Решение № 141 от 25.04.2019, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр. Перник, 25.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА

КРИСТИАН ПЕТРОВ при секретаря Златка

Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 287 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5 от 26.02.2018 г., постановено по гр. дело № 178/2017 г. по описа на Трънски районен съд, е отхвърлен предявеният от П.Д.П. против Р.П.Х. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията, с които нарушава и смущава правото му на собственост върху дворно място с площ от около 2000 кв.м., неурегулирано, ведно с построените върху него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, находящо се в с. ***, Община Трън, Област Перник, при съседи на имота: път, дере, имот на В.И. и А. Х. и П. С., и да възстанови предишното фактическо положение съществувало отпреди извършването на неоснователните действия. Със същото решение са присъдени и разноски съобразно изхода на спора.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца П.Д.П.. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради погрешна преценка на събраните по делото доказателства относно извършените от ответника фактически действия по изграждане на оградата, за които е установено по делото, че са противоправни и смущават ползването на собствения му имот, както и че тази погрешна преценка е довела до неправилно прилагане на материалния закон. Иска решението да бъде отменено и уважен предявеният иск. Претендира разноски.

Въззиваемият

– ответникът Р.П.Х., в законоустановения срок по чл.

263, ал. 1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, възразявайки че не са налице предпоставки за уважаване на иска поради изграждане на оградата изцяло в собствения му имот и при съобразяване на предвидените строителни правила и норми. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.

Въззивният съд приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено в изискуемата писмена форма от надлежен орган и в пределите на правораздавателната му власт, и е допустимо, включително и предвид поясненията на ищеца пред въззивната инстанция, с които настоящият съдебен състав намира, че са отстранени нередовностите на исковата молба.

С така предявения иск ищецът навежда твърдения за защита на пълноценното упражняване на притежавано от него право на собственост върху дворното място чрез осигуряване на достъп до него чрез процесните път и чешма, поради което доводите от ответника – въззиваем в настоящото производство, за недопустимост на производството поради упражняване на чужди права по арг. чл. 26, ал. 2 от ГПК е неоснователно.

Съобразявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 273 във вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК, въззивният съд намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 109 от ЗС.

Ищецът

П.Д.П. твърди в исковата молба и поясненията по уточняващата молба от 18.06.2018 г., представена пред въззивната инстанция, че е собственик на неурегулирано дворно място с площ от около 2000 кв.м, заедно с построените върху него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, находящо се в с. ***, Община Трън, при съседи на имота: път, дере, имот на В.И. и А. Х. и П. С., а ответникът Р.П.Х. на съседен на имота му поземлен имот с пл. № 1 по кадастрален план на с. ***, който по нотариален акт представлявал дворно място, находящо се в с. ***, Община Трън, с площ от около 2000 кв.м, заедно с построените в него жилищна сграда, състояща се от стая, мазе и ижа и стопанска сграда, при съседи по нотариален акт: М.З., път, наследници на Д. П., наследници на Х. Ц. и път, придобит от него въз основа на договор за покупко-проджба на недвижим имот по нотариален акт № 23 от 29.01.2013 г. от наследниците на М.Д.С.. Поддържа, че през лятото на 2014 г. ответникът е поставил ограда на имота си със затваряне на съществуващ селски път и обществена чешма, довело до възпрепятстване на достъпа до собствения му имот и пълноценното му ползване откъм този път, в частта му заключена с така поставената ограда по букви ПРУФА на скица № 2 от основното заключение на съдебно-техническата експертиза.

Иска ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните действия, изразяващи се поставяне на ограда по букви ПРУФА на скица № 2 от основното заключение на съдебно-техническата експертиза, които му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем и да възстанови предишното фактическо положение чрез премахването на посочената част от оградата.

Ответникът

Р.П.Х. е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявените искове, възразявайки че оградата е поставена при спазване на строителните правила и норми в собствения му имот и че ищецът има осигурен достъп до имота.

За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че затвореният с поставената ограда път представлявал част от имота на ответника, в който съществувала само изградена от последния система за водозахранване с дълбоичинна сонда и хидрофорна уредба, предвид което и наличието на осигурен подход към имота на ищеца така предявеният иск се явявал неоснователен.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 41 от 11.04.1991 г., видно от който ищецът и въззивник П.Д.П., Д. Д. П. и К. Д.П. са признати за собственици по давностно владение и наследство на неурегулирано дворно място, находящо се в с. ***, Община Трън, с площ от около 2000 кв.м, заедно с построени в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, при съседи на имота: път; дере; имот на В.И. и А. Х. и П. С..

Представен е също и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23 от 29.01.2013 г., видно от който Д.А.С., Д.М.С. и Б.М.С. са продали на Р.П.Х. – ответник и въззиваем в настоящото производство, собствеността върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот с пл. № 1 по кадастралния план на с. ***, Община Трън, а по нотариален акт - дворно място, находящо се в с. ***, Община Трън, с площ от около 2000 кв.м, ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от стая, мазе и ижа, и стопанска сграда, при съседи по нотариален акт: М.З.; път; наследници на Д. П.; наследници на Х. Ц. и път.

При съставянето на нотариалния акт за продажбата на имота е представен нотариален акт за продажба № 55 от 27.08.1985 г., приложен и по делото, с който наследодателят на продавачите - М.Д.С., видно от удостоверението за наследници от 09.01.2013 г., го е закупил от А.А.Р. – низходящ родственик на А.

