Решение № 1464 от 16.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100505635 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК: *******, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20228600400333 по описа на ЧСИ В.М. с район на действие – СГС, обективиран в съобщение с изх.

№ 32339/03.05.2022 г. Твърди, че е длъжник по изп. дело

№ 20228600400333 по описа на ЧСИ

В.М., образувано въз основа на изпълнителен лист № 16/31.03.2022 г., издаден от ОС – Стара Загора, на основание влязло в сила решение № 5/11.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 1432/21 г. по описа на ОС – Стара Загора. Посочва, че на 21.04.2022 г. дружеството е получило покана за доброволно изпълнение, а на 27.04.2022 г. е подало възражение до ЧСИ, с което го уведомява, че е платило в цялост сумите, за които е издаден изпълнителния лист, преди датата на издаването му и преди образуване на изпълнителното дело, респ. е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочва, че на 13.05.2022 г. дружеството е получило съобщение с вх. №

1878/13.05.2022 г. от ЧСИ В.М., с което възражението е оставено без 1 уважение. Твърди, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е неправилен и необоснован. Поддържа, че на основание решение № 260528/07.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1586/20 г. по описа на РС – Стара Загора, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е изплатило на Х.М.Б. на 01.07.2021 г. сумата в общ размер от 3563,50 лв., от които – 3000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020 г. до 01.07.2021 г. /датата на плащането/, както и сумата от 328,50 лв. – разноски по делото. Твърди, че с уведомление с изх. № 3424/08.07.2021 г. взискателят е бил уведомен за факта на плащане на сумата от 3563,50 лв., като е било направено и изрично изявление за прихващане от застрахователя с вземането му за сумата от 100,00 лв. – присъдени съдебни разноски в полза на дружеството. Посочва, че същевременно дружеството е депозирало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение за присъдената разлика над изплатените суми.

Твърди, че преди издаване на изпълнителния лист е изплатил на Х.Б. сумата в общ размер от 9441,76 лв., от които – 8000 лв. – главница, 1266,74 лв. – законна лихва за периода от 10.12.2019 г. до 01.07.2021 г. и 275,02 лв. – законна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 14.01.2022 г. Посочва, че същата е формирана, след като от сумата в общ размер от 9541,76 лв. е приспадната сумата от 100 лв., след направено прихващане, за което Х.Б. е била уведомена с уведомление с изх. № 3424/08.07.2021 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени отказа на ЧСИ В.М. да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20228600400333 като незаконосъобразен, и да даде задължителни указания на съдебния изпълнител да го прекрати, както и да постанови спиране на изпълнението по изпълнителното дело на основание чл. 438 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – взискателят Х.М.Б. не е подала възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

ЧСИ В.М. е изложила мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа становището, че жалбата е неоснователна. Посочва, че не са налице безспорни доказателства за пълното погасяване на дълга преди образуване на изпълнителното производство, поради което не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в 2 жалбата доводи, мотивите на съдебния изпълнител и материалите, съдържащи се в изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20228600400333 по описа на ЧСИ В.М. е образувано на 12.04.2022 г. въз основа на изпълнителен лист №

16/31.03.2022 г., издаден от ОС – Стара Загора, на основание влязло в сила решение № 5/11.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 1432/21 г. по описа на ОС – Стара Загора.

Видно от изпълнителен лист № 16/31.03.2022 г., издаден от ОС – Стара Загора, на основание влязло в сила решение № 5/11.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 1432/21 г. по описа на ОС – Стара Загора, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъдено да заплати на Х.М.Б. сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на траматични увреждания – черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, разкъсноконтузна рана на челото и лекостепенно мозъчно сътресение, контузии на гръдния кош, корема и крайниците, като контузиите са причинили временно разстройство, неопасно за живота, и представляват леки телесни повреди, причинени на ищцата при ПТП, настъпило на 11.10.2019 г. около 00,55 ч. в с. Дълбоки, община Стара Загора, ул. С.З., предизвикано от водача на застрахования при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Фолксаваген Пасат“, с рег. № *******, който челно е блъснал правомерно движещ се лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № *******, в който ищцата е бил пътник на предна дясна седалка, ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. – датата на предявяване на писмената застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата.

На 21.04.2022 г. на длъжника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение. В нея е посочено, че общото задължение по изпълнителното дело към 13.04.2022 г. е в размер на 488,89 лв., което е формирано от 3,29 лв. – неолихвяема сума, 134,65 лв. – главница, 110,40 лв. – разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 40,55 лв. в полза на ЧСИ В.М. и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

С възражение с вх. № 20412/27.04.2022 г. ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е 3 поискало от ЧСИ В.М. да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като дружеството е изплатило преди издаването на изпълнителния лист вземането. Във възражението е посочено, че на 01.07.2021 г. е платена сумата от 3563,50 лв., а на 14.01.2022 г. – сумата от 5878,26 лв.

Към възражението е представено уведомление с изх. № 3424/08.07.2021 г. от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД до Х.М.Б. за прихващане на сумата от 100 лв., представляваща разноски, присъдени в полза на застрахователя съгласно решение № 260528/07.06.2021 г. по гр. д. № 1586/20 г. по описа на РС – Стара Загора.

