Решение № 55 от 09.12.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Кюстендил, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора Камелия Симеонова Стефанова (ОПКюстендил) като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211500600405 по описа за 2021 година

Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на ТО-Дупница към РП – Кюстендил и по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Й. Б. П. срещу Присъда № 260038/22.04.2021 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 1648/2018 г.по описа на съда, с която подсъдимия Й. Б. П.,ЕГН **********, от гр. Дупница е признат за виновен в извършването на 9.05.2018 г. на престъпление по чл. 194 ал.3 НК и му е наложено наказание“глоба“ в размер на 300 лв., като е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 198 ал.1 НК.

В протеста и мотивите към него са релевирани оплаквания за необоснованост на извода на районния съд, че подс. П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198 ал.1 НК. За да не кредитира показанията на св.Т., съдът неправилно се е позовал на първата СПЕ на в.л. д-р И., а не на заключението на комплексната СПЕ и психологическа експертиза на св.Т.. Неоснователно съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия и е направил необоснования извод, че подсъдимият е ударил пострадалия не за да отнеме вещта му, а в израз на гняв за арогантното поведение на Т.. Моли се за отмяна на присъдата относно оправдаването на подсъдимия за престъпление по чл.198 ал.1 НК и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.198 ал.1 НК и му се наложи наказание“лишаване от свобода“ в минимален размер, с приложение на чл.66 ал.1 НК.

Във въззивната жалба,подадена чрез защитника на подсъдимия адв.М.Ч. са релевирани 1 оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата по съображения, че дори да се приеме за доказана виновността на подсъдимия, то следва да се приложи разпоредбата на чл.218 б НК и съответно той да бъде признат за невиновен и да му се наложи административно наказание.

Квалификацията по чл.194 ал.3 НК е неправилна, защото телефонът на Т. се озовал у подсъдимия случайно и единственото му противоправно деяние е, че не го е върнал. Това сочи на правната квалификация на деянието по чл.207 ал.2 НК. Ниската стойност на предмета на престъплението от 129,90 лв. и характеристиките за личността на подсъдимия обосновават приложението на чл.9 ал.2 НК. Отсъстват доказателства за извършено престъпление по чл.198 ал.1 НК, поради което протестът е неоснователен и се моли за потвърждаване на присъдата в оправдателната й част.

Моли се за уважаване на жалбата, като се отмени присъдата на ДнРС в обжалваната част и се постанови оправдателна присъда и алтернативно: или на осн.чл.305 ал.6 във вр. с ч.218 б НК подсъдимия да бъде признат за невиновен и му се наложи административно наказание, или да се преквалифицирадеянието в такова почл.207 ал.2 НК и му се наложи административно наказание.

В протеста и жалбата не са направени доказателствени искания.

Становището на прокурора е за уважаване на протеста, като се отмени обжалваната присъда и се постанови нова присъда, с която подсъдимия Й.П. бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.198 НК, както е според ОА и му е наложи наказание съобразно обществената опасност на деянието и дееца.

Повереникът на частния обвинител Н.Т. – адв. В.С. изрази становище, че поддържа позицията на прокурора.

Защитникът на подсъдимия адв. М.Ч. изрази становище за потвърждаване на Іинстанционната присъда. Защитата счита за правилна правната квалификация на деянието, направена от І-инстанционния съд поради липса на умисъл за грабеж и моли за потвърждаване на присъдата в оправдателната й част за престъпление по чл.198 ал.1 предл.І НК.

В лична защита подсъдимият Й.П. изрази съгласие със заявеното от защитника му. Като последна дума заяви, че иска това, което каза адвокатът му.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери протестът и жалбата за допустими като подадени в законовия срок и от надлежни страни, но ги намери за неоснователни. Съображенията за това са следните:

С обжалваната присъда подсъдимия Й. Б. П., ЕГН **********, от гр. Дупница е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.194 ал.3 НК – за това, че на 9.05.2021 г. около 18 часа в гр.Дупница, в къща на ул.“********“ № 11 е отнел чужди движими вещи мобилен телефон марка и модел“ Alkatel Pixi 44 Blak MAT 25 “ с IMEI **, на стойност 120 лв. и 1 бр. СИМ карта на стойност 9,90 лв., с номер *** на мобилен оператор А 1 или движими вещи на обща стойност 129,90 лв., от владението на Н. К. Т., от гр. Дупница, с намерение противозаконно да ги присвои и на осн.чл.54 НК му е наложено наказание“глоба“ в размер на 300 лв. На основание чл.304 НК подс. П. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.198 ал.1 пр.І НК и с присъдата е осъден да заплати разноските по делото в размер на 1 110 лв. на Районен съд-Дупница и 182,30 лв. - на ОД на 2

МВР Кюстендил.

