Решение № 260007 от 04.05.2022, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Хасково, 04.05.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд шести граждански състав на четвърти април две хиляди двадесет и втора година в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА секретар Силвия Делчева като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 222 по описа за 2019 год., за де се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.Д.Д., Г.Ж.Ю., Д.В.Д., В.В.Д. и Х.А.Д., всички чрез адв. К.Г., против „Многопрофилна болница за активно лечение – Х.“

ЕООД, представлявана от З.Г.Ч., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че първите двама ищци В.Д.Д. и Г.Ж.Ю. са родители на Т.В.Д., родена на *** г. и починала пет дни по-късно на 13.04.2014 г. в с.Орешец, Община Х.. Ищцата Х.Д. се явява едноутробна сестра на починалото дете, а ищците В.Д. и Д.Д. са братя на починалото бебе. Посочено е, че детето Т. Д. е починало на 13.04.2014 г. вследствие действията на служител в ответното лечебно заведение. В.Д. и Г.Ю. живели заедно на семейни начала. От общото си съжителство те имали децата В.Д. и Д.Д.. През 2013 г. установили, че очакват трето дете. Бременността на ищцата Г.Ю. протекла контролирано и безпроблемно под наблюдението на акушер – гинеколог д-р К.Д..

Рано сутринта на 08.04.2014 г. Г.Ю. посетила д-р Д., тъй като предната вечер усетила признаци на предстоящо раждане и силни контракции. След извършения преглед от д-р Д. се констатирало разкритие от 5 см на маточната шийка и ищцата била насочена за раждане към Отделение по акушерство и гинекология при МБАЛ – Х..

Постъпила в отделението около 9 ч. сутринта и била приета от д-р Е.Ч., който бил на смяна с акушер Д.П. и санитар С.П.. След приемане на ищцата Г.Ж.Ю. й били поставени медикаменти, съобразени с поредността на раждането и след около час разкритието на ищцата се увеличило, като д-р Д. спукал околоплодния мехур инструментално. След посоченото действие д-р Д. оставил родилката под наблюдението на д-р Ч., като тя била въведена в родилна зала около 11 часа за започване на раждането. Първоначално раждането започнало нормално, но в неговия втори етап било установено от акушер П., че плодът се намирал в необичайно предлежание, което в медицината не се приемало за патологично, но предполагало възможна поява на усложнения. Акушерката уведомила д-р Ч., който не се включил в раждането, но й наредил да извърши епизиотомия, като в същото време той неколкократно приложил метода Кристелер – представлява физическо натискане на корема на родилката във втората фаза на раждането. Акушер П. извъртяла плода в посока обратна на часовниковата стрелка и успяла да го извади около 11:50 часа. Констатирало се, че детето е от женски пол, 52 см дължина, тегло 3.850 кг, доносено. Раждането било тежко и д-р Ч. констатирал забавена адаптация на плода към условията извън утробата, тъй като детето не проплакало веднага, а едва след направена двукратна аспирация издало лек звук, но не и плач. Веднага му била поставена кислородна маска и с оглед на съществуващия за бебето риск д-р Ч. извикал дежурния детски лекар д-р А.Н., като я запознал с поставената от него диагноза „Анормално раждане“. След извършения от нея преглед назначила тя назначила кислородна терапия и овлажняване, без да отбележи в медицинските документи високия риск за новороденото. Около 15.40 часа на 08.04.2014 г. бебето било предадено на майката като здраво, доносено бебе, без патологични отклонения. На 09.04.2014 г. ищцата и една от сестрите, преобличащи бебето Т., забелязали множество синини по тялото на детето. Това обстоятелство било съобщено и на д-р Н., която въпреки синините и поставената диагноза за усложнено раждане, не предприела никакви медицински действия, свързани с назначаване на кръвни изследвания за установяване точното състояние на детето, съответно при необходимост насочване и хоспитализиране в специализирано медицинско заведение, разполагащо с неонатологично отделение.

На 11.04.2014 г., преди изписване на майката и детето, д-р Н. назначила кръвни изследвания на бебето Т. по повод следене на обичайната постродилна жълтеница. От изследването било констатирано фрапиращо ниско ниво на кръвните плочки в циркулиращата кръв – около 45 000 при норма от 150 000 до 450 000, на което притеснително обстоятелство, заедно с многобройните синини по тялото на бебето, не било обърнато внимание от д-р Н..

На обяд същия ден Г.Ю. и бебето били изписани с препоръка детето да бъде наблюдавано, без да се предписва никакво лечение. През следващите дни новороденото било отпуснато, без никаква енергия и спяло почти през цялото време, не проявявало желание да се храни или дори да пие вода. На 13.04.2014 г. настъпила смъртта на бебето в дома на родителите му.