От платежно нареждане от 01.07.2021 г. се установява, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е превел по банков път на Х.М.Б. на 01.07.2021 г. сумата от 3563,50 лв. с посочено основание за плащане – „решение по гр. д. № 1586/20 г. на РС – Стара Загора“.

От платежно нареждане от 14.01.2022 г. се установява, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е превел по банков път на Х.М.Б. на 14.01.2022 г. сумата от 5878,26 лв. с посочено основание за плащане – „решение по в. гр. д. № 1432/21 г. на ОС – Стара Загора“.

От платежно нареждане от 01.07.2021 г. се установява, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е превел по банков път на РС – Стара Загора на 01.07.2021 г. сумата от 225,00 лв., с посочено основание за плащане – „държавна такса и разноски по гр. д. № 1586/20 г. на РС – Стара Загора“.

От платежно нареждане от 14.01.2022 г. се установява, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е превел по банков път на РС – Стара Загора на 14.01.2022 г. сумата от 375,00 лв., с посочено основание за плащане – „държавна такса и разноски по гр. д. № 1586/20 г. на РС – Стара Загора“.

От платежно нареждане от 14.01.2022 г. се установява, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е превел по банков път на адв. П.К. на 14.01.2022 г. сумата от 1594,53 лв., с посочено основание за плащане – „адвокатско възнаграждение по гр. д.

№ 1586/20 г. на РС – Стара Загора“.

На 03.05.2022 г. е постъпило становище от взискателя Х.Б. с вх. № 21174/03.05.2022 г., в което е посочен, че възражението от длъжника по изп. дело № 333/22 г. следва да бъде оставено без уважение.

Със съобщение с изх. № 32339/03.05.2022 г. ЧСИ В.М. е оставила без 4 уважение възражението с вх. № 20412/27.04.2022 г. по изп. дело № 333/22 г.

На 12.05.2022 г. след изтичане на срока за доброволно изпълнение е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „У.К.Б.“ АД.

Съгласно сметка за размера на дълга на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД по изп. дело № 333/22 г. към 12.05.2022 г. същият е 538,40 лв.

На 25.05.2022 г. по сметка на ЧСИ В.М. е постъпила сумата от 538,92 лв. от длъжника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, с която изцяло е погасен дълга по изп. дело № 333/22 г.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, като е насочена срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, който отказ попада в обхвата на подлежащите на обжалване действия от длъжника съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Предмет на обжалване е отказът на ЧСИ В.М., обективиран в съобщение с изх. № 32339/03.05.2022 г., с което ЧСИ е оставил без уважение възражението с вх. № 20412/27.04.2022 г. от длъжника по изп. дело № 333/22 г. за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена от взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай, тя се приема за истинска.

За да откаже да прекрати изпълнителното производство на основание чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК ЧСИ В.М. е приела, че не са налице безспорни доказателства за пълното погасяване на дълга преди образуване на 5 производството.

По делото не се спори между страните, а и от писмените доказателства, находящи се в изпълнителното дело, се установява, че на 01.07.2021 г. длъжникът е превел в полза на кредитора сумата от 3563,50 лв.; на 14.01.2022 г. длъжникът е превел в полза на кредитора сумата от 5878,26 лв.; на 14.01.2022 г. длъжникът е превел в полза на адв. П.К. сумата от 1594,53 лв. за адвокатско възнаграждение.

С уведомление с изх. № 3424/08.07.2021 г. длъжникът е посочил, че с банковия превод от 01.07.2021 г. погасява сумата от 3000 лв. – главница, сумата от 328,50 лв. – разноски по гр. д. № 1586/20 г. на РС – Стара Загора и сумата от 335 лв. – законна лихва. В уведомлението е посочено, че е извършено и прихващане на сумата от 100 лв. – разноски, присъдени в полза на длъжника съгласно решението по гр. д. № 1586/20 г. по описа на РС – Стара Загора.

С уведомление с изх. № 279/14.01.2022 г. длъжникът е посочил, че с банковия превод от 14.01.2022 г. погасява сумата от 5000 лв. – остатъчна главница и 878,26 лв. – остатък от законна лихва.

С Тълкувателно решение № 3/27.03.2017 г. по тълк. дело № 3/17 г. на ОСГТК на ВКС е прието задължително тълкуване относно частично изпълнение на парично задължение и реда за погасяването им. Съгласно тълкуването на нормата на чл. 76 ЗЗД редът за погасяване на парично задължения се определя по уговорено общо съгласие на длъжника и кредитора. Ако такова общо съгласие липсва, се прилага поредността, предвидена в чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД. Когато длъжникът предложи изпълнение и това частично изпълнение е различно от договореното или определеното в закона погасяване на задълженията, но е прието от кредитора, нормите на чл.

76 ЗЗД не се прилагат. Прието е, че за погасяване на парични задължения се прилага правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като задължението се състои от главница и лихва, като под лихва следва да се има предвид и парично задължение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължимо по силата на закона при неизпълнение на главно задължение на падежа му.