Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 220 от 12.04.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1382/2020
Вид
Решение № 220
Подписан
12.04.2021
В сила
29.04.2021
Състав
Стела Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл.3, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.16а, ал.2 · Закон за защита от шума в околната среда
  • чл.34а · Закон за защита от шума в околната среда
  • §1, т. 24 · Закон за защита от шума в околната среда
  • чл.13, ал. 1 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Пазарджик , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Стела Михайлова при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно наказателно дело № 20205220201382 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адв.Вл.С., като повереник на С.Ю. С., ЕГН ********** от гр.С., ул.“С.С.“ №28 против Наказателно постановление №2019-340-23-25 от 27.08.2020 г. на Началника на РУ С., с което на същия за нарушение на чл16а, ал.2 от Закон за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ и на основание чл.34а от ЗЗШОС е наложена ГЛОБА в размер на 500 лева.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата РУ С. не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Районният съд, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите 1 на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че е на 05.08.2020 г. около 01,45 часа в гр.С., на ул.”С.С.” №28, чрез озвучителна уредба пуска силна музика, като с действията си нарушава забраната за озвучаване на територии предназначени за жилищно строителство за времето от 23.00 ч. до 08.00 часа.

Нарушението е установено във връзка с получен сигнал на ЕЕН 112.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Г.Ю.-актосъставител, Й.Б. и писмените доказателства приети по делото.

В настоящия случай от описанието на нарушението и показанията на свидетелите Ю. и Б. се установява, че озвучаването е осъществявано чрез озвучителна уредба от разположена в двор към обитавана от нарушителя жилищна сграда-къща.

Според §1, т. 24 от ДР на ЗЗШОС "зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение" са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл.13, ал. 1 от Закона за устройство на територията. На основание чл.13, ал. 1 от ЗУТ е приета Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл.13 от въпросната Наредба жилищните територии обхващат части от населеното място, в които са обединени урегулирани поземлени имоти, предназначени предимно за жилищно застрояване. Безспорно е, че гр.С. е населено място от такъв тип, като имота, на теритоята на който е осъществено озвучаването се намира в рамките на населеното място, в зона предназначена за жилищно застрояване, урегулирана с градоустрояствен план.

Но съдът намира, че НП е незаконосъобразно на друго основание.

Разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗСШОС /изм. ДВ, бр.101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г./, действаща към датата на нарушението, предвижда забрана 2 озвучаването от обекти по ал.1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.

Следователно текстът на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС предвижда забрана за озвучаване и на открити площи в територии, предназначени за жилищно строителство, във времевия период от 23.00 до 08.00 часа, но тази забрана е валидна за случаите, в които това озвучаване първо се осъществява от обектите по ал.1 на чл.16, а именно обекти за производство, съхраняване и търговия и обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение.

В случая обаче процесното използване на озвучителна техника е било реализирано на открито място по смисъла на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, от физическа лице, но не и от някой от горепосочените изрично и изчерпателно изброени по вид обекти или в жилищна сграда с повече от едно жилище.

Поради това жалбоподателят не може да бъде субект на вмененото нарушение.

Едва с изменението на чл.16а, ал.2 от ЗСШОС с ДВ, бр.101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г. е предвидена забрана за озвучаване и от физически лица, т.е. и физическите лица могат да бъдат субекти на това нарушение.

Несъмнено разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН предвижда, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило е формулирано в ал.2 на чл.3, а именно, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В случая сега действащата разпоредба на чл.16, ал.2 от ЗСШОС не е поблагоприятна за нарушителя, поради което е приложима нормата на чл.16, 3 ал.2 от ЗСШОС, действаща към датата на извършване на нарушението.

Предвид изложеното, съдът приема, че административнонаказващият орган неправилно е подвел поведението на жалбоподателя под нормата на чл.16а, ал. 2 от ЗЗШОС и му е наложена санкция по реда на чл.34а, ал.1 от същия закон, тъй като нарушението не е извършено от обективна страна.

По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното постановление, като необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По делото не направени искания от страните за присъждане на направени по делото разноски, поради което съдът не следва да се произнася.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №2019-340-23-25 от 27.08.2020 г. на Началника на РУ С., с което на С.Ю. С., ЕГН ********** от гр.С., ул.“С.С.“ №28 за нарушение на чл16а, ал.2 от Закон за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ и на основание чл.34а от ЗЗШОС е наложена ГЛОБА в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4