Решение № 1146 от 17.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1146 гр. София, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000500059 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 86/06.10.2021 г., постановено по гр. д. № 31/2021 г. по описа на ОС-гр.

Монтана, частично са уважени предявените от М. Н. Б. и Н. Ц. П. срещу ЗД „Евроинс” АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за следните суми по ищци: 1) за М. Н. Б. - 130000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200000 лв., след допуснатото на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 09.09.2021 г. изменение на иска чрез увеличение на неговия размер от 150000 лв. на 200000 лв.) и 2) за Н. Ц. П. - 15000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 30000 лв.), представляващи застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 13.09.2020 г., ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до окончателното изплащане на главните парични притезания.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 130000 лв. за М. Н. Б. и 15000 лв. за Н. Ц. П., като то не трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като чрез своето противоправно поведение (пътници без правилно поставен предпазен колан) не са допринесли в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищците в частта, в която частично са охвърлени осъдителните искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумите, както следва: за М. Н. Б. над присъдената сума от 130000 1 лв. до пълния предявен размер от 200000 лв. и за Н. Ц. П. над присъдената сума от 15000 лв. до пълния предявен размер от 30000 лв. Въззивниците поддържат, че решението е неправилно, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен високия интензитет на претърпените неимуществени вреди.

Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, в която изразява становище за нейната неоснователност.

Така постановеното решение е обжалвано и от ответника в частта, в която е уважен предявеният от М. Н. Б. иск над сумата от 90000 лв. до присъдения размер от 130000 лв., ведно със законната лихва от 14.01.2021г. до окончателното й заплащане, твърдейки, че първоинстанционният съд не е анализирал съвкупно всички събрани по делото доказателства. Нито във въззивната жалба, нито в отговора на въззивната жалба поддържа своевременно релевираното в отговора на исковата молба материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите (пътници без правилно поставен предпазен колан), поради което въззивният съд не следва да обсъжда това частично правонамаляващо материалноправно възражение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.

Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок писмен отговор на тази въззивна жалба, в който развива правни доводи за нейната неоснователност.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на Н. Ц. П. неимуществени вреди е уважен до сумата от 15000 лв., респ. в частта, в която искът, предявен от М. Н. Б., е уважен до сумата от 90000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

ОС-гр. Монтана, е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди 2 при настъпване на процесното застрахователно събитие на 13.09.2020 г. – за М. Н. Б. до сумата от 90000 лв., респ. за Н. Ц. П. до сумата от 15000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение. Както бе изяснено, ответникът не поддържа релевираното материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на ответниците (пътници в автомобил без правилно поставен предпазен колан), поради което е недопустимо въззивният съд да се произнася по неговата основателност (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците болки и страдания вследствие на причинените им травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, тяхната възраст, причинените им неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – средата на 2020 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца М. Н. Б. е причинена 1) травма в областта на гръдния кош със счупване от 3-то до 10-то ребро в лява гръдна половина, с развитие на левостранен излив на кръв и наличие на въздух в лява гръдна половина, наложила оперативна интервенция - левостранна торакоцентеза и 2) травма в областта на корема с разкъсване на слезката (далака) и кръвоизливи в областта на задстомашната жлеза (панкреаса) и с кръвоизлив в коремната кухина, като разкъсването на слезката (далака) е наложило оперативното и отстраняване (спленектомия).

При тази тежка гръдно-коремна травма с кръвоизливите в гръдната и коремната кухини се е развил и травматичен шок, а като усложнение на тежката коремна травма и на проведеното по този повод оперативно лечение на по-късен етап се е развила и частична чревна непроходимост (субилеус), като тези увреждания в съвкупност са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Разкъсването на слезката (далака) е наложило оперативното й отстраняване. От получените травми (както и от проведеното оперативно лечение) пострадалият е имал значителни затруднения в самообслужването и дейностите от ежедневния живот. От проведеното оперативно лечение са останали трайни видими белези (постоперативни цикатрикси) в областта на гръдния кош и на корема, които обективно загрозяват тялото.

3

Оздравителният период на тези травми е продължило около една година, след което е било необходимо да се извършат допълнителни прегледи и изследвания с оглед отчитане на остатъчните явления и на евентуално настъпили други усложнения. Изяснява се, че на пострадалия е провеждано стационарно (болнично) лечение, включващо оперативни интервенции - оперативно отваряне на гръдната кухина и лапаротомия (оперативно отваряне на коремната кухина), медикаментозна терапия, вливания (вкл. и на кръв). Към момента на изготвяне на експертизата възстановителният период на получените травми продължава, като не може категорично да се прогнозира какъв ще е крайният резултат и какви ще бъдат крайните усложнения, но със сигурност не може да се очаква пълно възстановяване на функционалното състояние на пострадалия отпреди настъпване на процесното ПТП. Вещото лице установява, че към настоящия момент пострадалият е в задоволително общо състояние, но като остатъчни явления съобщава за болки и ограничени движения в областта на дясната раменна става, както и болки при опипване и дихателни движения в лявата гръдна половина, както и от задух и лесно уморяемост при физическо натоварване.

Налице е загуба на орган - слезка (далак), чиято липса не може да бъда възстановена (слезката е най-големият лимфоиден орган в човешкото тяло, произвежда лимфоцити и играе основна роля в изграждане на имунитета, осъществява роля на кръвно депо).

При изслушване на СМЕ в проведеното пред ОС-гр. Монтана на 09.09.2021 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че при осъществената оперативна интервенция е отворена гръдната кухина, за да се източи и да се възстанови обемът на белия дроб, макар че липсват данни за травматична увреда на белия дроб, т.е. за разкъсване. Кръвта е в гръдната кухина, а не в белия дроб. За да се възстанови обемът на дроба, се прави аспирация и се зашива. Но това свиване на дроба, по принцип, може да се приравни към контузия на дроба, защото дробът не функционира правилно и след това му трябва доста време за възстановяване пълния обем на дихателните функции. Може да настъпи смърт от това увреждане. Когато се отвори гръдната и коремната кухина обикновено се получават сраствания. В коремната кухина проблемът е такъв, че променя моториката на червата – „При него наистина може само да се каже, че няма как да се възстанови напълно. Травмата на гръдния кош с увредата на белия дроб продължително ще се налага да се възстановя”.