по гр. дело № 3085/2024г. , с което по реда на чл.

248, ал.1 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата й за изменение решението по делото в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че постановеното определение е неправилно. Оспорва изтъкнатия от районния съд аргумент, че възнаграждението следва да бъде в по-малък размер поради липсата на фактическа и правна сложност на спора. Настоява се, че то не следва да бъде редуцирано на база субективна преценка за тежестта на делото, а да бъде определено съобразно цената на иска и начислен ДДС. Твърди се, че е без значение за определяне размера на адвокатското възнаграждение наличието на образувани други дела между същите страни със сходен предмет, които нямат връзка по между си, не се обосновава злоупотреба с права и не е основание за намаляване дължимото на осъществилия безплатно представителство пълномощник. Сочи се, че намаляване е допустимо само ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен вид дела, в противен случай то би било необосновано. Конкретно в случая се посочва, че районният съд бил определил възнаграждение в размер на 80 % по-ниско от заложения в наредбата, който се определя като произволен, неразумен и непропорционален. Позовава се на практика на СЕС и ВКС. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и постановяване на съдебен акт, с който адвокатското възнаграждение бъде определено съобразно цената на иска и Наредба 1/2004 г. за адвокатската работа.

Ответникът по жалбата К. ЕАД гр. С. чрез юрисконсулт В. Т. с писмен отговор поддържа неоснователност на подадената жалба. Поддържа, че съдът в мотивната част на постановеното решение правилно е посочил защо счита, че е справедлив именно адвокатски хонорар в размер на 600,00 лв. с вкл. ДДС, дължим общо от двете дружества – ответници, 1 съответно правилно е определението, с което молбата на насрещната страна за изменение решението в частта за разноските е оставена без уважение. В отговора са развити съображения за вида на предявените искове, обусловеността на осъдителните от изхода на установителни и липсата на необходимост от самостоятелна защита по всеки от исковете.

Поддържа , че е налице ниската правна и фактическа сложност на делото, обоснована с това, че е налице еднозначна съдебна практика по спорове за нищожност на потребителски договори, сключвани с К., обезпечени с поръчителство предоставяно от втория ответник, безспорна между страните фактическа обстановка , обусловеност на действителността на договора за поръчителство от действителността на договора за потребителски кредит, като изградената защита от страна на процесуалния представител на ищеца не е била разнопосочна, а от друга страна е налице и служебно задължение на съда да следи за нищожността на процесните договори. Позовава се на незадължителния характер на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, като твърди, че определеното възнаграждение е справедливо и обосновано.

Окръжният съд, след проверка на атакувания акт , предвид твърденията на страните и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща правен интерес да атакува постановеното по отношение разноските определение на РС М. , поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна .

Производството по гр.дело № 3085/2024г. на РС М. е образувано по искова молба, подадена на 04.12.2024г. от М. И. И. от село С., чрез пълномощник ЕАД Е. И. срещу К.

ЕАД гр. С. и А. ЕООД гр. С., с която са предявени субективно съединени два установителни иска с предмет прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит /ДПК/ от 19.04.2023г., сключен от ищцата с първия ответник и договор за поръчителство от същата дата,обезпечаващ ДПК, сключен с втория ответник. С исковата молба е заявено искане за назначаване експертиза и представен договора за кредит,без приложението към същия. След указания на съда за внасяне държавна такса от 290.22 лева е заявено е искане за освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на такси и разноски като непосилни за нея с приложена декларация. Съдът е освободил ищцата от такси и разноски. Постъпили са отговори от ответниците, с които са оспорени твърденията за нищожност на договорите. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил. С постановеното решение исковете са уважение като ответниците са осъдени да заплатят на адвокат Е. И. на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в общи размер 600 лева с включен ДДС. Доказателства за регистрация на ЕАД Е. И. по ДДС по делото не са представени, като молбата на същата /л.83 / от делото не е подписана ръкописно или с валиден електронен подпис, съответно няма значението на валидно процесуално действие с оглед изискванията на чл. 100 ГПК, според който процесуалните действия извън съдебно заседание с извършват в писмена форма. Указания по чл. 101 ГПК съдът не е давал, като видно от протокола от проведеното с.з. е приел 2 молбата за редовна.