Районният съд правилно в основните моменти е установил фактическата обстановка по делото, която фактическа обстановка в настоящото решение ще се допълни с отделни релевантни детайли.

Подсъдимият К.Б.Д. е неосъждан.

Не се спори между страните, че на инкриминираната дата 9.05.2018 г. около 16 часа подс.Й.П. посетил пункт на „Еврофутбол“ на ул.“Венелин“, където букмейкър е св. В.В.

След известно време подс.П. си тръгнал, като забравил мобилния си телефон на бар-плота до компютъра в пункта.

Малко след напускане на пункта от подсъдимия там отишъл частният обвинител Н.Т., който след като попълнил фиш за участие в игра, забелязал забравения на бар-плота мобилен телефон и решил да го вземе. След като пуснал фиша си, Т. взел мобилния телефон на подсъдимия и си тръгнал. Вземането на телефона било видяно от св. В. , но той помислил, че телефона е на Т. и затова не взел отношение. След като напуснал пункта, Т. отворил капака на телефона, извадил батерията му и СИМ картата и ги хвърлил в контейнер, а телефона взел и се прибрал в къщи – на ул.“********“ № 11 в гр.Дупница. Телефонът на подсъдимия Т. поставил в стаята си на дивана, под струпани дрехи в единия му ъгъл и след това си легнал в същата стая.

Междувременно подсъдимият установил липсата на телефона си и се върнал в пункта на „Еврофутбол“ да го търси. Тогава св.В. му съобщил какво видял –частният обвинител Т., като назовал името му пред подсъдимия и му е казал, че живее близо до пункта, да взима телефон от мястото, посочено от подсъдимия – бар-плота до компютъра в пункта. Влязлата по време на разговора между двамата свидетелка Даниела С** фактическа съпруга на св. В.

, като разбрала за какво говорят, предложила на подсъдимия да го заведе до дома на частния обвинител Т..

Около 18 часа подсъдимият, придружен от св.С** стигнал до къщата, в която частният обвинител живее на посочения адрес. Входната врата не била заключена и двамата влезли вътре, а после влезли и в стаята на частния обвинител, който си лежал на леглото.

Подсъдимият му казал, че си иска телефона. Частният обвинител Т. станал, извадил телефон изпод одеялото и му го подал, но подсъдимият установил, че това не е неговият телефон и казал на Т., че си иска неговия телефон. Тогава Т., който едва се държал на краката си, понеже бил пиян, се доближил до дивана, който бил в непосредствена близост до леглото.

Пресегнал се и извадил изпод натрупаните на дивана дрехи телефона на подсъдимия, който бил в разглобено състояние и му го дал.

След като си взел телефона, подсъдимият попитал Т. защо му е взел телефона, а последният му отговорил, че не е взимал нищо от него. Тогава подсъдимият се ядосал от отговора на Т., тъй като телефонът му служел за връзка с бременната му с трудна бременност съпруга и ударил с дясната си ръка шамар на Т. по лицето, в областта на лявото око. От удара Т., който бил пиян ,седнал на дивана и отдръпнал назад главата си, за да 3 избегне удар в облегалката на дивана, но въпреки това ударил главата си в облегалката на дивана.

Подсъдимият освен своя телефон взел и мобилния телефон на частния обвинител Т. марка и модел“ Alkatel Pixi 44 Blak MAT 25 “ с IMEI **, на стойност 120 лв. и 1 бр. СИМ карта на стойност 9,90 лв., с номер ***. на мобилен оператор А 1 и излязъл от стаята, а св. Сашева излязла от стаята преди него и двамата си тръгнали от къщата на Т..

