Решение № 1033 от 30.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20251100901348 по описа за 2025 година

Ищецът „ЗАД Армеец“ АД АД твърди, че на 02.11.2021 г., в гр.

Ловеч, бул. „България“, в близост до съдебната палата, е настъпило ПТП, при което л. а. „Шевролет авео“ с рег. № ******** предприема маневра обратен завой, без да се убеди, че няма преминаващи покрай него превозни средства и пресича пътя на преминаващия покрай него в същия момент автомобил „Ауди А7“ с рег. № ******** и предизвиква удар между двете МПС. След този удар л. а. „Ауди А7“ се отклонява в ляво и качва на тротоара, където се удря в трето, паркирано МПС. При това ПТП са нанесени щети на лекия автомобил Ауди А7“ с рег. № ********, който е обект на имуществена застраховка „Каско“ – застрахователна полица № 0306Х0681954, сключена с ищцовото дружество.

Във връзка с ПТП, застрахованото лице е подало заявление с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахованото имущество, във връзка с което е образувана преписка по щета № 25521030100143, по която ищцовото застрахователно дружество плаща застрахователно обезщетение в размер на общо 50289.98 лева. Посочва, че за ПТП е съставен констативен протокол за ПТП № 75/05.11.2021 г., в който са описани увреждания на застрахования при ищеца автомобил по десния фар, предната броня и предния десен калник, а съгласно изготвената в досъдебното производство автотехническа експертиза, принос за произшествието имат и двамата водачи. Посочва, че гражданската 1 отговорност на водача на водача на л. а. „Шевролет авео“ с рег. № ******** се покрива от сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С получено на 02.12.2022 г. писмо кани ответника да му заплати доброволно половината от изплатеното по щетата застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, на основание чл. 412 от КЗ, но след изтичане на един месец от поканата не е направено такова плащане от страна на ответника. Във връзка с направеното от ответника възражение, че при определяне на размера на застрахователното обезщетение, дължимо на увреденото лице, е следвало да бъдат приспаднати запазените части, пояснява, че в случая не е налице тотална щета, съответно няма запазени части, които да се приспаднат от застрахователното обезщетение.

Предвид изложеното, ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 25159.99 лева, представляваща половината от изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 25521030100143 в размер от 25144.99 лева и ликвидационните разноски за неговото определяне в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /10.07.2025 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 8335.45 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 25159.99 лева, за периода от 03.01.2023 г. до 09.07.2025 г. вкл. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба е посочена банкова сметка на ищеца за плащане на претендираната сума, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК

Ответникът „ЗАД

ДаллБогг: живот и здраве“ АД оспорва основателността на предявените искове. Поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му като застраховател на гражданската отговорност на водача на л. а. „Шевролет авео“ с рег. № ******** М. Д. И., тъй като същият не е нарушил императивни разпоредби на ЗДвП. Липсата на противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното застрахователно дружество, е основание ответникът да откаже да плати застрахователно обезщетение на ищеца, за който отказ ищецът е уведомен с писмо от 19.12.2024 г. Не оспорва наличието на описаните в исковата молба застрахователни правоотношения и заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в посочения в исковата молба размер. Поддържа, че така платеното обезщетение е завишено и не 2 отговаря на действителната пазарна стойност на застрахования при ищеца автомобил. Посочва, че са налице запазени части, които е следвало да бъдат приспаднати при определяне на обезщетението. Иска от съда да отхвърли исковете, като му присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

С приетия по делото доклад са приети за безспорни между страните обстоятелствата за наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на л. а. „Ауди А7“ с рег. № ******** по имуществена застраховка полица „Каско“ – застрахователна полица № 0306Х0681954, на „Ауди А7“ с рег. № ********, по което във връзка с описаното в исковата молба ПТП от 02.11.2021 г. ищецът е заплатил обезщетение на застрахованото лице в размер на общо 50289.98 лева, както и факта, че обичайните разноски за определяне на това обезщетение по щетата възлизат на 15 лева. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ – полица № BG/30/121001901278, на водача на л. а. „Шевролет авео“ с рег. № ********, валидна към датата на ПТП. Не е спорно и обстоятелството, че на 02.12.2022 г. ответникът е поканен от ищеца да заплати половината от платеното на увреденото лице застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0306Х0681954, включително с 15 лева ликвидационни разноски.

Спорни между страните са обстоятелствата какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП и какви са вредите, нанесени от това ПТП на застрахованото при ищеца МПС и каква е стойността на дължимото за тези вреди застрахователно обезщетение.

Във връзка със спорните между страните въпроси относно механизма на настъпване на ПТП, както и вида на нанесените вреди и техният размер, са допуснати гласни доказателства и съдебно-автотехническа експретиза. Изискано е и образуваното във връзка с процесното ПТП досъдебно производство, като съдържащите се в него материали са съобразени от вещото лице, при даване на отговор на допуснатите към експертизата задачи.

От събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.