В срока за обжалване на решението ищцата чрез пълномощник адвокат Е. И. с молба по чл. 248,ал. 1 от ГПК е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските с твърдения, че съдът при определяне на възнаграждението не е съобразил цената на исковете, а фактическата и правна сложност на спора не следва да се съобразява по аналогия с начина на определяне дължимата за производството държавна такса. Посочено е, че определеното от 400 лева възнаграждение без ДДС е 60% по-ниско от заложеното в чл.

7,ал.2,т.3 от Наредба 1/2004, като размерите посочени в същата служат за ориентир на съдилищата при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение . Поискано е съдът да измени решението в частта за разноските , като присъда адвокатско възнаграждение от 1656 лева с ДДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 248,ал.2 от ГПК, съдът с обжалваното определение № 1132/08.08.2025г. е приел молбата за изменение на решението му в частта за разноските за неоснователна с мотиви, че определеното с решение по реда на чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 600 лева с ДДС е справедливо и обосновано с оглед фактическата и правна сложност на спора.

Така поставеното определение е правилно.

Отговорността за разноските е предопредЕ. от изхода на спора , като по правило присъждането им е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В случая с решението по съществото на спора исковете са уважени , поради което и на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноските , направени в хода на делото. Със сключения между ищцата и адвокат Е. И. , действаща като ЕАД договор за правна защита и съдействие е договорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38,ал.1,т.2 ЗА, поради което и на основание чл. 38,ал.2 ЗА съдът следва да присъди на процесуалния представител с оглед изхода на спора адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 36,ал.2 ЗА размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован, като след постановяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 от ГПК , то посоченото в чл. 36,ал.2 ЗА изискване този размер да е не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, не подлежи на съобразяване от съдилищата.

Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (Определение № 2436 от 30.07.2025 г., постановено по к. ч. т. д. № 743/2025 г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение № 972 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 856/2024 г., г. к., IV г. о. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/2022 г., т. к., I т. о. на ВКС и други).

3

В случая фактическа сложност на спора не е налице, тъй като между страните не е имало спор по обстоятелствата, обуславящи фактическа обстановка по спора, а именно наличието на сключени два договора с конкретно съдържание. Не е налице и правна сложност доколкото спорът се е съсредоточил до установяване действителния размер на ГПР по кредита с оглед императивната норма на чл. 19,ал.4 ЗПК, съответно разходите за поръчителство следва ли да участват в изчисленията на ГПР като задължителна клауза в ДПК съгласно чл. 11,т.10 ЗПК и налице ли е основанието по чл. 22 ЗПК. По правния въпрос обусловил уважаване на предявените искове е налице многобройна съдебна практика, приемаща че разходите за поръчителство се включват като такива при изчисляване ГПР по кредита, като съдът за да прогласи договорите за нищожни на основание чл. 22 ЗПК е приложил императивната норма на чл. 19,ал.4 във връзка с чл. 10,ал.1 ЗПК. Извършените от адвокат Е. И. процесуални действия се изразяват в подаване на искова молба и молба по чл.

83,ал.2 ГПК, делото е разгледано в едно съдебно заседание без явяване на адвокат И.. Макар и да са предявени два иска, то искът с предмет нищожност на договора за поръчителство е обусловен от иска за нищожност на ДПК предвид акцесорния му обезпечителен характер.

Не без значение е и обстоятелството, че като пълномощник на ищцата М. И. адвокат Е. И. е предявила пред РС М. на 04.12.2024г. девет искови молби , всички с предмет нищожност на различни договори за кредит, сключени от ищцата с К. ЕАД, по които са образувани отделни искови производства, приключили с положителни за ищцата решения, по всяко от които процесуалното представителство е безплатно по чл. 38,ал.1 ЗА с присъдено адвокатско възнаграждение.

Определеното от първостепенният съд адвокатско възнаграждение от 600 лева с включен ДДС е съобразено с извършените по делото процесуални действия, както и с фактическата и правна сложност на спора, явява се справедливо и обосновано , поради което и не са налице основания за изменението му в посока увеличаване.

Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение на Районен съд-гр. М. е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 280,ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 274,ал.4 и 248,ал. 3 от ГПК настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд М.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1132 от 08.08.2025 г., постановено по гр. д. № 3085/2024 г. по описа на Районен съд-гр. М., като ПРАВИЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. М., 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500424 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК по частна жалба на адвокат Е. И. в качеството й на пълномощник на страната М. И. И. от село С., обл. М. срещу определение на РС М. № 1132/08.08.2025г. по гр. дело № 3085/2024г. , с което по реда на чл.