Веднага след тръгването им св. Т. се оплакал на брат си - свЕ. Т./ вж л.85 от делото на ДнРС/ и му казал, че заедно с другия телефон е взет и неговия/ на Т./ телефон. Св.Ем. Т. видял, че едното око на брат му било цялото червено и пострадалият му обяснил, че това му е от удар. След това се обадил на тел.112 от телефона на брат си и на следващия ден отишъл при очен лекар за медицинско, като подал жалба за случая в полицията.

Подсъдимият дал отнетия от него телефоненя апарат на частния обвинител Т. за ползване на големия си син, като на този телефон Бшила поставена СИМ карта на името на св.** фактическа съпруга на подсъдимия. Телефонът за кратко време – до 11.06.2018 г. - бил ползван от сина на подсъдимия, тъй като един ден подсъдимият се обадил на св.** и й казал, че ще дойде един полицай и на него да даде телефонния апарат. Предаването на телефона е удостоверено с Протокол за доброволно предаване от 11.06.2018 г./ вж л.18 от ДП-по номерацията долу на страницата/. Подсъдимият като извършител бил установен от св. ** чрез обясненията на св.С** св. В. и на частния обвинител Н.Т., дадени пред св.**.

От комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на вещите лице д-р П., д-р П. и психолог С.М. изпълнена в съдебното производство е установено, че частният обвинител Н.Т. страда от поведенчески и психични разстройства, свързани с употреба на алкохол, доказателство за което са извършваните консултации с психиатър и хоспитализация в ПД – Дупница и провеждано лечение за алкохолен делир. Интелектът е снижен, но промените на личността и когницията поради дългогодишната злоупотреба с алкохол не нарушават способността му правилно да възприема фактите и адекватно да ги интерпретира и пресъздава. Настъпилите промени са количествени такива и са в степен, която не лишава Н.Т. от възможността да разбира свойството и значението на случилото се към 9.05.2018 г. Той е със запазена годност да възприема правилно фактите и да дава достоверни обяснения за тях.

В мотивите на І-инстанционната присъда се съдържа само телеграфно описание на събраните доказателства и се сочи, че те установяват възприетата фактическа обстановка, без да е извършен дължимия анализ. Действително почти всички свидетелски показания и останалите доказателства – протокола за доброволно предаване, съдебно-оценителната експертиза и тройната съдебно-психиатрична и психологична експертиза не са противоречиви и взаимно се допълват, но въпреки това се налага обсъждането им, тъй като показанията на частния обвинител Н.Т. са приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 НПК, а едноличната и тройната СПЕ съдържат противоположни изводи за свидетелската годност на Н. Т. и следва да се посочи изрично коя от тях се кредитира и защо. Свидетелите - пострадалият Н. Т., В. В., Д.С** Р.** и Б.Н. изнасят добросъвестно 4 лично възприетите от всеки от тях факти. Показанията на частния обвинител Н.Т. от СП/ на л.150-152/ и от ДП обаче са противоречиви в отделни части, което е наложило прочитането им по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 НПК. Въззивният съд намира, че следва да се кредитират показанията му от досъдебното производство относно това, че подсъдимият го е ударил, а не тези от СП, че не го е удрял, защото показанията на ДП са дадени скоро след случая и спомените на свидетеля тогава са били по-пресни и следователно тези показания са по-достоверни и от друга страна – тези показания се подкрепят от описаните в медицинското свидетелство на частния обвинител увреждания. Относно свидетелската годност на Н. Т. следва да се кредитира като обективно и компетентно изготвено заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, а не едноличната СПЕ на в.л.д-р **. Това е така, защото комплексната експертиза е изпълнена освен от двама лекари-психиатри и от психолог. Затова тази експертиза според настоящия състав има по-висока степен на професионализъм и обективност относно посоченото в нея, че алкохолната злоупотреба не нарушава способността на Т. правилно да възприема фактите и адекватно да ги интерпретира и пресъздава и че той е със запазена годност да възприема правилно фактите и да дава достоверни обяснения за тях. По тези съображения заключението на едноличната СПЕ следва да се изключи от доказателствения материал като необективно.