Образувано било досъдебно производство и назначените съдебномедицински експертизи установили, че вследствие на тежкото раждане за плода е бил налице висок риск, който не е бил отчетен от дежурния педиатър д-р Н. при първоначалния и последващите прегледи. Съгласно становищата на вещите лица, бебето е страдало от тромбоцитопения, т.е. силно намалено количество кръвни плочици, като този вид диагноза задължава за насочване към специализирано медицинско заведение, разполагащо с неонатологично отделение. Прието е, че смъртта на детето е настъпила вследствие на множество кръвоизливи в мозъчната обвивка под капсулата на черня дроб, коремната кухина и задкоремното пространство, като посочените кръвоизливи са обосновани с констатираната тромбоцитопения. Вещите лица също така са посочили, че ако на детето е била поставена правилна диагноза „тежка тромбоцитопения“, животът му е можело да бъде спасен без особени затруднения при насочване към специализирано медицинско заведение. Въпреки това, в противоречие с медицински стандарти, етични норми и принципи, д-р Н. не е забелязала клиничните и параклиничните симптоми на тежка тромбоцитопения, въпреки че същите са били явно видими, не е назначила съответните изследвания, не е насочила своевременно пострадалото дете към специализирано заведение, а го е изписала, като е препоръчала единствено домашно наблюдение. Поставянето на неправилна диагноза от страна на д-р Н. се намирало в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата смърт на детето Т. Д., чийто живот е можело без особени затруднения да бъде спасен при полагане на дължимата грижа от страна на д-р Н.. Срещу същата било повдигнато обвинение и образувано НОХД №

314/2018 г. на ОС- Хасково, за това, че в качеството си на лекар – ординатор педиатър в Детско отделение към МБАЛ – Х. ЕООД е причинила смъртта на Т. Д. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,като не е изпълнила изискванията към специалиста педиатър, визирани в пункт втори т. 1.1. от Наредба № 3/07.02.2014 г. за утвърждаване на медицинска стандарт „Педиатрия“ и не е изпълнила своя основна функция и задължение, съобразно пункт трети, т. 2 от длъжностната си характеристика за длъжността „ординатор“ в Детско отделение, задължаващо я да работи по правилата на добрата медицинска практика и клинични стандарти, като не е забелязала клиничните и параклиничните симптоми на изявена тежка тромбоцитопения, не е назначила съответните за това заболяване изследвания и не е насочила своевременно пострадалото дете към неонатологично отделение от второ или трето ниво. В хода на наказателното производство и с оглед събраните доказателства било прието, че обвиняемата д-р Н. е виновна по повдигнатото й обвинение, което давало основание и за ангажиране отговорността на „МБАЛ – Х.“ ЕООД ,съгласно чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, предвид факта, че д-р Н. е работела по трудово правоотношение с лечебното заведение.

В исковата молба се твърди,че смъртта на детето изцяло преобърнало в негативна насока живота на родителите и на близките. Родителите Г.Ю. и В.Д. ежедневно изживявали неимоверни болки и страдания, свързани с липсата на детето им, което те силно желаели и чакали. След случилото се двамата се затворили в себе си, непрестанната мъка довела до безсъние и нарушение на психическото им здраве.

Включително и до настоящия момент те продължавали да бъдат силно стресирани, безсилни, обезверени и емоционално напрегнати. Намирали единствената си утеха в другите две деца – В. и Д., които също били травмирани от трагичния инцидент.

Родителите трудно можели да им обяснят какво се е случило със сестричката им и защо се е стигнало до такъв край. Посочва се, че тежката загуба, силната мъка и страданията на семейството щели да бъдат с тях до края на дните им, те винаги щели да изпитват празнина от загубата на детето, починало скоро след появата си на бял свят. Изхождайки от безспорния факт, че загубата на дете е най-тежката непреодолима, несъвместима с последващо пълноценно съществуване за родителите загуба и поради безвъзвратния й характер, което обуславя и дългосрочните последици от това травматично събитие.

Претендират от съда да постанови решение, с което на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД ответникът „МБАЛ – Х.“ ЕООД, да бъде осъдено да заплати на всеки един от ищците претендираните суми, представляващи обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди, неописуеми болки и страдания, причинени в следствие на допуснатата от д-р А.Й.Н. лекарска грешка, довела до смъртта на тяхната дъщеря и сестра Т.В.Д., както следва: за ищцата Г.Ю. – 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди; за В.Д.Д. – 80 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди; за Х.А.Д. – 50 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди; за В.В.Д. –

50 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и за Д.В.Д. също 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 13.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „МБАЛ – Х.“ ЕООД, с писмен отговор на исковата молба оспорва предявените искове като недопустими по основание и размер, а при условията на евентуалност като частично основателни.

Ответникът оспорва всички твърдения в исковата молба.

Твърди се, че фактическият състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД не е налице. Прави се възражение за частично погасяване по давност на претенцията за законна лихва съгласно чл. 111 ЗЗД, като се поддържа становището, че лихва се дължи евентуално само за 3 години назад от датата на предявяване на иска, а именно за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г., а в останалата част за периода от датата на събитието 13.04.2014 г. до 27.03.2016 г. претенцията за законна лихва била погасена по давност.

В условията на евентуалност исковете се оспорват и по размер, като се твърди, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди за всеки ищец са завишени и не отговарят на действително претърпените вреди. Не били съобразени с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и със съдебната практика по този вид и род дела. Ответниците са с различни постоянни и настоящи адреси и не живеят в едно домакинство.

С отговора е направено възражение за съпричиняване от страна на родителите, като се твърди в тази връзка, че родителите не са изпълнили препоръката за наблюдение на състоянието на детето, която е била дадена от д-р А.Н.. Твърди се, че е налице бездействие от страна на родителите в пряка причинна връзка с настъпилата смърт,което бездействие е допринесло за настъпване на вредите, включително тези, които се претендират за обезщетяване с искова молба по настоящото дело.

С отговора е направено искане за привличане и конституиране като трето лице - помагач на доктор А.Й.Н., привлечена като трето лице-помагач на страната на ответника.

Прави се искане да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни, евентуално да бъдат уважени частично, съобразно действителния размер, а в останалата част исковете да бъдат отхвърлени до пълния им предявен размер.Претендират се разноски по делото.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания които да допустими.