3

Ц. Д. и М. Д. И. се установява следното:

Свидетелят Д. при настъпване на процесното ПТП, през м. ноември 2021 г., се е возел като пътник на предната седалка на л. а. „Ауди А7“, управляван от другия свидетел М. И.. Колата се движела по улицата, на която е Съдебната палата в гр. Ловеч с около 50-60 км./ч, когато таксиметров шофьор направил обратен ляв завой и ги засякъл. За да избегне удара, шофьорът се ударил в таксито. От двете страни на улицата, по която са се движили имало паркирани колони от автомобили, но таксито не е излязло от такова място, а било спряло до паркираните коли и от там тръгнало да прави обратния завой. Свидетелят не е сигурен дали на това място е разрешен обратният завой, но на практика такситата винаги правели такъв на това място. Свидетелят не си спомня дали направилият обратен завой шофьор е дал сигнал с мигач, тъй като всичко станало изневиделица, а след удара шофьорът на л.а „Ауди“, в който се е возел свидетелят, изпаднал в безсъзнание и свидетелят Д. се притеснил много и изпаднал в шок. Станало голяма суматоха и извикали линейка. Не помни дали настилката е била мокра и какво точно е било времето тогава.

Свидетелят И. е управлявал л. а. „Ауди А7“ през м. ноември 2021 г., при настъпване на процесното ПТП. Помни, че водачът на другия автомобил – такси, внезапно направил ляв завой и при опита си за избегне удара, свидетелят не успял да направи това, блъснал се в другия автомобил и изпаднал в безсъзнание. Таксито било на 50 м. от колата на свидетеля, когато изведнъж тръгнало да прави обратен завой. Свидетелят натиснал спирачките и завил наляво да избегне удара, но с таксито го ударило отпред в дясно. Не помни дали таксито е дало мигач. Движението по улицата било двупосочно, с непрекъсната маркировка и с две ленти на движение, като в ляво и дясно винаги имало коли. Управляваният от свидетеля автомобил се е движел с около 45-50 км/ч в дясната лента. Не помни дали пътната настилка е била мокра или суха.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като непротиворечиви, логически обосновани и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и отчитайки обстоятелството, че показанията се основават на лични и непосредствени възприятия на свидетелите, които не са пряко заинтересовани от изхода на делото.

От приетото по делото, неоспорено от страните, заключение по 4 съдебно-автотехническата експертиза, което заключение Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, включително и от уточненията, направени при изслушването на вещото лице Й. по реда на чл. 200 от ГПК в съдебното заседание на 27.03.2026 г., се установява, че на 02.11.2021 г., около 17.25 ч., на бул. „България“ в гр. Ловеч, водачът на л.а. „Шевролет авео“ с рег.

№ ******** предприема маневра за обратен завой, като в същото време и посока се движи и л.а. „Ауди А7“ с рег. № ********, водачът на който автомобил предприема спасителна маневра за отклонение вляво, за да избегне ПТП с намиращия се пред него и правещ обратен завой л.а. „Шевролет авео“.

Вследствие на предприетите от двамата водачи маневри траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва съприкосновение. От удара л.а.

„Ауди А7“ променя траекторията си на движение и реализира втори удар с паркирания отляво л.а „Шевролет круз“. От техническа гледна точка причините за така настъпилото ПТП са поведението на водача на л.а.

„Шевролет авео“, който преди да предприеме маневра за обратен завой не се е убедил, че може да я завърши безопасно, без да настъпи съприкосновение със заобикалящия го отляво л.а. „Ауди А7“. Съгласно записаните данни от т.нар. черна кутия на л. а „Ауди А7“ към момента на удара с л.а „Шевролет авео“, когато се задействат защитните системи и подават информация към компютъра с колко км/ч л са задействани тези датчици, л.а „Ауди А7“ в този момент се е движил с 30 км.ч. Ако се приеме, че л.а „Ауди А7“ се е движил с такава скорост и преди удара, то разстоянието, на което се е намирал л.а.

„Ауди А7“ спрямо л.а. „Шевролет авео“ в момента, в който водачът е предприел маневра за обратен завой е 23.93 м. и в този случай водачът на лекия автомобил „Ауди А7“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП чрез аварийно задействане на спирачната уредба. В случая от съставения протокол за оглед на местопроизшествието е видно, че мястото не е запазено и не са регистрирани спирачни следи, съответно не може да се определи дали преди удара водачът се е движил с посочената от свидетелите средна скорост от около 50 км./ч. и дали е задействал спирачната уредба и в кой момент, че да се намали скоростта от 50 км./ч на 30 км/ч, каквато е регистрираната скорост при удара. Ако се приеме, че автомобилът се е движел с 50 км./ч и е задействана спирачната система, то опасната зона на спиране на автомобила „Ауди А7“ е над 30 метра, съответно е по-голяма от отстоянието, на което се е намирал от предприемащия обратен завой автомобил и в този 5 случай ударът би бил непредотвратим за водача на л.а. „Ауди А7“. Видимите щети, описани в протокола за ПТП и в образуваната при застрахователя по повод ПТП щета по л. а „Ауди А7“ могат да бъдат получени при гореописания механизъм на настъпване на произшествието, съответно се намират в пряка и причинно-следствена връзка с него. Стойността на така нанесените увреждания по средно пазарни цени, към датата на ПТП – 02.11.2021 г., е 50931.96 лева, а съобразно Методиката към Наредба № 49, към същата дата, е 46856.99 лева. при изчисляването на стойността, съобразно Методиката, се прилага обезценка на новите части /коефициент 0.7 на новите части, с 30 % остатъчна стойност 70 % на новите детайли/, като стойността на труда не се доближава до пазарните цени и е строго фиксиран.