Ц., сочен от разпитаните по делото свидетели. Представена е също и кадастрална скица-проект на имота, изготвена от Перник кадастър ООД въз основа на възложено от наследниците на М.Д.С. попълване на кадастрален план на махала *** (с. ***), Общита Трън, с дворно застроено място, като по делото липсват доказателства за откриване на производство по чл. 35а от ЗКИР.

Представени по делото са проект, разрешение за строеж № УТ-17-03 от 07.02.2014 г., протокол за откриване на строителна площадка и писма на Община Трън, свързани със строителство на ажурна (лека) ограда по имотните граници на поземлен имот 1 в землището на с. ***, м. ***, Община Трън.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д.С., Р.Л., П.Т. и С.Т. – съответно жители или наследници на жители на селото с имоти в близост до тези на страните по делото, включително и чрез преразпита им при извършения оглед на място на 16.11.2018 г. пред въззивната инстанция. Св. Д.С., роден през *** г., заявява в показанията си, че е израснал в селото и от пенсионирането си живеел в него през лятото, като от дете помнел, че до имота му, който се намирал в близост до тези на страните, идвайки от гр. Трън по пътя от изток след това се минавало през процесния път, който се спускал надолу в посока север и се включвал в пътя на север от имота на ответника. Заявява, че пътят от изток на имота на ответника бил направен от общината около година след закупуването му от него, като преди това същият се ползвал само като пътека поради намиращ се на него камък. Имотът, закупен от ответника, бил на А. Ц., който имал имот с две кошари, намиращ се на север от процесния път, и двор с къща, който достигал на около 2-3 метра преди съществуваща понастоящем чешма в имота на ответника, като пътят отграничавал имота с кошарите и двора с къщата и се намирал на север от съществуващите понастоящем камъни. Сочи в показанията си, че имотът на ищеца бил по съществуващата ограда и че до него се стигало по спорния път през врата, която той бил направил, като преди от южната страна на имота на ищеца минавал междуселски път, който излизал на пътя за гр. Трън, но този път бил затворен много отдавна от хора в селото. Пътят на север от имота на ответника винаги съществувал, като по него се стигало до реката и ВЕЦ Ерма, но не и с пряк достъп до пътя за гр. Трън. Свидетелят заявява, че през 1953 година от общината бил прокаран водопровод и чешма, за която предполагал, че била на мястото на съществуващата понастоящем чешма в имота на ответника, и водата от която била изчезнала през 1995 г. - 1997 г.

В показанията си св. Р.Л. заявява, че е родена през *** г. и била наследник на рода на Ц.П., между синовете на който - А., С. (неин дядо) и Х. Ц.и, през 1938 г. била извършена делба, като тя идвала в имота на дядо си до 18-годишната си възраст и отново след 1992 г. Завява, че до имота на дядо й се стигало през път, който преминавал по диагонал на ограденото от ответника дворно място и се излизало на пътя от север на същото място, но не и по спорния път, за който не знае кога е прокаран, тъй като и след 1992 г. до имота на дядо й се минавало по намиращия се по диагонал път. Свидетелства, че до имота на ищеца се влизало от северната му страна, а след 1992 г. достъпът до него бил от спорния път. Пътят от изток на имотите на страните бил прокаран понастоящем, като преди на мястото му имало храсти. Чешмата е видяла през 1992 г. и не знае дали имало вода от нея.

Св.

П.Т., който е роден през *** г. заявява, че до влизането си в казармата е живял в селото, а след пенсионирането си на 50-годишна възраст се върнал отново да живее в него и един от тримата му постоянни жители, като и през останалото време не е прекъсвал връзка със селото. Сочи, че имотът на А. Ц. бил почти във вида, който бил заграден от ответника Р.Х., като спорният път бил част от дворното му място, в което се влизало през порта на мястото на сега съществуващата порта за имота. Свидетелства, че А. Ц. след 1950 г. бил изселен в гр. *** заради сина му, а след кратко завръщане в селото отишъл да живее при дъщеря си А. в гр. *** и не се върнал повече, поради което мястото дълго време било изоставено и използвано от ТКСЗ през 1957 г. за отглеждане на крави, а по-късно и за овце, а заради по-прекия достъп през него хората разградили имота и го използвали за преминаване. Пътят от изток на имотите винаги е съществувал, но поради порои на него се появил голям камък, който препятствал преминаването по този път и започнало да се преминава през имота на А. Ц.. Следващият собственик на имота – М.С., ползвал само частта от имота на север от спорния път и самия път, а тази част от него на юг не се ползвала от никой. Заявява, че до имота на ищеца П.П. преди се влизало през порта на къщата, намираща се на северната страна на имота му, до която се достигало и по сега съществуващия от север път, но тъй като съседите му заградили достъпа от тази страна, се направила портата от източната страна на имота на ищеца, като тя била направено преди повече от 5 години от св. Д.С.. Пътят, който се намирал на юг от имота на ответника, съществувал отпреди и през него минавал собственикът на имота от юг на имота на ищеца, но не бил във вида, прокаран от общината преди около две години. Свидетелства, че при прокарването на водата в селото отклонение за спорната чешма, която представлява стърчаща тръба, не е имало. Отклонението с шахта, намираща се на 3 метра от източния вход на имота на ответника, било направено по искане на А. Ц., за да напоява добитъка си, като от извършения преди 15-20 години ремонт на стария водопровод вода до чешмата не е достигала. Понастоящем в имота на ответника имало сонда, от която се захранвала направената в него нова чешма.